Определение № 293 от 20.07.2021, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Плевен , 20.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мариан В. Иванов като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Частно наказателно дело № 20214400200364 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243 ал.4 и 5 от НПК

С постановление от 13.05.2021г., Виктор Доцев-прокурор при ОПгр.Плевен, на основание чл.199 и чл.243 ал.1, т.1, вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, прекратил наказателното производство, по досъдебно производство № Д4841/2020г./Д-227/2020г. по описа на същата прокуратура, тъй като деянието не съставлява престъпление.

Досъдебното производство е водено затова, че за времето от 17.08.2020г.-23.08.2020г., в гр.Плевен, в условията на продължавано престъпление, бил използван платежен инструмент-дебитна карта без съгласието на титуляра, като деянията не съставляват по-тежко престъпление- престъпление по чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК Постановлението на прокурора, е обжалвано от Г. АСП. Г.-законен наследник на починалия д-р А.Г.Г..В срока за обжалване, постановлението на прокурора не е обжалвано от другия законен наследник –Б.Г.А.

В жалбата се излагат доводи по същество, против приетото от прокурора, че се касае за малозначителност на деянията извършени от В.С.Я. съответно, неправилното прилагане на чл.9, ал.2 от НК и извод за липса на престъпление.Твърди се, че тегленията от картата на А.Г.а започнали ощ през март 2020г, когато бил закаран на вилата си в с.** тъй като всички документи са били предадени на В.С. като тези тегления според жалбоподателя са 20 на брой.Изразява се несъгласие с приетото, че В.С. не си е давала сметка, какво точно върши.В този смисъл се излага като довод, че същата е лекар, много добре е била запозната със състоянието на д-р А.Г. и не е полагала грижи за него.Излагат се доводи, че както В.С. така и синът й С.М. са подвластни на 1 алкохола и бащата на жалбоподателя, не би предоставил картата си на нея .Твърди се, че в портфейла му е имало отделно и 1000 лева, които след смъртта на д-р А.Г., не са намерени и прокурора не е взел отношение.По отношение на действията на В.С. се твърди, че те са в предварителен сговор със синът й и сестра й А.С.Я.Сочат се назначените експертизи доказващи авторството на деянията.Като довод срещу приетото от прокурора, се сочи и обстоятелството, че една година след смъртта на д-р А.Г., когато вече е било образувано досъдебното производство, тогава В.Я. е върнала парите на жалбоподателя и брат му.Оспорват се характеристичните данни за В.С. като необективни и чисто бланкетни. Във връзка с това се сочат данните за личността на В.С. от кмета на селото, описващи я в друга светлина.В заключение се счита, че не се касае за малозначителност на деянието съобразно чл.9, ал.2 от НК, тъй като това престъпление накърнява не само имушеството на лицата, но и разколебава доверието в банковата система и в системата за парични плащания и преводи чрез банкови карти.Иска се отмяна на постановлението на прокурора, връщането му за продължаване на досъдебното производство, съответно повдигане на обвинение.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата, доказателствата по делото и обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление, намира за установено следното:

Жалба е подадена в срока по чл.243 ал.3 от НПК, от легитимно от разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК лице и е процесуално допустима.По отношение на допустимостта й е постановеното окончателно определение №224/01.07.2021г. по ВЧНД №2021400600 218/2021г на АС- гр.В.Търново.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано с постановление от 26.10.2020г. за това, че: За времето от 17.08.2020г.-23.08.2020г., в гр.Пле- вен, в условията на продължавано престъпление, бил използван платежен инструмент-дебитна карта без съгласието на титуляра, като деянията не съставляват по-тежко престъпление- престъпление по чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По досъдебното производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем.В качеството на свидетели са разпитани Илиян Върбанов, Г. АСП.

Г., Б.Г.А. М.А.А., В.С.Я. А.С.Я.и С.П.М.

