Решение № 118 от 25.09.2023, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Кнежа, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20231430100064 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК 201257149, в качеството на частен правоприемник на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощника – адв. Н. Д. М., срещу И. В. С., с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 7000887335/ 15.12.2018 год., а именно:

1 308.73 лв. – просрочена главница за периода от 05.09.2019 год. до 05.12.2020 год., ведно със законната лихва, считано от 17.03.2021 год. до изплащане на вземането; 240.75 лв. – просрочена договорна лихва за периода от 05.09.2019 год. до 05.12.2020 год.; 374.20 лв. – обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 05.09.2019 год. до 04.03.2021 год.

В молбата се твърди, че по силата на договор за цесия от 15.06.2022 год., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, в качеството на цедент и „Иновативни финанси“ ООД, като цесионер, последното дружество е придобило в тяхната цялост пакет от изискуеми вземания на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, в т.ч. вземанията по договор за потребителски кредит № 7000887335/ 15.12.2018 год., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и ответника И. В. С., в качеството му на кредитополучател. Сочи се, че за цесията е било издадено потвърждение от Банката. Твърди се, че във връзка с разпореждане № 438/ 08.12.2022 год. по ч. гр. дело № 320/ 2021 год. по описа на РС – Кн., в изпълнение на дадените 1 указания и в качеството си на частен правоприемник на Банката за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова молба.

Излагат се твърдения, че на 15.12.2018 год. между Банката и ответника бил сключен договор за потребителски кредит с № 7000887335, по силата на който на последния е била предоставена сума в размер на 1 818.16 лв. Твърди се, че към отпуснатия кредит – в размер на 1 400 лв., съгласно чл. 7, ал.1 от Договора е била включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 194.88 лв., дължима в деня на подписване на договора и финансирана от кредитора, която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгл. погасителен план и предвид заявено от него желание в исканедекларация. Посочва се, че съгласно чл. 7, ал.2 от Договора средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка на потребителя. Твърди се, че потребителят е пожелал да сключи и застраховка живот и безработица в общ размер на 223.98 лв. Твърди се, че общото крайно задължение по Договора (чл. 10) възлиза на 2 325.67 лв., която сума била разсрочена на 24 месечни погасителни вноски, от които 23 вноски в размер на 96.90 лв. всяка и една последна изравнителна вноска в размер на 96.97 лв. с падеж 05.12.2020 год. Сочи се, че уговореният между страните годишен лихвен процент е 24.81%. Твърди се, че предоставената сума ответникът е следвало да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва.

Твърди се още, че длъжникът преустановил плащанията по договора (заплатил е 8 от общо 24 погасителни вноски), поради което Банката е предявила претенцията си пред съда след като всички вноски по кредита са падежирали. Твърди се, че въз основа на извлечение от счетоводните книги на Банката относно вземанията по договора за кредит спрямо длъжника – ответник в настоящото производство, било образувано ч. гр. дело № 320/ 2021 год. по описа на РС – Кн., в производството по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Твърди се, че въз основа на изп. лист е било образувано изп. дело № 640/ 2021 год. при ЧСИ Цв. Н., с рег.№ 756 на КЧСИ, но тъй като връчването на заповедта било осъществено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК на заявителя е било указано да предяви установителен иск за вземането си.

С оглед на така изложеното и липсата на изпълнение от страна на ответника, ищецът, в качеството си на правоприемник по договора за цесия, счита, че в негова полза са възникнали гореописаните вземания, поради което претендира установяване на дължимостта им. Претендира деловодни разноски както в настоящото исково, така и в заповедното производство.

С ИМ е представено уведомление за цесията, връчено на ответника по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез особения представител – адв. Й. Я. от АК Пл., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, поради липса на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия.

