Решение № 111 от 21.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Велико Търново, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500398 по описа за 2023 година

С Решение № 81/13.03.2023 год. по гр. д. № 282/2022 год. Русенският окръжен съд отхвърлил като неоснователни предявените от А. В. О. от гр. Русе против А. Д. С. и Т. Д. С., и двамата от с. Голямо Враново, обл. Русе искове за заплащане на сума от по 66 667 лв. от всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Р. Р. Х., виновно причинена на 11.05.2017 г. от баща им Д. С.ов Ю., поч. на 21.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете.

Отхвърлил като неоснователни предявените от С. Е. С. от гр. Русе против А. Д.

С. и Т. Д. С. искове за заплащане на сума от по 50 000 лв. от всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба й Р. Р. Х., виновно причинена на 11.05.2017 г. от баща им Д. С.ов Ю., поч. на 21.12.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете.

Отхвърлил като неоснователни предявените от А. М. А., чрез неговата майка и законен представител А. В. О., против А. Д. С. и Т. Д. С. искове за заплащане на сума от по 33 333 лв. от всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба му Р. Р. Х., виновно причинена на 11.05.2017 г. от баща им Д. С.ов Ю., поч. на 21.12.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете.

Осъдил А. В. О., С. Е. С. и А. М. А., чрез неговата майка и законен представител А. В. О., да заплатят на А. Д. С. и Т. Д. С. по 900 лв. на всеки един разноски за платено 1 адвокатско възнаграждение.

Въззивна жалба против решението е подадена от А. М. А., чрез неговата майка и законен представител А. В. О., представлявана от адв. П. П.. Обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове за сумите от по 33 333 лв. срещу всеки от ответниците. Счита го за неправилно и необосновано. Неправилно съдът е приел, че ищецът не е легитимиран да получи обезщетение за вреди от смъртта на своята баба. Особено близка привързаност може да съществува между починалото лице и неговите внуци, които са част от най-близкия семеен и родствен кръг. Връзката им се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Двамата ответници са приели наследството от своя баща с конклудентни действия. Отказът е извършен след получаване на препис от исковата молба единствено за целите на съдебното производство и е напълно формален. Още преди смъртта на техния наследодател ответниците са живели в наследствения имот заедно с баща си, полагали са грижи за него и за имота, по време на наказателния процес са го подкрепяли и съпровождали. След смъртта му са продължили да живеят в имота и да демонстрират връзка с наследодателя си. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск.

Въвзивна жалба против решението е подадена и от С. Е. С. чрез пълномощника адв. Д. С.. Обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от нея против ответниците искове за сумата от по 50 000 лв. Необосновано и в противоречие със закона съдът е приел, че жалбоподателката не е легитимирана да получи обезщетение за смъртта на своята баба. От доказателствата по делото се установява, че между тях е имало особено близка връзка и действително претърпените вреди надхвърлят по интензитет вредите, които са нормално присъщи за съответната родствена връзка. Отделно от това, по делото е установено, че ответниците са приели наследството на своя наследодател чрез конклудентни действия – продължили са да живеят в неговия дом и да ползват оставеното от него имущество, а извършения отказ от наследство е след получаване на препис от исковата молба. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове.

В съдебно заседание въззиваемите А. Д. С. и Т. Д. С. чрез пълномощника си адв.

Т. Р. оспорват въззивните жалби. Съдът е обсъдил всички доказателства и правно релевантни факти, и правилно, законосъобразно и логично е отхвърлил ищцовите претенции. Решението следва да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на разноски, включително и за първата инстанция.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

В частта, с която са отхвърлени предявените от А. В. О. против ответниците 2 искове за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й в размер от по 66 667 лв. от всеки от тях, ведно със законната лихва, съдебният акт не е обжалван от ищцата и е влязъл в сила.

Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно.

Ищецът А. М. А., действащ чрез неговата майка и законен представител А. В.

О., е предявил против А. Д. С. и Т. Д. С. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 60 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума от по 33 333 лв. от всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на баба му Р. Р. Х., виновно причинена на 11.05.2017 г. от Д. С.ов Ю. – баща на ответниците, починал на 21.12.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане.

Ищцата С. Е. С. е предявила против А. Д. С. и Т. Д. С. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 60 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума от по 50 000 лв. от всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на баба й Р. Р. Х., виновно причинена на 11.05.2017 г. от Д. С.ов Ю. – баща на ответниците, починал на 21.12.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане.