Титуляр на дебитната карта е А.Г.Г.- починал на 22.08.2020г.Негови 2 законни наследници са разпитаните по делото като свидетели, Г. АСП. Г. и Б.Г.А.

От фактическа страна съдът приема за установено и доказано следното:

А.Г.Г. и свидетелката В.С. са живели в дългогодишно съвместно съжителство и притежавали и общо жилище в гр.Плевен.Д-р В.С. работи като лекар и не осъждана.Свиделят С.М. е неин син, а свидетелката А. Я. нейна сестра.

След смъртта на А.Г., неследниците му- свидетелите Г. АСП. Г. и Б.Г.А. посетили клон на банка „Алианц България4, тъй като там по сметка, баща им получавал пенсията си.В банката били уведомени, че след мъртта на баща им, от АТМ-устройство, били осъществени 11 транзакция на суми от по 400 лева, общо 4400 лева. Подали сигнал на 31.08.2020г. и в хода на извършената предварителна проверка, на 18.09.2020г., свидетелката В.Я. предала доброволно намиращата се в нея дебитна карта №4249820003624388, издадена от „Алианц България“, на името на А.Г.Г.ор- гиев.След приключилата проверка, е било образувано досъдебното производство.

За инкриминираният период безспорно е установено и доказано, че на 22 и 23.08.2020г. са били извършени общо 11 транзакции от дебитната карта на починалия, при което е изтеглена обща сума в размер на 4400 лева.Дебитната карта е предадена от свидетелката В.С. в покрепа на което са и свиделските показания на полицейския служител Илиян Върбанов.Установено е и не се оспорва, че В.С. е имало достъп до помещението в което е бил настанен за лечение починалия и е използвала дебитната му карта, както преди смъртта му, така и след нея.В подкрепа на това е и заключението по назначената по делото видео-техническа експертиза.От разпитите на свидетелите е установено, че преди смъртта си А.Г. е бил в ясно съзнание, като свидетелката В.С. преди смъртта му е използвала дебитната карта с неговото съгласие.Няма данни, приживе да е сигнализирал А.Г., че са му били отнети портфейла и всички документи в него, в това число и дебитната карта.Между В.С. и наследниците на починалалия са били налице влошени отношения, във връзка с притежавания апартамент от В.С. и починалия.Безспорно е доказано, че транзакциите за инкриминирания период са извършване след смъртта на А.Г. до деня на погребението му.След възникналите спорни отношения и 3 сигнала подаден от жалбоподателя, изтеглените суми са възстановени на двамата наследници, ведно с таксите за теглене от банкомат.В потвърждение са приложените писмени доказателства по досъдебното производство на л.157,162,163, както и от заявеното от жалбоподателя и Б.Г.А., при предявяване на досъдебното производ- ство-л.171,172.

При така приетата за установена и доказана фактическа обстановка и от прокурора в обжалваното постановление, направените правни изводи за наличие на условията на чл.9, ал.2 от НК, са правилно обосновани и законосъобразни.

Систематически разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, се намира в общата част на НК, и е приложима за всички сътави на пресъпленията посочени в особената част. При приложението на чл.9, ал.2 от НК, водеща е оценката на степента на обществената опасност на деянието и на следващо място, степента на обществена опасност на дееца. Поради това, е допустимо приложението на тази разпоредба дори и за престъпления извършени и при условията на опасен рецидив. Ако деянието е такова, че не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство, ще е малозначително. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една ясна незначителност – ниска степен, недостатъчна да е престъпление, то отново ще е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.

Обществената опасност не дееца може да е от значение само ако някакви негови особени качества са от значение или има лична обеществена опасност, водеща до по-висока обществена опасност на деянието. В конкретния случай тази хипотеза не е налице. Свидетелката В.Я. е с висше образование, неосъждана и няма данни за противообществени прояви. Тя е с добри характеристични данни. Твърденията на жалбоподателя и оценката от кмета на с.Гумощник не намират опора в представения доказателствен материал за оценка. Т.е. В.Я. е с ниска степен на обществена опасност. Дълго време същата е живяла на семейни начела с починалия. Ползвали са заедно взаимните си средства, в едно домакинство. Няма никакви доказателства освен предположенията от страна на жалбоподателя, че бащата – починалия, не бил дал съгласие приживе, да се използва дебитната му карта от В.Я..