2

Възразява срещу представените с исковата молба писмени доказателства. Не сочи други такива.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана писмена молба, чрез пълномощника – адв. Н. М., е дал съгласие делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Претендира деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, в о.с.з. се представлява от особения представител – адв. Й. Я. от ПлАК. Особеният представител поддържа отговора на исковата молба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От представените по делото – Договор за потребителски кредит № 7000887335 от 05.12.2018 год., ведно с погасителен план; Извлечение от счетоводни книги съгл. чл. 417, т.2 от ГПК, Договор за продажба на вземания (цесия), сключен на 15.06.2022 год. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, Приложение № 1 от 15.06.2022 год. и Приложение № 2 (потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД) към него, Уведомление на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД заедно с пълномощно, както и от приложеното ч. гр. дело № 320 по описа за 2021 год. на РС – Кн. се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.12.2018 год. в гр. Варна ответникът И. В. С. e сключил с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит с номер 7000887335, по силата на който му била предоставена парична сума в размер на 1 400 лева. Към тази сума били добавени премии, дължими по застраховка живот в размер на 110.80 лв. и застраховка безработица в размер на 113.10 лв. Към отпуснатия кредит била включена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 194.88 лв., дължима в деня на подписването на договора. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 2 325.67 лв. Уговорен бил годишен лихвен процент – 24.81%. Процесната сума е следвало да бъде върната на кредитодателя в срок до 05.12.2020 год. на 24 бр. месечни вноски, включващи главница и лихва, от по 96.90 лв. всяка, а последната – в размер на 96.97 лв., съгласно погасителния план. Ответникът е погасил 8 бр. вноски, след което е преустановил плащанията. По кредита е останала непогасена главница в размер на 1 308.73 лв. Върху главницата е дължима договорна лихва за периода от 05.09.2019 год. до 05.12.2020 год. в размер на 240.75 лв., както и обезщетение за забава за периода от 05.09.2019 год. до 04.03.2021 год. в размер на 374.20 лв.

На 17.03.2021 год. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е подало в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. В 3 производството по частно гражданско дело № 320 по описа за 2021 год. на РС – Кн. (прието като доказателство по делото) е била издадена заповед № 215 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК от 13.05.2021 год., връчена на длъжника от ЧСИ Цв. Н., рег.№ 756, с р-н на действие ОС – Пл., при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

На 15.06.2022 год. вземането по договора за кредит е прехвърлено, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на „Иновативни финанси“ ООД, съгласно Приложение № 1 към Договор за продажба на вземания (цесия) сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, и последното дружество е встъпило в правата на кредитора.

От приложения списък за прехвърлени вземания, неразделна част от договора за цесия, е видно, че под № 2414 за кредит № 7000887335 като длъжник е вписан И. В. С. с отпусната главница в размер на 1 400.00 лв., общо дължимо по кредита – 2 520.55 лв., остатък на дължима сума към 27.04.2022 год. – 2 346.90 лв.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

Ищецът е представил договор за потребителски кредит № 7000887335 от 05.12.2018 год. с погасителен план, извлечение от счетоводни книги съгл. чл.

417, т.2 от ГПК на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на кредитна сметка по договора за кредит, договор за продажба на вземания (цесия) от 15.06.2022 год., ведно със списък на вземанията и потвърждение за сключена цесия, уведомление на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощник „Иновативни финанси“ ООД. Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че правоотношенията между ищеца и ответника се уреждат именно от тях.

Съгласно чл. 99 от ЗЗД, озаглавен Прехвърляне на вземания и задължения, Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

С Решение № 78 от 09.07.2014 год. по т.д. № 2352/ 2013 год. на ВКС на РБ, постановено в производство по чл. 290 ГПК, е прието че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към ИМ, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното 4 вземане. С Решение № 198 от 18.01.2019 год. по т.д. № 193/ 2018 год. на ВКС, І т.о., е прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Видно от приложените към ИМ писмени доказателства, достигнали до ответника на 11.05.2023 год. чрез особения представител – адв. Й. Я., към договора за продажба на вземания (цесия) от 15.06.2022 год. на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД е приложено пълномощно от законните представители на Банката на ищцовото дружество да представлява цедента при изпращане на уведомителни съобщения до длъжника и подписването на съответните уведомителни писма, както и да представлява цедента по всички изпълнителни дела образувани в негова полза по отношение на вземанията, предмет на прехвърляне по договора за цесия.

Връзката между вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД към И. В. С. и претендираното от „Иновативни финанси“ ООД вземане е несъмнена и произтича от договора за потребителски кредит. Ето защо съдът намира, че цесията е действителна и е произвела действие спрямо ответника съобразно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД.

При това положение и след като ищецът е доказал съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154 ГПК предпоставките за уважаване на иска по чл. 422 от ГПК досежно исковите суми, то в тежест на ответника е било да установи, че е заплатил така претендираните суми. Ответникът не е сторил това, поради което следва да се признае дължимост на претендираните суми в пълен размер.