Решение № 55 от 03.06.2020, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Тутракан, 03.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря

ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 136/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1.

Предявени са кумулативно субективно съединени искове чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК от страна на ищецът В.А.А., представляван от адв. П.Й.Н. от Адвокатска колегия – гр. Варна (л. 8,

29), за установяването на несъществуването на правото на принудително изпълнение върху вземанията на ответника, предмет на издадена Заповед за незабавно изпълнение № 294/22.06.2011 г., изд. по ч. гр. д. № 319/2011 г, по описа на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане на:

1.1. главница по изискуем кредит по

Договор за кредит за текущо потребление, възлизаща на 8 466,40 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата за периода 18.11.2010 г. до 13.06.2011 г., в размер на 722,08 лв.;

1.3. наказателна лихва от 17.02.2011г. до

13.06.2011 г. в размер на

314,95 лв.

1.4. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението (20.06.2011 г.) до изплащане на вземането.

1.4.1.

Като основания за недължимостта са посочени: погасяването на вземанията по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД (за главницата), респ. чл. 111 от ЗЗД (за останА.те вземания

1.5.

Вземането произтичало от сключен Договор за кредит за текущо потребление от 22.02.2004 г.

Срещу длъжника било образувано изпълнително дело № 24/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан, Съдебно изпълнителна служба. Делото било образувано по молба на взискателя, като последните извършени изпълнителни действия били запор върху трудово възнаграждение и опис на движими вещи и двете от 21.06.2012 г.

2.

Ответникът “Б. ДСК“ ЕАД е депозирала отговор на исковата молба чрез гл. юрк. Е. С.(л. 47) в срока по чл. 131 от ГПК, с който счита предявеният иск за недопустим, неоснователен и недоказан.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. Със Заповед № 294/22.06.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 319/2011 г. на ТнРС (л.

3 от ИД 24/2012 г.) на ищеца заедно с В. А. Г. и П. Н. П. е разпоредено да заплатят солидарно на ответника

3.1. главница по изискуем кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2004 г., сключен с ответника, възлизаща на 8 466,40 лв.;

3.2. възнаградителна лихва върху главницата за периода 18.11.2010 г. до 13.06.2011 г., в размер на 722,08 лв.;

3.3. наказателна лихва от 17.02.2011 г. до 13.06.2011 г. в размер на

314,95 лв.

3.4. законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението (20.06.2011 г.) до изплащане на вземането.

4.

На същият ден е издаден изпълнителен лист (л. 5).

5.

На 23.05.2012 г. ответникът е подал до ДСИ при ТнРС молба за образуване на изпълнително дело срещу всички длъжници по заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е образувано изп. д. № 24/2012 г.

(л. 1 от ИД). Като изпълнителен способ е посочено:

5.1. налагането на запори върху вземания, включително по банкови сметки, разкрити във всички банки които имат клонове в гр. Силистра и центрА.те на тези банки, които нямат такива клонове;

5.2. запор върху вземания от трети лица, които съдебният изпълнител, не е посочено как да установи;

5.3. опис и продажба на недвижимо имущество, което да бъде установено от ДСИ чрез справка от НАП, Службата по вписванията, КАТ.

6.

На 28.05.2012 г. от ДСИ до „Д.“ ООД е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Съобщението е получено на 30.05.2012 г. (л. 16 от ИД).

7.

На същата дата ДСИ е оправил до ищеца покана за доброволно изпълнение. С поканата за 21.06.2012 г. е насрочен и опис на движими вещи на адрес на ищеца (вж. л. 23 от ИД). Съобщението е получено на 30.05.2012 г. (л. 17 от ИД).

8.

На 08.06.2012 г. от ДСИ е получено писмо на „Д..“ ООД, в което е посочено, че нетното възнаграждение на ищеца възлиза на 190,75 лв. (л. 24 от ИД). От работодателя не са извършвани удръжки от трудовото възнаграждение и не са превеждани суми по сметка на ДСИ.

9.

На 13.12.2013 г. е влязло в сила Решение № 81/08.07.2013 г. по гр. д. № 609/2012 г. на ТнРС, потвърдено с Решение № 37/13.12.2013 г. по в. т. д. № 250/2013 г. на СсОС (л. 82 – 92 от ИД), с което:

9.1. е признато за установено, че процесните вземания срещу ищеца съществуват само до следните размери:

9.1.1. главница по изискуем кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2004 г., сключен с ответника, възлизаща на 7 925,43 лв.;

9.1.2. възнаградителна лихва върху главницата за периода 18.11.2010 г. до 18.02.2011 г., в размер на 224,21 лв.;

9.1.3. наказателна лихва от 18.02.2011 г. до 20.06.2011 г. в размер на 314,95 лв.

9.1.4. законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението (20.06.2011 г.) до изплащане на вземането.

9.2. исковете срещу другите двама длъжници и срещи ищеца за разликата до пълният им размер, са отхвърлени като неоснователни.

10.

На 17.06.2019 г. изпълнителното дело е прекратено по отношение на ищеца и В. Г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (л. 105 от ИД).

11.