Предявените искове са неоснователни.

Безспорно установено по делото, въз основа на заключението на Комплексната съдебномедицинска и биологична експертиза и показанията на свидетелите С. А. А. и Н. Б. К., че бащата на двамата ответници Д. С.ов Ю. е причинил виновно смъртта на бабата на двамата жалбоподатели Р. Р. Х., за което той е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. второ и трето във вр. с чл. 115 от НК. Образуваното наказателно производство е било прекратено на 27.12.2019 г. на осн. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК поради изпадането му в продължително разстройство, изключващо вменяемостта. Ю. е починал на 21.12.2021 г. и двамата ответници са негови наследници по закон.

Безспорна е и родствената връзка между пострадалата и ищците – тя е тяхна баба по майчина линия.

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год. е разширен кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год. на Пленума на ВС, в този кръг, по изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които при конкретните обстоятелства е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му 3 вреди.

По традиция в българското общество отношенията между баби и внуци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В случаите, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год. на Пленума на ВС, а именно, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Тези съображения налагат категоричния извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год. на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. В тази насока е ориентирана и съдебната практика на ВКС на РБ.

По делото не е проведено доказване на посочените по-горе предпоставки.

Като свидетел пред първата инстанция е разпитан М. А. О. – зет на пострадалата, съпруг на дъщеря й А. О. и баща на ищеца А. М. А.. Ищцата С. Е. С. е негова доведена дъщеря. В показанията си той свидетелства, че С. била любимата внучка на пострадалата. Държала на нея, давала й пари. С. преживяла тежко смъртта на баба си. Обострила се астмата й, не могла да продължи образованието си.

Единствените доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба са събрани чрез показанията на свидетеля, които, освен че следва да бъдат ценени с оглед евентуалната им заинтересованост (чл. 172 от ГПК), установяват обичайните и традиционни отношения между пострадалата и нейните внуци, но не и изключително близка и емоционална връзка между тях, нито значителни по интензитет страдания от нейната смърт, надхвърлящи присъщите за родствената им връзка. Действително, ищцата С. Е. С. е по-голямата внучка, което предполага да е имала по-дълготрайна връзка със своята баба. По делото обаче не са събрани доказателства за отношенията между тях в детството й, доколкото свидетелят О. не е неин биологичен баща и няма данни от кога живее с доведената си дъщеря. На следващо място, към датата на 4 смъртта на своята баба ищцата е била пълнолетна и е живеела в гр. Русе. Не са събрани доказателства какви са били контактите им, естеството на отношенията им, колко често е посещавала баба си в с. Голямо Враново. По отношение на ищеца А. А., който към датата на инцидента е бил на 7 г., също няма данни каква е била връзката му с пострадалата, дори и в свидетелските показания на баща му. Според показанията, към 2017 г., когато е убита пострадалата, семейството на свидетеля и дъщеря й А. О., е живеело в гр. Опака, намиращо се на разстояние около 90 км. от с. Голямо Враново.

Ходели на гости на Р. Х. събота и неделя и не оставали да спят в къщата, защото била стара. Така събраните доказателства изключват наличието на силна, трайна, непрекъсната връзка между ищците и тяхната баба, особена близост и загриженост, съвместен семеен живот. Липсват и доказателства за значителни по интензитет, над присъщите за родствената връзка неимуществени вреди, в смисъла, възприет в тълкувателния акт на ВКС. С оглед на това, жалбоподателите не са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за вреди от смъртта на пострадалата – тяхна баба и предявените искове следва да бъдат отхвърлени на това основание.

Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че ответниците А. Д.

С. и Т. Д. С. са направили отказ от наследството на своя баща - делинквента Д. С.ов Ю., поради което не отговарят за задълженията му на осн. чл. 60, ал. 1 от ЗН.

Предвид неоснователността на въззивните жалби, в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на по 1 200 лв. за всеки един от тях, видно от приложените договори за правна защита и съдействие от 26.10.2023 г. Неоснователно е искането на пълномощника адв. Р. за присъждане на разноски пред първата инстанция, тъй като с обжалваното решение такива са присъдени и не е проведена процедура по чл. 248 от ГПК, ако е имало основание за погрешно разпределение на отговорността за разноски.