Решение № 765 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. *, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110205298 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по жалба от П. Т. Т. ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 25-0433-002444/09.12.2025г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД на МВР *, с което за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на въз. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева/ 51.13 евро/ на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП.

В жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, оспорва се извършването на процесното нарушение от страна на въз.Т., твърди се, че процесният лек автомобил не е бил паркиран, а е престоявал за качване на пътник, приема се, че е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адв.М. Т., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата,а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено с аргументи, сходни с изложените в жалбата и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител.Депозирани са писмени бележки с молба НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна следното:

На 19.11.2025г.свидетелите Г. и Д.,полицейски служители, изпълнявали служебните си задължения , като обхождали възложеният им район с полицейски брандиран автомобил. Около 13,48г. , полицейският автомобил, управляван от св.Г., се движил по ул. „*“ в гр.* и двамата полицейски служители забелязали, че до № 84 на същата улица, преди кръстовището с ул.“*“, в зоната на действие на знак Д24/ автобусна спирка/ и в уширението за същата има паркиран л.а.“ *“ с рег.№* , като водачът бил в автомобила и в същия нямало пътници.Предвид горното била предприета полицейска проверка, като св.Г.

1 установил самоличността на водача на горепосочения автомобил, който бил въз.Т..В хода на проверката жалбоподателят заявил, че изчаква свой колега и след като св.Г. му заявил, че за констатираното нарушение- паркиране в зоната на действие на знак Д 24, а именно в района на автобусна спирка, ще му бъде съставен фиш за налагане на глоба, срещу което въз.Т. не възразил.Докато св.Г. изготвял фишът за налагане на глоба, в действително в автомобила се качил и пътник.На место св.Г. съставил срещу жалбоподателя фиш№ 18276069 от 19.11.2025г., който бил подписан от жалбоподателя и във фиша било отразено, че последният не оспорва допуснатото нарушение.Във фишът изрично било отразено, че не подлежи на обжалване.На следващият ден в ПП-ОД на МВР-* постъпило „ Уведомление“ от въз.Т., с което се оспорвало извършването на описаното във фиша нарушение.

Предвид така постъпилото уведомление на 27.11.2025г. св.Г. съставил акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя в който описал приетото за установено на 19.11.2025г. нарушение, описано по-горе и квалифицирал същото по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП . АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на въз.Т., който го подписал и в съответната графа вписал своите възражения.

В законоустановения срок не постъпили допълнителни писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 09.12.2025г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията на свидетелите Г. и Д., както и от писмените доказателства, подробно изброени по-горе и приобщени на основание чл. 283 от НПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Д., като обективни, взаимно допълващи се и подкрепящи се от писмените доказателствени средства.

Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

По допустимостта на въззивната жалба:

Процесуалната допустимост на депозирана жалба се обуславя от подаването от надлежна страна, в законоустановения срок и насочеността срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, като са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.Както АУАН, така и НП съдържат формално изискуемите от ЗАНН реквизити, като фактическото описание на нарушението кореспондира с посочената като нарушена норма.

Въпреки горното съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения процесуалния закон, довели до издаване на незаконосъобразни акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.

Фиш серия GT № 18276069 от 19.11.2026 г. е издаден на въз.Т. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 186 вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева.

Фишът е съставен в присъствието на въз.Т.,като в него е записано изрично, че жалбоподателят е получил екземпляр от него и не оспорва допуснатото нарушение,като жалбоподателят се е подписал. Фишът е изготвен по образец и съдържа изрично пояснение, че глобата, наложена с фиш, не подлежи на обжалване.

Според разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН фишовете не подлежат на обжалване.

С това според настоящия съдебен състав е приключила процедурата по чл. 186 от Закона за движението по пътищата. Действително в ал. 2 на чл. 186 от ЗДвП е предвидена възможността на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, да се състави акт. Но в случая няма оспорване от въз.Т. на извършеното от него нарушение или размера на наложената глоба. Той сам е избрал производството по установяване на нарушението, 2 определяне на наказанието и заплащането на определената глоба да протече при условията на чл. 186 от ЗДвП с издаването на фиш, а не по ЗАНН със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и в последствие издаване на наказателно постановление. Това решение на Т. е обективирано в липсата на оспорване на нарушението и размера на наложената глоба и чрез подписване на фиша. След подписването на фиша според настоящия състав на съда се преклудира възможността жалбоподателят да оспорва нарушението.

