Решение № 143 от 17.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Л., 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Л., I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500125 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 1271/01.02.2024 г.

/пощенско клеймо 31.01.2024 г./, подадена от С. Т. Д. от гр.Л., кв.“М.“, ***, ****, чрез пълномощника адв.Н. С. от ВАК, с адрес: гр.София, пл.“М.“ № 1, ет.8, срещу Решение № 563/14.12.2023 г. по гр.д. № 805/2023 г. по описа на РС Л., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от С.

Т. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр.Л., ж.к.“М.“, ***, вх.“**** против „Б.М.Р“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Р, бул.“Т“ № 5, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на Заповед № 20/05.04.2023 год., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ поради съкращаване на щата, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност “Разфасовач“ и за заплащане на сумата в размер на 19 355.76 лв., представляваща шест брутни работни заплати за оставането му без работа в резултат на уволнението в периода от 05.04.2023 год. до 05.10.2023 год., както и искането му за заплащане на съдебно-деловодните разноски в размер на сумата 4 893 лв. С решението С. Т. Д. е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „Б.М.Р“АД сумата 3 506.40 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

В жалбата са направени оплаквания, че решението на ЛРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е 1 необосновано. Твърди, че в противоречие със събраните по делото доказателства, районният съд е приел, че ищецът не се ползва със закрила по чл.333, ал.3 от КТ поради липса на създадена в предприятието синдикална организация и избора му за председател. Изтъква, че без значение за тази предварителна закрила при уволнение е дали синдикалната организация в предприятието на работодателя е регистрирана или не като юридическо лице съгласно чл.49, ал.2 от КТ. Достатъчно е тя да е учредена като поделение и съответният работник да е избран за неин председател или секретар. Синдикат „Бира, храни и напитки“ не е синдикална организация в предприятието, както неправилно е приел ЛРС, а базовата синдикална организация, чийто председател е ищеца. Цитира и съдебна практика в тази насока. Анализирайки представените по делото доказателства изтъква, че работодателят е бил уведомен за съществуването на синдикалната организация.

На следващо място твърди, че реален подбор по чл.329 от КТ не е извършван, а представените по делото документи са изготвени за целите на процеса. Счита, че от заключението на съдебно-икономическата експертизата е доказано, че дадените от работодателя оценки от извършения подбор не отговарят на обективните качества на ищеца. Излага съображения, че за законосъобразното изпълнение на задължението по чл.329 от КТ е необходимо извършването на реален, а не формален подбор, което в случая обуславя отмяната на уволнението.

Моли съда да отмени решението на ЛРС и постанови друго, с което уважи предявените искове като основателни и доказани, като му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.М.Р“АД, ЕИК ****, чрез пълномощника адв.С. Б. от САК, в който моли съда да потвърди обжалваното решение на ЛРС като правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорва твърдението на въззивника, че се ползва с предварителна закрила по чл.333, ал.3 от КТ като председател на вътрешна структура на базова синдикална организация, като се позовава на задължителното за съдилищата ТР № 9/12.12.2014 г. по т.д. № 9/2013 г. на ВКС, ОСГК. Във връзка с твърдението на въззивника, че не е извършен реален подбор изтъква, че писмени доказателства в тази насока са представени още с отговора на исковата молба, а в хода на процеса са събрани гласни. Оспорва и твърдението на въззивника, че извършения подбор не отговаря на изискванията на чл.329 от КТ, като анализира подробно събраните по делото доказателства и цитира съдебна практика. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и чрез упълномощения адв.Н. С. поддържа въззиваната жалба на изложените в нея основания.

Въззваемият „Б.М.Р“АД се представлява от пълномощника адв.С. Б., който оспорва въззиваната жалба и поддържа депозирания по делото отговор.

Подробно съображенията си излага в представената писмена защита.

2

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустими, като подадена от страна в първоинстанционното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК .

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Обжалваното решение на ЛРС е валидно и допустимо.

Производството по гр.д. № 32/2023 г. по описа на РС - Л. е образувано по постъпила искова молба от С. Т. Д. против „М. – Р“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ .

Оспорва заповедта като незаконосъобразна, на следните основания:

1. Ищецът е

Председател на синдикалната организация в предприятието. Прекратяването на трудовото правоотношение е извършено без предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ;

2. Не е извършено реално съкращаване на щата, тъй като трудовата функция не е съкратена и след прекратяване на трудовото правоотношение продължава да се изпълнява;

3. Не е извършен подбор между служителите, заемащи длъжността „Разфасовач", „Транжор", „Работник обезкостяване" в „Предприятие за транжиране на свинско трупно месо“ - гр.Л.. В условията на евентуалност подборът не е извършен въз основа на обективни критерии;

4. Злоупотреба с право. Трудовото правоотношение е прекратено при злоупотреба с право по смисъла и в нарушение на чл.8, ал.2 от КТ, поради дейността на ищеца в качеството му на Председател на синдикална организация в предприятието.

Моли уволнението да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и му се присъди обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ за оставането без работа за периода от 05.04.2023 г. до 05.10.2023 г. в общ размер на 19 355.76 лв., както и разноските по делото.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника „М. Р“АД, в който оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер и моли съда да постанови решение, с което да ги 3 отхвърли, като му присъди разноските по делото. Направено е евентуално възражение, ако съдът уважи изцяло или частично предявените искове, за направи прихващане на евентуалното вземане на ищеца към дружеството със сума в размер общо на 3 192.76 лв., представляваща сбор от сумата, изплатена на ищеца като обезщетение по чл.220 от КТ в размер от 1 569.38 лв. и като обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер от 1 596.38 лв.

Предмет на конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е законосъобразността на уволнението. В това производство съдът следва да се произнесе само по доводите за неговата незаконосъобразност, посочени от ищеца.

Между страните по делото не се спори, а този факт се установява и от приложеното по делото трудово досие, че ищецът е работил по безсрочен трудов договор с „М. Р“ АД, на длъжност „Разфасовач“, код по НКПД 75112023, с място на работа „Предприятие за транжиране на свинско трупно месо“ - гр.Л.. Със заповед № 20 от 05.04.2023 г. на изп.директор на ответното дружество трудовото правоотношение със С. Т. Д. прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.второ от КТ - съкращаване на щата след извършен подбор, считано от 06.04.2023 г. В тази хипотеза липсва задължение на работодателя да мотивира заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но в случая са изложени такива. Посочено е, че работодателят е взел решение с Протокол № 3/03.04.2023 год. за съкращаване на щата в „М. Р“АД, а именно – считано от 03.04.2023 год. щатните бройки за длъжността „Разфасовач“ в „Предприятие за транжиране на свинско трупно месо“ гр.Л. в Дружеството се намаляват от 2/две/ на 1/една/, като със Заповед №16/03.04.2023 год. е утвърдено ново щатно разписание на Дружеството, в сила от 03.04.2023 год. На основание чл.329, ал.1 от КТ е извършен подбор между всички работници, заемащи длъжността „Разфасовач“, „Транжор“, „Работник, обезкостяване“ в „Предприятие за транжиране на свинско трупно месо“ - гр.Л. в Дружеството, като най-ниска оценка е получил С. Т. Д..

Съгласно заповедта работодателят следва да изплати на работника следните обезщетения : 1/. На основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск за 2022 год. – 4 дни, за 2023 год. – 5 дни; 2/. На основание чл.220, ал.1 от КТ да се изплати обезщетение за срока на неспазеното предизвестие от 30 дни в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието; 3/. На основание чл.222, ал.1 от КТ – за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от 1 месец – в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за един месец.

Заповедта, както и предизвестието за прекратяване на трудовия договор, е връчена при отказ от страна на работника на 05.04.2023 год. Отказът е удостоверен с трите имена, ЕГН, адрес, подпис и дата на две лица – Е.Н.Л. и С.П.Ч..

С оглед изложените в исковата молба твърдения и становището на 4 ответника, спорни между страните са следните въпроси – ползва ли се ищеца с уредената в чл.333, ал.3 от КТ предварителната закрила при уволнение, извършено ли е реално съкращаване на щата при подбор, проведен съгласно двата законови критерия по чл. 329, ал. 1 КТ – професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, както и дали е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.2 КТ.

Настоящият съдебен състав споделя извода на районният съд, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца не е извършено в нарушение на чл.333, ал.3 от КТ. Според цитираната разпоредба работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с работник на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, който имат качеството на „член на синдикалното ръководство“ в предприятието, през времето, докато заемат съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Ищецът твърди, че е председател на базовата синдикална организация /БСО/ в „М. Р“ АД. В подкрепа на този факт представя удостоверение за принадлежност № 1/03.01.2023 г. на Синдиката на производителите на „Бира, храни и напиткиКНСБ и протокол от отчетно-изборно събрание на БСО от 08.10.2022 г. при цех „Транжорна“ на „М. Р“ АД, които са оспорени са оспорени от ответника и в проведеното на 22.08.2023 г. съдът е открил на основание чл.193, ал.1 ГПК производство по оспорване на истинността и автентичността им. В цитираното от пълномощника на ищеца решение № 194 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1100/2012 г., IV г.о. е прието, че тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, както и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган.