Решение № 1298 от 07.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1298 гр. Варна, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110202110 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на жалба на „Ганчев Кар" ЕООД срещу Наказателно постановление № BG2023/2000-52/НП на директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници" с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1311,30 лева, на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ.

Санкционираното дружество изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Изтъква, че фактическите изводи в наказателното постановление са основани на отговора на самия изпращач, който е частно лице, а не на констатации на компетентен орган. Позовава се на съществуваща съдебна практика, според която износната декларация или фактура на по-висока стойност са частни документи, които нямат обвързваща съда доказателствена сила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като вмененото му нарушение не е осъществено от обективна страна. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв. Л. Г. от АК-Варна, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подчертава, че не е извършена проверка в счетоводството на дружеството за установяване на договорената и заплатена за лекия автомобил сума. Твърди, че декларираната пред митническите органи стойност на превозното средство е реалната договорна такава, както и че наказващият орган не е доказал, че дружеството е договорило или заплатило по-висока цена.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на 1 претендираните от дружеството разноски.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 24.11.2021 г. на МП Пристанище Варна към ТД Митрица Варна наказаното дружество представило документи за поставяне под режим „Допускане за свободно обръщение и крайно потребление" на стока, изнесени от Конфедерация Швейцария с получател „Ганчев кар“ ЕООД.

За автомобил: джип „Ленд Роувър" била представена митническа декларация , регистрирана c МРН 21BG002005070022R2 / 24.11.2021г.

За стоката били декларирани елементи и заплатено мито, съответно - мито 259,44 лева и ДДС-570,77 лева.

Тъй като възникнали съмнения по отношение на декларираната митническа стойност на стоките по преценка на митническите служители била извършена последваща проверка.

След нарочно изискване, в Агенция „Митници" бил получен отговор от Швейцарските митнически органи c рег. № 32-432976/12.12.2022 год. според който автомобилът бил продаден и фактуриран на българското дружество за сумата от 3400 CHF. Изпратено било копие на фактурата, получена от продавача.

Предвид горното било прието, че за действителната стойност на стоката дължимите мито и ДДС са съответно: 669,22 лева мито и 1472,88 лева ДДС в каквито размери не били заплатени от дружеството - жалбоподател.

След приспадане на действително заплатените, проверяващите установили, че са избегнати мита в размер на 409,78 лева и ДДС в размер на 901,52 лева.

Предвид горното, проверяващите приели, че от страна на дружеството, на 24.11.2021г. е осъществен състав на митническа измама, тъй като за внасяната стока се е избегнало заплащането на дължимите мита и ДДС в общ размер на 1311,30 лева.

На 20.02.2023 г. св. М. Р. – инспектор съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. В акта били описани приетите за установени обстоятелствата на извършване на нарушението и била дадена негова правна квалификация.

При връчване на АУАН не били отбелязани възражения.

В срок срещу АУАН постъпили възражения, но били преценени като неоснователни.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 31.05.2023г. административно наказващият орган е издал настоящото наказателно постановление, възприемайки фактическа обстановка, идентична със сочената в съставения АУАН и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. На дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, на осн. чл.

234 ал. 1 т. 1 ЗМ.

2

Доколкото общият размер на избегнатите мита и други публични държавни вземания не надхвърлял 35% от общата митническа стойност на автомобила, наказващият орган приел, че не следва да намира приложение нормата на чл.234, ал.4 от ЗМ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката М. Р., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

Що се отнася до показанията на другия допуснат до разпит св. Й. Й. и представения от дружеството РКО за сумата от 1150 швейцарски франка, които се твърди,ч е са били представени на Й., който е следвало да ги предаде на продавача на автомобила в Швейцария настоящият състав не кредитира същите, тъй като посоченото писмено доказателство доказва единствено предаване на сумата на Й., но не съдържа никаква информация до кого и дали изобщо е достигнала до някого, още по-малко до продавача в Швейцария.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство е подадена в законоустановения срок от лице с процесуалноправна легитимация, поради което съдът я прие за допустима и пристъпи към нейното разглеждане по същество.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № ЗАМ-1447/32-264887/09.08.2022г. на директора на Агенция „Митници".

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ. Посочената разпоредба дефинира едната хипотеза на понятието митническа измама, като предвижда, че за такова деяние следва да бъде наказано лице, което избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. От своя страна втората алинея на цитираната норма определя предвидените за митническа измама санкции.

По силата на чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа.

Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, 3 коригирана при необходимост.

Съгласно § 2, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

Основният спор между страните се свежда до въпроса каква е действителната митническа облагаема стойност на внесения от въззивното дружество автомобил.

По делото са приложени две фактури с посочен издател „E.C.Export Center SA", касаещи процесното превозно средство, като разликата в елементите им е само относно продажната цена- във фактурата, представена от въззивното дружество (представляваща формуляр) е посочена цена на закупуване на автомобила 1150.00 CHF, а в изпратената от швейцарските митнически органи фактура е отразена цена от 3400.00 CHF.

Очевидно е, че в една от фактурите отразената продажна цена не съответства на действително заплатената такава. Следователно за решаване на въпроса за отговорността на дружеството е необходимо да се извърши преценка данните от коя фактура следва да бъдат счетени за достоверни.

В тази връзка следва да се отбележи, че през 2007г. и 2011г. са приети промени в Закона за счетоводството, (в съответствие с Международните счетоводни стандарти), които уреждат, че печатът и подписът не са задължителни елементи от фактурата. Поради това липсата на такива реквизити в изпратената от швейцарските власти фактура е без правно значение и не влияе върху съответствието й с нормативните изисквания.

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че следва да бъдат кредитирани данните от изпратената от швейцарските власти фактура.

На първо място, в разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447, е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.

В жалбата се настоява, че реалната договорна стойност на внесения авомобил е тази, декларирана пред митническите органи. Твърди се, че двете фактури, касаещи автомобила, са частни документи с еднаква доказателствена стойност, поради което изпратената такава от швейцарските власти не е достатъчна да се приеме за доказано, че реално платената цена за автомобила е по-високата такава. Конкретни достоверни доказателства за тези твърдения обаче не са били представени нито в хода на административнонаказателното производство, нито пред съда.

Действително, от показанията на актосъставителката е видно, че фактурата представена от дружеството – жалбоподател е била осчетоводена, като посоченото съставлява 4 информация, изходяща от самото санкционирано лице.

Съдът намира, че счетоводните записвания на дружеството не могат безкритично да се приемат за обективни. Ако едно лице е предприело извършването на митническа измама, то същото несъмнено би коригирало счетоводните си записвания в съответствие с това намерение.

Съдът не намира основания да се съгласи и с възражението, че заплащането на повисоката стойност не може да се счете за установено само въз основа на една разпечатка от фактура от износителя.

Фактическите твърдения в наказателното постановление съвсем не се основават само на посоченото писмено доказателство. Фактурата, отразяваща по-висока продажна цена, е приложена към официален отговор на компетентните швейцарски органи, обективиращ резултатите от извършената от тях проверка.

Проверката е извършена на основание и по реда, предвиден в Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно добавяне на протокол за административна взаимопомощ в митническата област към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария от 09.06.1997г.

(„Споразумението").

Според нормата на чл.3 от Споразумението по искане на запитващия орган, запитаният орган му предоставя цялата си налична информация, която може да му позволи да осигури правилно прилагане на митническото законодателство.

От своя страна чл.7 от Споразумението предвижда, че за да отговори на искане за помощ, запитваният митнически орган следва да предостави, при необходимост в сътрудничество с други административни служби, сведенията, с които вече разполага, както и да проведе или инициира провеждане на подходящи разследвания, в рамките на своите компетентности и ресурси.