Решение № 368 от 03.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500217 по описа за 2025 година

С Решение № 260016 от 21.04.2022г., постановено по гр.д. № 762/2020г. на Ботевградския районен съд, е признато за установено по отношение на П.

К. Г. и „Адессо Кредит България“ ООД по иска с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, че недвижим имот, находящ се в село Врачеш, община Ботевград, Софийска област, представляващ 1/2 идеална част от УПИ VII -496,497 в кв.

83 по регулационния план на село Врачеш, община Ботевград, Софийска област, заедно с построените в имот пл. № 496 жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 20 кв.м., върху който е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 97/2018г. по описа на ДСИ при РС-Ботевград, по което изпълнително дело ответникът „Адессо Кредит България“ ООД с ЕИК 202250289 е взискател, а ответникът П. К. Г. е длъжник, не принадлежи на длъжника П. К. Г..

Със същото решение е признато за установено по отношение на П. К. Г. и „Адессо Кредит България“ ООД по иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД, че сключеният между П. К. Г. като кредитополучател и ипотекарен длъжник и „Адессо Кредит България“ ООД като кредитор договор от 27.04.2017г. за договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от УПИ VII -496,497 в кв. 83 по регулационния план на село Врачеш, община Ботевград, Софийска област, заедно с построените в имот пл. № 496 жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 20 кв.м., обективиран в нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № 3, том І, рег. № 1653, н.дело № 164/2017г. на Нотариус № 371 – Данаил Главинов, с район на действие РС-Ботевград, е нищожен като противоречащ на закона, тъй като П.

К. Г. не е бил собственик на описания по-горе имот, поради което не 1 съществува ипотечно право, и е постановено основание чл.179, ал.1, пр.2 от ЗЗД заличаване от Службата по вписванията по реда на чл.179, ал.2 от ЗЗД на вписаната договорна ипотека, отразена в нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № 3, том І, рег. № 1653, н.дело № 164/2017г. на Нотариус № 371 – Данаил Главинов, с район на действие РС-Ботевград.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

В него се разглежда повторно делото, образувано по въззивна жалба на „Адессо Кредит България“ ООД срещу горното решение. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при постановяването му БРС не бил съобразил с постановеното Решение №4 от 28.06.2021 година по гр.дело №2796 от 2020 година на ВКС, където изрично е посочено, че въпреки наличието на решението, постановено по гр.дело №173 от 2019 година по описа на БРС, ипотечното право на „Адессо Кредит България“ ООД продължава да съществува, независимо от изхода на спора.

Намира, че районният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а от обсъжданите е правил изводи, които не съвпадат с приетите по делото писмени доказателства и водените съдебни протоколи, касаещи събраните в производството гласни доказателства. Оспорва решаващия извод, че Г. К.а е била „измамена“ от страна на другия ответник в производството, когато на 14.03.2014 година му продава имота, ипотекиран през 2017 година за обезпечаване на вземане на „Адессо Кредит България“ ООД. Счита, че в нито едно от събраните по делото доказателства няма каквито и да било данни за „умишлено въвеждане в заблуждение“ на Г. К.а.

Оспорва и извода, че първоначалната ищца Г. К.а е била със здравословни проблеми, въпреки че делото няма доказателства за това. Черпи аргументи от липсата на активно участие на ответника П. Косдатинов Г. в производството по гр.дело №173 от 2019 година по описа на БРС и в настоящото производство. Позовава се на удостоверението, издадено от нотариус Данаил Главинов. Сочи, че на датата на сделката (14.03.2014г.) Г. К.а е разбирала свойството и значението на своите действия и е могла да ръководи същите, като това не е било оспорвано. Заявява, че изложените от районния съд мотиви са вътрешно противоречиви. Моли съда да отмени обжалваното решение №260016 от 21.04.2022 година по гр.дело №762 от 2020 година по описа на БРС и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от М. И. П., конституирана като страна по делото на мястото на починалата в хода на процеса Г. К.а П.. С него въззиваемата оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Ботевградския районен съд, като претендира разноски. Намира за неоснователен довода, че Ботевградският районен съд не се бил съобразил с Решение № 4/28.06.2021 г., доколкото то не е задължително за страните по настоящето дело. Анализира предмета и изхода на това дело. Подчертава, че така цитираното решение не съдържа и няма как да съдържа установителен диспозитив относно съществуването на ипотечното право, който да е задължителен за съда в настоящето производство. Счита, че основателността на иска по чл. 440 от ГПК произтича от унищожаването на договора, по силата на който първият ответник е придобил собствеността върху имота, което унищожаване има ретроактивно действие, т.е. се счита, че приобретателят никога не е придобивал правото на собственост върху прехвърления имот, респ. той не е напускал патримониума на прехвърлителя. Сочи, че вторият ответник кредитор по изпълнителното производство, независимо, че не е участвал в съдебното производство по унищожаване на сделката и не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора, е обвързан от конститутивното действие на това съдебно решение, съставляващо негова гражданскоправна последица. Споделя изводите на БРС, направени въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно 2 че волята на Г. П. за сключване на договора за покупко-продажба с ответника Г. е била опорочена чрез измама, осъществена съзнателно от ответника, за което е налице фактическият състав на чл. 29 от ЗЗД. Подчертава, че тези показания са на подробни, преки и непосредствени, както и незаинтересовани, обективни и непротиворечиви. Счита за доказано, че П. не е получавала никакви парични суми от ответника, вкл. посочената в нотариалния акт продажна цена на имота от 3500 лева. Споделя и изводите на БРС относно основателността на иска по чл. 26, ал. 1, пр.първо ЗЗД, във вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД.

