Определение № 3707 от 11.11.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3707

Окръжен съд – Варна

10.11.2020 г.

Град Варна

IV състав

На 10.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно частно гражданско дело № 20203100502261 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.278 ГПК във вр.чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

С частна жалба от Р. С. С. , чрез адвокат Теодора Стоичкова, е обжалвано определение № 8280/ 02.07.2020г. постановено по гр.д.№ 1410/ 2020г., Районен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото , на основание чл.130 ГПК. Изложени са възражения за незаконосъобразност на постановения акт, с който е прието, че надлежен ответник по предявения иск е ОД на МВР- Варна, а не Министерство на вътрешните работи.

Счита, че пасивно процесуално легитимирано е МВР на РБ, тъй като служебното правоотношение на ищцата е възникнало и прекратено с това ведомство, в каквато насока следва да се преценяват представените доказателства. По ЗМВР орган по назначаване и прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 и т. 2 е единствено министъра на вътрешните работи. По съдържание служебното правоотношение включва права , задължения и компетентности, сред които и заплащане на възнаграждения и обезщетения,следващи се при упражняване / прекратяване/ на служебното правоотношение, и пасивно легитимиран да отговаря по предявените осъдителни искове е именно органа по назначаване.

Отправя искане за отмяна на определението за прекратяване.

В отговор на частната жалба ответникът- МВР на РБ, представляван от юрисконсулт Любослав Попов, изразява становище за неоснователност на частната жалба.С оглед разпоредбата на чл.61 ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или акт на МС, трудовото правоотношение се създава с предприятието , в което е съответната длъжност. Прилага се по аналогия и при действието на Закона за държавния служител , когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова. Счита, че ОД на МВР Варна е юридическо лице , носител на материална и 1 процесуална легитимация по предявения граждански иск.

Съдът, предвид доказателствата към делото, констатира:

Исковото производство пред Районен съд-Варна, е образувано по предявен от Росица Славова срещу Министерство на вътрешните работи на Република България, осъдителен иск за сумата – 3720лв.,претендирана като дължими средства за храна в периода февруари 2017г.- септември 2019г., със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, и 750лв.- лихва за забава, изчислена от падежа на всяка месечно задължение до датата на предявяване на иска.

Представени са- заповед за назначаване на Росица Славова , считано от 01.02.2017г. на длъжността „ старши експерт“ в сектор „Човешки ресурси“ към отдел „Административен“, ОД на МВР- Варна, и заповед за прекратяване на служебното правоотношение, считано от 02.10.2019г., издадени от министъра на вътрешните работи.

В срока за отговор на ИМ е направено възражение за местна неподсъдност на делото, на основание чл.105 и чл.108 от ГПК, и становище за недопустимост на иска срещу ОД на МВР. Счита, че легитимиран ответник по искове за обезщетения и възнаграждения, свързани с изпълнението на служебното правоотношение на служителя е съответната служба, независимо от органа по назначаването, е органът в който е назначен. Като юридическо лице и второстепен разпоредител с бюджетни средства към МВР изплаща възнаграждения за положен труд от служители назначени в нейните структури.

С определение № 8280/ 02.07.2020г. районният съд е квалифицирал предявените искове с основанието по чл.181, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. Приел е, че през исковия период ищцата е била със статут на държавен служител на изпълняваната длъжност при ОД на МВР- Варна. Независимо, че орган по назначението е министърът на вътрешните работи, на основание чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, работодател по служебното правоотношение се явява ОДМВР- Варна, по правилото на чл.61, ал.2 от КТ. В това качество ОДМВР-Варна, а не МВР, е легитимиран да отговаря по осъдителните искове за неизплатени суми, произтичащи от служебно правоотношение.

Частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Положителната процесуална легитимация на ответника е условие за допустимост на исковия процес. В преценката за наличието на процесуални пречки се съобразяват фактическите и правни твърдения в исковата молба, съпоставимо с писмените доказателства към нея.

С разпореждане № 5440/ 06.02.2020г., на основание чл. 129, ал.1 ГПК ,на ищеца са дадени указания за отстраняване на допуснатата нередовност на ИМ, вкл.за пасивна 2 процесуална легитимация на ответника„при наведените твърдения служебното правоотношение да е възникнало при ОД на МВР“. В срока за изпълнение, с молба вх.№ 19050/ 05.03.2020г.,от Росица Славова, чрез упълномощен представител, е потвърдено насочване на исковата претенция към МВР на РБ, като орган по възникване и прекратяване на служебното правоотношение.

От приложените заповеди следва, че ищцата е държавен служител, съобразно заповед № 8121 К- 1017 / 02.02.2017г. за назначаването й от 01.02.2017г., и заповед № 8121К-12216/ 13.09.2019г. за прекратяване на служебното правоотношение на заеманата длъжност- старши експерт в сектор „Човешки ресурси“ към ОД на МВР-Варна, издадени от министъра на вътрешните работи. Съгласно т.3 от уточняваща молба/ 05.03.2020г. претенцията включва дължими и неизплатени суми за храна, на основание чл.181, ал.1 ЗМВР в размер определян ежегодно, на основание чл. 181, ал. 4 ЗМВР, които се предоставят при условия и ред определен в наредба на министъра на вътрешните работи от бюджетните средства на МВР, със законна лихва върху главницата, и лихви за забава.

Предвид характера на вземането неправилно е насочена срещу Министерство на вътрешните работи, като орган по назначението. Според чл.4-5 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на МВР/ обн. ДВ, бр.52 от 10.07.2015г., в сила от 02.02.2016г./, служителите, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата й равностойност за действително отработено време. Сумата се начислява в Автоматизирана информационна система „Труд и работна заплата“ и не е елемент от брутното трудово възнаграждение.

Задължен с изплащането на възнагражденията по чл.177-178, както и на предвидените в чл.181, ал.1 от ЗМВР суми които са с периодичен характер, е съответното структурно звено към МВР, където служебното правоотношение се осъществява- чл.37, ал.1 и 2 ЗМВР. В този смисъл и цитираната съдебна практика.

Въззивният състав приема, че пасивно легитимиран по предявените искове не е МВР, като орган по назначението, а предприятието, в което е съответната длъжност. Служебното правоотношение е осъществявано в ОД на МВР-Варна, със статут на юридическо лице и разпоредител с бюджетни средства, към което тези претенции следва да бъдат насочени.

Въпреки дадената възможност ищцата не е предприела процесуална активност за конституиране ОД на МВР, и производството законосъобразно е прекратено като недопустимо срещу конституираният с ИМ ответника.

С изложение мотиви

.

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8280/ 02.07.2020г. постановено по гр.д.№ 1410/ 2020г., Районен съд-Варна, с което производството е прекратено, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4