Определение № 508 от 28.07.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Перник, 28.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211700100536 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от „ОТП Факторинг България“ ЕАД /в качеството на нов кредитор-цесионер/ срещу М.К. за заплащане: 1) сумата 46717,29 лв. – непогасена по давност главница по сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Договор за кредит за текущо потребление от 12.07.2017 г., вземанията по който, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с изтеклите лихви на 16.12.2019 г. с Договор за покупко-продажба на вземания са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) на ищеца, представляваща сбор от главниците по месечните вноски по погасителен план с падежи от 16.05.2018г. до крайния падеж – 12.07.2027г., от които 2234,44 лв. главници по падежирали вноски с падежи от 16.05.2018г. до 16.11.2018г. и 44482,85 лв. предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; 2) сумата 12711,38 лв. – непогасена по давност мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 13.08.2018г. до 13.08.2021г. /датата на исковата молба/, представляваща сбор от законната лихва върху всяка от главниците по падежиралите вноски с падежи от 16.05.2018г. до 16.11.2018г. /в общ размер от 2234,44 лв./ и законната лихва върху общия сбор на главниците по месечните вноски по погасителен план с падежи от 16.05.2018г. до крайния падеж – 12.07.2027г., от деня следващ датата на обявяване на предсрочната изискуемост /12.12.2018г./ до датата на исковата молба /13.08.2021г./; 3 ) сумата 1231,61 лв. – непогасена по давност договорна лихва, представляваща сбор от редовни /възнаградителни/ лихви като част от месечни вноски по погасителен план с падежи от 16.08.2018г. до 12.12.2018г.

В случай, че се отхвърли иска поради липса на надлежно обявена на 12.12.2018г. предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит, предсрочната изисикуемост се обявява от кредитора „ОТП Факторинг България“ ЕАД с връчване на препис от исковата молба и моли ответникът М.К. да бъде осъден да заплати на ищеца: 1) сумата 46717,29 лв. – непогасена по давност главница по договор за кредит за текущо 1 потребление от 12.07.2017г., представляваща сбор от главниците по месечните вноски по погасителен план с падежи от 16.05.2018г. до крайния падеж – 12.07.2027г., от които 13606,60 лв. главници по падежирали вноски с падежи от 16.05.2018г. до 13.08.2021г. и 33110,69 лв. предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; 2 ) сумата 2189,78 лв. – непогасена по давност мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 16.08.2018г. до 13.08.2021г. върху всяка от главниците по падежиралите вноски с падежи от 16.05.2018г. до 13.08.2021г. /в общ размер от 13606,60 лв./ по погасителен план, считано от деня, следващ настъпването на падежа на съответната вноска до 13.08.2021г.; 3 ) сумата 8005,79 лв. – непогасена по давност договорна лихва, представляваща сбор от редовни /възнаградителни/ лихви като част от месечни вноски по погасителен план с падежи от 16.08.2018г. до 13.08.2021г. С исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото, както и за допускане на счетоводна експертиза с поставени задачи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв.Р.П. е подал писмен отговор, с който по подробно изложени съображения оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва изцяло сключения между банката и ответника договор за кредит за текущо потребление от 12.07.2017г. като нищожен на основание чл..146, ал.2 от ЗЗП чл.26 от ЗЗД , тъй като същият е сключен при общи условия, които са били изготвени предварително и поради липса на индивидуално уговорени клаузи. Твърди и че уговореното в т. от Договора и раздел III, т.71.,7.2.1,7.2.3.,7.2.4., 7.3.1,7.3.2. , 7.4, .7.5 от Общите условия уговорено промяна на приложимия лихвен процент, а именно 6 - месечен SOFIBOR, са уговорени в противоречие на ЗЗП. Тази уговорка е направена без кредитополучателят да може в условията на свобода на договарянето да повлияе върху уговореното в договора .от една страна , а друга са налице клаузи,които са уговорени общо и от които за потребителя на финансовата услуга е налице липса на яснота относно механизма на формиране на „промяната ,, в икономическия индекс, който служи за компонент при формиране на цената на услугата. Изписаното в същите размера на уговорените такси за управление на кредита.

За да отговаря на условия на ЗЗП уговорените условия в договора за кредит и в общите условия следва да е налице яснота у потребителя относно обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или общите условия /чл. 144, ал. 4 от 3/, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата, при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената. В настоящия случай липсва всякаква яснота относно методиката и математическия алгоритъм, т.е. за начина на формиране на едностранно променената лихва и отделните компоненти в тази формула е липсва изискване лихвата да бъде повишена именно с конкретния процент на повишение на индекса SOFIBOR, т.е. липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на индекса, даже напротив - установена е изрична забрана за намаляване на лихвата под 2 първоначално уговорения размер на фиксирана преференциална надбавка от 6.244 %. От изписаните в т.8 условия за формиране на лихвата е налице невъзможност за намаля вече увеличената от банката лихва. Оспорва изписания текст относно максималния размер, който може да достигне лихвения процент при неизпълнение на условията по програма ДСК Престиж Плюс, а именно 13.124%. ВКС приема, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, но същата клауза е неравноправна и подлежи на отмяна поради противоречие с добрите нрави Съдът приема ,че по силата на чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. „Максимален размер на договорната лихва, посочен в чл. 10 ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е процесната (Решение № 111 от 27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г., т. к., 1 т. о. на ВКС, в което е направена и съпоставка между възнаградителните и мораторните законни лихви но чл. 86 от ЗЗД). Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава размера на лихвите по договорите.“ В цитираните по-горе съдебни актове обаче е възприето, че максималният размер на договорната лихва (било възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от втората хипотеза на чл.9, касаеща добрите нрави. ВКС приема за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг „противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща размера на законната лихва” (Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., г. к., II г. о. на ВКС и Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о. на ВКС).

Доказателствена тежест:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът приема, че изложените обстоятелства /липса на надлежно обявена на 12.12.2018г. предсрочна изискуемост/ не са различни основания по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и въвеждането им не извежда обективно съединяване и на евентуални искове, поради което съдът квалифицира и приема като предявени и подлежащи на разглеждане следните претенции като посочената пр. кв. е обусловена от качеството на предишния кредитор-банка:

По иска с пр. осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ /неплатена главница/ ищецът следва да установи: сключването на действителен договор за банков кредит между предишния кредитор-цедент „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) и ответника-кредитополучател; изпълнение на задължението на кредитодателя-цедент за предоставянето на уговорения кредит на кредитополучателя; падежирането на вноски по кредита, които са останали непогасени /неиздължаване и на кои конкретно месечни вноски от кредитополучателя,датите на техните падежи,както и действителния размер на вземането/; настъпването на изискуемост на целия дълг и от кой момент, респ. изискуемо вземане на ищеца спрямо ответника за връщане на кредита и размера на претенцията си; валидно сключен договор между предишния кредитор-цедентът „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) и ищецът като кредитор-цесионер за прехвърляне на 3 процесните вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 12.07.2017 г. и че предишният кредитор-цедентът „Банка ДСК“ ЕАД (сега АД) е съобщил на ответника за прехвърляне на процесното вземане (чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД).

По иска с пр. осн. чл. 430, ал. 2 ТЗ /договорна лихва/ ищецът следва да установи: действително договорно задължение за възнаградителна лихва върху сумата по кредита; размерът на същата, както и изискуемост на лихвата, респ. обявен за предсрочно изискуем договор за кредит.

По иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД /мораторна лихва/ ищецът следва да установи главно задължение по кредита - падежирането на вноски по кредита, които са останали непогасени, чието забавено изпълнение се твърди, поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението за забава.

С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и направените в отговора възражения на ответника, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от ответника са неравноправни, ищецът следва да установи предпоставките за определяне равноправност на клауза/и в процесния договор, а именно: 1 да е сключена съгласно и в съответствие принципа на добросъвестността; 2 да създава равнопоставеност между страните относно правата и задълженията–съответствие между правата и задълженията на страните; 3 да е сключена в интерес и в полза на потребителя. Предвид императивния характер на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП доказателствената тежест относно това, че клаузата/те в процесния договор е уговорена индивидуално, с оглед изключването на нейната нищожност, се носи от доставчика на услугата – ищеца-цесионер.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба документи са допустими и относими и следва да бъдат приети като доказателства по делото, по която причина и следва да се уважи искането на ищеца за допускане на счетоводна експертиза с посочените от него задачи, тъй като също касае факти от предмета на доказване в производството, като на осн. чл. 195 ГПК следва да се поставят служебно и задачи от съда.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с исковата молба, подробно описани в същата.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение по задачите 1/ в исковата молба, както и даде заключение 2/ за размера на анюитетните вноски като дял на главница, съответно на възнаградителна лихва във всяка една от неиздължените падежирали анюитетни вноски и общ размер на главницата, съответно на възнаградителната лихва за процесния период, като се вземе предвид първоначално договореният между страните размер на лихвения процент на възнаградителната лихва /от преди изменението на лихвата и без значение дали размерът на лихвения процент е увеличаван или намаляван през исковия 4 период/, при първоначален депозит в размер на 700 лв., вносими от ищеца, в 3-дневен срок от връчване на определението по набирателната сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице АЛБ. М. Б., което да се призове и й се съобщят поставените задачи, след представяне на доказателства за внесен депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.