След като лицето е подписало фиша, законодателят приема, че същото е съгласно с нарушението и размера на глобата. При това положение правото да възрази по тези обстоятелства се е преклудирало.

Този извод произтича и от текста на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП , според който "на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт". Оспорването на тези обстоятелства следва да бъде направено на място чрез отказ да се подпише съставения фиш. Тогава контролните органи следва да пристъпят към съставяне на АУАН, въз основа на който да бъде образувано административно-наказателно производство по установяване на нарушението и налагане на съответна санкция. В случая не е налице такава хипотеза. С подписването на съставения фиш, нарушителят афишира своето съгласие с констатираното нарушение и размера на глобата и законът не му позволява впоследствие да оспори тези обстоятелства. С това производството по налагане на административното наказание приключва и същото подлежи на изпълнение - доброволно или принудително, в зависимост от поведението на нарушителя. Разпоредбата на чл. 186 от ЗДвП предвижда облекчен ред за санкциониране, който се прилага в случаите, при които не се оспорва извършеното нарушение или размера на наложената глоба. При несъгласие, което се материализира с отказ от нарушителя да подпише фиша, се съставя АУАН/аргумент от чл. 186, ал. 2 от ЗДвП /. По този начин нормативно на нарушителя е осигурена и защита пред съд.

По своя преценка той може да предизвика провеждане на цялостно административнонаказателно производство - съставяне на АУАН, издаване на наказателно постановление, включително съдебно разглеждане, или да се откаже от него. В конкретния казус жалбоподателят е подписал фиша, с което се е съгласил с нарушението и определеното наказание. С това производството по налагане на глобата е приключило.

Следва да се посочи, че и при налагане на санкция с наказателно постановление, съдебното разглеждане на последното също зависи единствено от волята на нарушителя. Неподаването в срок на жалба срещу наказателното постановление изразява съгласие с вида и размера на наказанието и като последица то подлежи на изпълнение. Сходна е правната природа на съгласието със съдържанието на фиша, изразено с неговото подписване. Така и при двете производства единствено процесуалното поведение на нарушителя предопределя наличието или не на съдебна фаза. Същественото в случая е, че законодателят не е предвидил възможността за оспорване пред съд на тази категория актове, като единствено е дал възможността на лицето алтернативно да оспори нарушението или размера на глобата, или да откаже да подпише фиша, но на място при неговото съставяне /ал. 3 на чл. 39 от ЗАНН , респ. ал. 2 на чл. 186 от ЗДвП/, в който случай е предвидено съставянето на АУАН, съответно издаването на наказателно постановление по общия ред на закона. Такова оспорване не се констатира да е сторено от лицето напротив същото е подписало фиша без каквито и да е възражения, т. е. към момента на издаването на фиша и с подписването на същия той се е съгласил, както с констатираното нарушение, така и с наложената санкция и сам се е отказал от инициирането на производство по общия ред.

Съгласно ал. 7 от чл. 186 на ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Глобата не е платена доброволно в 7-дневния срок, поради което фишът се смята за влязло в сила наказателно постановление. Изричната норма на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП , като придава стабилитет на фиша като акт, приравнявайки го на влязло в сила наказателно постановление, налага и категоричния извод за необжалваемост.

Съдът счита, че административно-наказващият орган в нарушение на закона е приел ,че уведомлението на жалбоподателя срещу издадения Фиш серия е основание за съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като Т. е присъствал при съставянето на фиша, не е оспорил нарушението и размера на наложената глоба, подписал е фиша и последвалото уведомление от негова страна срещу фиша е процесуално недопустимо и е следвало да се върне на подателя.

Вместо това административно-наказващият орган е започнал ново административно- 3 наказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. Същевременно фишът не е отменен и действа като влязло в сила наказателно постановление. По този начин административно-наказващия орган е нарушил принципа nе bis in idem, който препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение.