Определение № 4975 от 17.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4975 гр. София, 17.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Цонев

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

Мариана Георгиева като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20268002102444 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищцата по делото Е.

П. Ц., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. Е. М. срещу решение № 184/23.02.2026 г., поправено в частта за разноските с определение № 1568/30.03.2026 г., постановени по възз. гр. дело № 2366/2025 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С обжалваното въззивно решение окръжният съд е постановил следното: І) обезсилил е първоинстанционното решение № 2594/09.07.2025 г. по гр. дело № 7607/2024 г. на Варненския районен съд (ВРС) в частите, с които последният е отхвърлил предявените от жалбоподателката срещу П. Н. М. и С. А. М. искове: 1) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен до размера на 1/6 идеална част на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/**.**.**** г. на нотариус с рег. № ***, вписан с акт № ***, том ******, вх. рег. № *****, дело № ***/**.**.**** г. на Службата по вписванията – [населено място], с който П. К. М., починал на **.**.**** г., и ответницата С. М., двамата чрез своя син и пълномощник Н. П. М. продават на ответника П. М. жилище, находящо се в [населено място], [улица], построено откъм същата улица, заедно с принадлежащите му идеални части от поземления имот (недвижимият имот е подробно описан), поради противоречие със закона; и 2) иск с правно основание чл. 576, във вр. с чл. 574 от ГПК за прогласяване за нищожно по отношение на 1/6 идеална част на нотариалното удостоверяване, извършено от нотариус В. П. с рег. № *** в горния нотариален акт за продажба на недвижим имот, поради липса на представителна власт, учредена от П. М. на Н. М., поради това, че сделката, обективирана в нотариалния акт, противоречи на закона, доколкото упълномощителят П. М. е бил починал към датата на сделката; като ВОС е прекратил производството по делото по тези два иска; ІІ) потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която ВРС е отхвърлил предявения от 1 жалбоподателката срещу П. М. и С. М. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен до размера на 1/6 идеална част на горния договор за продажба, поради противоречие с добрите нрави; и ІІІ) възложил е разноските по делото в тежест на жалбоподателката.

Ответникът П. М., в отговора си на касационната жалба, подаден чрез адв. Н. Б., поддържа възражение за процесуална недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност – доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и също евентуално – за неоснователност на жалбата.

Ответницата С. М., в отговора си на касационната жалба, подаден чрез адв. Т. П., излага съображения, че следва да се допусне касационното обжалване, както и за основателност на жалбата.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по обективно съединени искове за недействителност – до размер 1/6 идеална част – на процесния договор за продажба на недвижим имот (жилище). Цената на всеки един от исковете се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК – по данъчната оценка на имота. Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № 5305015412/23.07.2024 г. (лист 41 от първоинстанционното дело), данъчната оценка на целия процесен имот е 22 179.80 лв., респ. – цената на всеки един от исковете, възлизаща на 1/6 от данъчната оценка, е в размер на от по 3 696.63 лв., т.е. – под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, въззивното решение, постановено по тези искове за недействителност, не подлежи на касационно обжалване, като не е налице и изключението, визирано в същата разпоредба, тъй като исковете не са вещни – за собственост или друго вещно право върху процесния имот, а за съществуването на процесния договор, по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ГПК.

Въззивното решение е влязло в сила на датата на постановяването му, съгласно 296, т. 1 от ГПК. Предвид императивния характер на посочените процесуални разпоредби, горните изводи, основани на тях, не се променят от погрешно дадените от въззивния съд указания, че решението му подлежи на касационно обжалване.

В заключение, подадената процесуално недопустима касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство по настоящото дело следва да се прекрати.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателкатаищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника П. М., претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата инстанция, в размер 500 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. П. Ц. срещу решение № 2

184/23.02.2026 г., поправено в частта за разноските с определение № 1568/30.03.2026 г., постановени по възз. гр. дело № 2366/2025 г. на Варненския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2444/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

ОСЪЖДА Е. П. Ц. с ЕГН [ЕГН] да заплати на П. Н. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 500 евро (петстотин евро) – разноски за касационното производство по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3