Подчертава, че процесният договор за ипотека е нищожен не защото жалбоподателят е бил недобросъвестен при сключването, а защото по силата на ретроактивното действие на решението по гр.д.№173/2019 г. по описа на БРС за унищожаване на транслативната сделка, от която учредителят на ипоткеката - ответникът П. К. Г. черпи правото си на собственост, се счита, че същият никога не е придобивал правото на собственост върху прехвърления му имот, т.е. не е бил собственик и към момента на учредяване на ипотеката.

По тази жалба е било образувано в.гр.д. № 546/2022г. на Софийския окръжен съд, приключило с постановяване на Решение № 156/06.03.2023г., с което обжалваното първоинстанционно решение е било потвърдено.

По подадена касационна жалба от „Адессо Кредит България“ ООД срещу това решение, то е било отменено с Решение № 131/06.03.2025г. на ВКС по гр.д. № 3337/2023г., а делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. В мотивната част на отменителното решение на ВКС се съдържат указания, че ако с конститутивно съдебно решение (каквото е и решението за унищожаване на договор) се намалява имуществото на длъжник, по заведено срещу кредитора дело, ако той не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора, кредиторът може да противопостави своите права и да възрази, че ищецът по делото, по което е постановено конститутивното съдебно решение, не е имал потестативно право да иска унищожаване на договора. Ако бъде направено такова възражение по делото за нищожността на ипотеката, отново следва да бъдат доказани фактите и обстоятелствата, обуславящи унищожаемостта на договора. Във връзка с това ВКС е намерил за неправилни мотивите на въззивния съд, че решението по гр.д.№ 173 от 2019 г. на Ботевградския районен съд за унищожаване на основание чл.29 ЗЗД на договора за покупко- продажба от 14.03.2014 г., сключен между първоначалната ищца Г. К.а П. и ответника и длъжник по изпълнителното дело П. К. Г., обвързва със сила на пресъдено нещо неучаствалия в това дело ипотекарен кредитор „Адессо Кредит България“ ООД, както и че това решение на Ботевградския районен съд обвързвало ипотекарният кредитор като трето лице, което е длъжно да зачита конститутивното действие на решението за унищожаване на договора, а също и че ипотекарният кредитор не е имал право да възрази, че Г. П. не е имала потестативно право да иска унищожаване на договора от 14.03.2014 г. и поради това не било нужно по настоящото дело да бъдат доказвани отново фактите и обстоятелствата, обуславящи унищожаемостта на този договор. Поради това делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като е подчертано, че се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, а именно - даване на указания на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по настоящото дело фактите и обстоятелствата, обуславящи унищожаемостта на договора от 14.03.2014 г. и съответно- даване възможност на страните да ангажират доказателства за тези факти и обстоятелства.

В изпълнение на задължителните указания на ВКС, настоящият съдебен състав е постановил Определение № 585/14.05.2025г., с което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е указал на страните, че в тежест на ищцата е да докаже фактите и обстоятелствата, обуславящи 3 унищожаемостта на договора от 14.03.2014г., като им е предоставил възможност да посочат доказателства в подкрепа или за опровергаване на тези факти и обстоятелства.

В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция жалбоподателят „Адессо Кредит България“ ООД се представлява от адв. Н., която с писмена молба поддържа жалбата и изложените в нея твърдения. Моли съда да я уважи, като счита, че по повод сделката - предмет на настоящото производство, сключена на 14.03.2014 г., както и последващата договорна ипотека от 27.04.2017 г., са изпълнени всички законови изисквания. Счита, че към 17.04.2017г. П. Г. е бил собственик на имота, който е предложил като обезпечение на „Адессо Кредит България“ ООД. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмени бележки, в които развива съображения относно фактическите обстоятелства по спора, като подчертава, че жалбоподателят узнава за съществуването на Решение №192 от 26.07.2019г. по гр.дело №173 от 2019г. на Ботевградски районен съд едва на 16.07.2020г., когато е получил разпореждане по чл.131 от ГПК, издадено по гр.дело №762 от 2020 година по описа на БРС. Позовава се на мотивите към Решение №4 от 28.06.2021 година, постановено по гр.дело №2796 от 2020 година по описа на IV-то Г.О. на ВКС, съгласно които „ипотекарният кредитор не е необходим другар на ответника в производство по унищожаване на сделка между ответника - длъжник и праводателя му“ и въпреки неизгодното за ипотекарния кредитор решение „ипотечното му право върху имота продължава да съществува, независимо от изхода на спора“. Цитира практика на ВКС, съгласно която решението за унищожаване на договор на основание чл.29 ЗЗД няма сила на присъдено нещо спрямо ипотекарния кредитор (какъвто в случая е „Адессо Кредит България“ ООД) на приобретателя по унищожения договор, когато договорната ипотека е била учредена (вписана) преди завеждане на делото за унищожаване на договора. Сочи, че за обезпечаване на вземане на П. К. Г., на 27.04.2017г. той учредява в полза на „Адессо Кредит България“ ООД договорна ипотека върху имот, продаден му от Г. К.а П. на 14.03.2014 година. Обръща внимание, че едва 6 години след като Г. К.а е продала на П. Г. имота, тя започва да твърди, че не била разбрала същността на сделката. Сочи противоречия в показанията на доведените от ищцовата страна свидетели пред първоинстанционния съд и при повторното разглеждане на делото от въззивния съд. Счита тези показания за необективни. Позовава се на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, доведени от жалбоподателя, а именно П. Р. и Ц. Д., които счита за обективни. Черпи аргументи от Удостоверение от 03.02.2026 година, издадено от доктор Т. К. общопрактикуващ лекар в „АГППМИП - ВИТАЛ-АС“ ООД личен лекар на Г.