4

Видно от доказателствата по делото е, че същата я е ползвала след смъртта му до погребението. След това не е използвана. В подкрепа на посоченото погоре са свидетелските показания на В.Я., С.М. и сестра А. Я. Тези трима свидетели дават показания за отношението на жалбоподателя във връзка със собствеността на общия апартамент в гр.Плевен. В потвърждение на техните показания са и показанията на свидетеля д-р М.А. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите В.Я., А.Я. С.М. и М.А. във връзка с всички обстоятелства, предмет на доказване и относно взаимоотношенията им с жалбоподателя преди и след смъртта на д-р А.Г.. Няма никакви доказателства преди смъртта му да не е бил дал съгласие, за използването на дебитната му карта. Обективно следва да се приемат за достоверни показанията на В.Я., а именно за съгласие да бъде ползвана дебитната карта.

Незави- симо, че са нямали граждански брак, те са живели заедно от 1992 година до смъртта му през август 2020 година. Била е изградена между тях дълготрайна връзка на уважение, взаимни грижи и доверие.В този смисъл напълно несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя и те са само едно предположение, че баща му не би се съгласил да се използва дебитната карта от В.Я.. Макар общата изтеглена сума от 4 400 лева да е много по-голяма от минималната работ на заплата към месец август 2020 година, то всяко едно от деянията, макар и единадесет на брой, е под минималния размер. Същата след смъртта на А.Г., е теглила парите, като в последствие е осъзнала това свое неправомерно поведение.Искала да възстанови средствата на синовете на починалия, но тяхната претенция за дела от недвижимото имуществоапартамента, я е възпрепятствала.В крайна сметка сумата предмет на доказване е възстановена. Ето защо при тези доказателства са налице и другите предпоставки за приложението на чл.9, ал.2, касаещи самото деяние.

Излагайки правните си аргументи, въз основа на законосъобразно събраните доказателства, съобразени с общата теория и практика за приложението на чл.9, ал.2 от НК, по отношение на извършените от В.Я. деяния, след смъртта на д-р А.Г., прокурорът правилно и обосновано е приел, че е налице липса на престъпление.

В никакъв случай съдът не счита доводите на жалбоподателя за основателни, че с деянията си В.Я. в достатъчна степен е засегнала обществените отношения и е накърнила имуществото на лицата, както е 5 разколебала доверието в банковата и паричната система.

Доводите на жалбоподателя, извън очертания предмет на доказване, дали е имало транзакции преди смъртта на д-р А.Г., са извън предмета на доказване. Предположенията на жалбоподателя какво би сторил баща му по въпроса с дебитната си карта, са несъстоятелни. Те са субективна оценка, за която по обективни причини – смъртта на д-р А.Г., не могат да се съберат доказателства, освен наличните – свидетелските показания на В.Я..

Твърденията на жалбоподателя, че В.Я. не е полагала грижи, че едва ли не се явява като едно лице, отишло за да вземе и ползва дебитната карта на д-р А.Г., съдът счита същото за предположения, тъй като доказателствата по делото са достатъчни, за да се направи извод за обратното. Пак във връзка с доводите на жалбоподателя за извършени преди смъртта на баща му транзакции, то те нямат никакво отношение по предмета на доказване. Това е така, тъй като по данните в делото, въпреки тежкото заболяване на д-р А.Г., същият е бил в ясно съзнание и при това положение са достоверни показанията на В.Я., че използваната му дебитна карта е била с негово съгласие.

Разпечатката съдържа 30 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee337935-9531-41e9-83bc-b5f3a7b9e29d