Определение № 115 от 19.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Варна, 19.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500077 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 83/05.01.26г. по вх. регистър на ВОС, подадена по пощата на 29.12.25г. от Х. Т. Т. от гр. Варна, насочена против определение № 5483/05.12.2025г. по в. ч. гр. д. № 2275/2024г. на ОС-Варна, с което съдът е оставил без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. от ГПК, инкорпорирано в молба с вх. № 30188/21.10.25г. на ВОС, подадена във връзка с обжалване на разпореждане № 5673/24.09.25г. по същото дело. В частната жалба е изложено становище за неправилно тълкуване и прилагане на ЗЕУС по конкретно посочени дела, които са свързани с настоящото дело на ВОС. Наведени са и други твърдения, които са неотносими към предмета на настоящата жалба. В частната жалба е отправено искане за предоставяне на правна помощ.

С определение № 325/20.01.26г. съдът е предоставил правна помощ на жалбоподателя във връзка с обжалване на определение № 5483/05.12.2025г. по в. ч. гр. д. № 2275/2024г. на ОС-Варна, а с определение № 472/27.01.26г. за процесуален представител на жалбоподателя е бил назначен посоченият от АК-Варна адв. М. И.. В указания от съда срок адв. И. е депозирал молба, с която е уточнил, че: частната жалба следва да се счита подадена от Х. Т. Т., срещу определение № 5483/05.12.2025г. по в. ч. гр. д. № 2275/2024г. на ОСВарна; жалбоподателят счита, че неправомерно и неоснователно му е отказана 1 правна помощ, въпреки че същият отговаря на условията за допускането на такава; отправеното искане е да се предостави правна помощ на жалбоподателя. Другите наведени искания на жалбоподателя, доколкото не са предмет на обжалваното определение, се явяват неотносими и недопустими.

Няма искания за събиране на доказателства.

Предвид едностранния характер на производството по чл. 95, ал. 1 от ГПК, препис от частната жалба не е бил връчван на насрещната страна по делото.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок от субект с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С окончателно по своя характер решение № 872/ 24.07.24г. по в. гр. д.

№ 980/24г. на ВОС, е било потвърдено решение № 3381/20.10.23г. по гр. д. № 17030/22г. на ВРС, 26 с-в в осъдителните му части, с които Х. Т. Т. е бил осъден да заплати на Етажната собственост (ЕС) на посочена жилищна сграда в гр. Варна, парични суми, представляващи месечни вноски за възнаграждение на управителя по чл. 38, ал. 2 от Правилника за вътрешния ред на ЕС за конкретни периоди; месечни вноски за поддръжка и управление на общите части на ЕС, съгласно решение на ОС на ЕС от 20.12.21г., както и мораторни лихви върху присъдените суми за периоди до подаване на исковата молба в съда. С посоченото окончателно решение на ВОС е било отменено решението на ВРС в отхвърлителните му части и ответникът Т. е бил осъден да заплати на ЕС на посочена жилищна сграда в гр. Варна, парични суми, представляващи месечни вноски по чл. 36 от Правилника за вътрешния ред на ЕС за конкретни периоди.

Въз основа на молба от 30.07.24г., в полза на ЕС на посочената жилищна сграда, с разпореждане № 31774/02.08.24г. е било разпоредено издаването на изпълнителен лист за присъдените с двете решения парични суми. Х. Т. е подал частна жалба против разпореждането за издаване на изпълнителния лист, по която е било образувано посоченото в. ч. гр. д. № 2275/24г. на ВОС. С определение № 5212/26.11.24г. въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане. Този съдебен акт не подлежи на обжалване и е влязъл в сила от момента на неговото постановяване.

Независимо от горното, Т. е подал частна жалба срещу необжалваемия 2 съдебен акт на 10.12.24г., която е била върната като недопустима с разпореждане № 6688/17.12.24г. Срещу последното Т. е депозирал частна жалба с рег. № 1934/22.01.25г. (този документ и следващите неправилно са закрепени към материалите по ч. гр. д. № 1989/25г. на ВКС, ІІ г.о., вместо да се приложат към в .ч. гр. д. № 2275/24г. на ВОС), а на 21.02.25г. – и молба за предоставяне на правна помощ. В изпълнение на указанията за представяне на доказателства във връзка с молбата за предоставяне на правна помощ, Т. с молба от 21.03.25г. е представил доказателства (л. 11-17 от делото на ВКС). С определение № 1678/02.04.25г. ВОС е отхвърлил молбата на Т. за предоставяне на правна помощ по делото. Срещу последното определение Т. е подал частна жалба с вх. рег. № 11784/24.04.25г. Поради неотстраняване на нередовностите на последната, същата е била върната с разпореждане № 5673/24.09.25г. Срещу последното е била депозирана молба (частна жалба) с вх. № 30188/21.10.25г., в която е било отправено и ново искане за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя.

С разпореждане № 6590/05.11.25г. на Т. е било указано да представи в 1-седмичен срок от връчване на съобщението лично попълнена декларация за имуществено и семейно състояние, в която под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК, да декларира пред съда: 1. семейното си положение; 2. доходите си и тези на семейството си, произтичащи от всякакви трудови, търговски и граждански правоотношения; 3. вещните си права върху недвижими имоти, МПС, въздухоплавателни и водоплавателни превозни средства; 4. правата си върху други движими вещи на значителна стойност; 5. вземанията си по ценни книжа, акции, облигации и други източници на доходи от участие в търговски дружества; 6. вземанията си от депозити в банки; 7. здравословното си състояние; 8. трудовата си заетост. Молителят е бил предупреден, че при неизпълнение в срок на даденото с настоящото разпореждане указание молбата за правна помощ ще бъде оставена без уважение. представи доказателства. Съобщението за това разпореждане е било връчено лично на Т. на 14.11.25г. В дадения срок, изтекъл на 21.11.25г., Т. не е изпълнил дадените му указания, поради което е постановено обжалваното понастоящем определение № 5483/05.12.25г.

Поради изложеното следва да се приеме, че след като молителят Т. не е изпълнил дадените му пълни и точни указания в определения му срок, постановеното определение, с което съдът се е произнесъл по искането за 3 предоставяне на правна помощ като го е отхвърлил, е законосъобразно.

Същото следва да бъде потвърдено и делото върнато на въззивния съд, който предвид предоставената вече правна помощ, (която има действие до окончателното приключване на производството по оспорване на законосъобразността на разпореждане № 6688/17.12.24г. по в. ч. гр. д. № 2275/24г. на ВОС - съобразно приетото от ВКС относно действието на акта по предоставяне на правната помощ - виж Определение № 4577 от 13.10.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3715/2025 г., ІІІ г. о.), да предприеме действия по администриране на частна жалба с рег. № 1934/22.01.25г. чрез връчване на указанията до процесуалния представител адв. М. И., като се съобрази и нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5483/05.12.2025г. по в. ч. гр. д. № 2275/2024г. на ОС-Варна.

Определението е окончателно на осн. чл. 95, ал. 6 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4