Определение № 1828 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1828 гр. София, 11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20248002901616 по описа за 2024 година

Допуснато е касационно обжалване на Решение № 751/07.12.2023 г. по в.т.д. № 427/2023 г. на АС – София, в обжалваната от Фонд за гарантиране на влоговете в банките част, с която след отмяна на първоинстанционното решение е присъдена законна лихва върху вземането на С. А. за стойността на гарантиран влог, открит по договор с „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н.), от предявяване на иска до погасяването.

Обжалването е допуснато по въпроса дължи ли Гаранционен фонд законна лихва върху присъдените гарантирани суми съгласно ЗГВБ (отм.) и е обосновано с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед противоречивото тълкуване от съдилищата на чл. 24, ал. 2 ЗГВБ (отм.).

Настоящият състав намира, че за правилното решаване на делото е необходимо да бъде извършено тълкуване на правото на Европейския съюз и в частност – на разпоредбите на чл. 10, § 1 и § 2 от темпорално приложимата към процесния спор Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити. Тези норми установяват срокове за изплащане на гарантираните суми и изключения, при които същите могат да бъдат удължавани. Въпросът, чийто отговор следва да бъде даден чрез тълкуване, е свързан със съвместимостта на националната правна уредба, обективирана в чл. 24, ал. 2 ЗГВБ (отм.), която изключва дължимостта на лихва от страна на Фонда, с целта на Директивата, поради която са приети горепосочените разпоредби.

Както е посочено в определението по чл. 288 ГПК, постановеното към настоящия момент Решение на СЕС от 25.03.2021 г. по дело С-501/18, тълкува разпоредбата на чл. 10, § 1 от Директивата в друг контекст, и не дава пряк отговор на горепосочения въпрос.

Тълкуването следва да бъде дадено по пътя на преюдициалното запитване – от Съда на ЕС, доколкото нормата, чиято действителна цел подлежи на установяване, е от правото на ЕС.

В изготвените от Съда на ЕС Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (C/2024/6008) е 1 препоръчано отправянето на запитване да предхожда изслушването на страните по спорния въпрос (т. 13), което според настоящия състав предполага и даване на възможност на страните да вземат становище по въпроса, определен от съда като значим предмет на преюдициално запитване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в двуседмичен срок от съобщението да вземат становище по необходимостта от отправяне на преюдициално запитване относно съвместимостта на националната правна уредба, обективирана в чл. 24, ал. 2 ЗГВБ (отм.) и изключваща дължимостта на лихва от страна на Фонда, с целта на установените в чл. 10, § 1 и § 2 от Директива 94/19/ЕО срокове за погасяване на задълженията на Фонда към вложителите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2