Решение № 4226 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4226 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110209535 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от П. В. И. от ххх, с ЕГН:

********** чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 2 1 3 издадено на 27.06.2024г. от Началник на група ,,Териториална полиция“ – Подуяне при 05 РУ – СДВР, с което на жалбоподателката е наложено наказание глоба от 1 0 0 0 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл. 21, т.4 от ЗООРПСМ.

В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е било издадено от некомпетентен административен орган и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН, въз основа на който е било издадено обжалваният акт. Развиват се подробни съображения в тази насока. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

За съдебно заседание жалбоподателят П. И., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в 1 нейна подкрепа.

Административно наказващият орган Началник на група ,,Териториална полиция“ – Подуяне при 05 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да остави същата без уважение като потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 12.05.2024г., около 19:30ч., непосредствено преди футболния мач между отборите на ПФК ,,Левски“ и ПФК ,,Черно море“ Варна, жалбоподателката П. И. се намирала на стадион ,,Виваком Арена – Георги Аспарухов“ в град София. Футболната среща била с начален час в 19:30ч.

Непосредствено преди започването на мача между двата отбора, санкционираното лице нахлуло на спортния терен, като по време на деянието, се намирало пред врата на вратаря от страна на сектор ,,Б“ на стадиона. Въз основа на постъпило полицейска преписка бил съставен АУАН, в който, като възражение, жалбоподакелката И. посочила, че целта й на нахлуването на терена е била да упражни правото си на протест, без да е използвана сила против имуществото на футболния стадион. Възражението и не било уважено и въз основа на акта било издадено наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели ххх е, че двамата са били актосъставител и свидетел при съставянето на акта, но не и очевидци на самото нарушение. При своите показания те признават, че АУАН е бил изготвен по полицейска преписка на СДВР. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви, като същите се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

2

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи и в рамките на законоустановения срок по чл.30, от ЗООРПСМ.

Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на административно нарушение (спортно хулиганство) в неговата алтернативна форма на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ.

От обективна страна конкретното изпълнително деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. При депозиране на своите възражения срещу акта за установяване на административно нарушение, жалбоподателката не отрича авторството и описаното в акта и наказателно постановление нахлуване на стадиона преди започването на спортната среща като посочва единствено, че това е било нейна своеобразна форма на протест.

В случая безспорно се установява, че непосредствено преди началото на футболната среща, наказаното лице е нахлуло на спортния терен на стадион ,,Виваком Арена – Георги Аспарухов“ в град София, което е достатъчно, за да покрие признаците на нарушение пи смисъла на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ. За съставомерността на нарушението не се изисква наличието на претърпени вреди, като признатото от законодателството на страната право на протест, не е регламентирано като самоволна проява, а почива на предвиден законов ред.

От субективна страна административното нарушение се счита за извършено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН, като от доказателствата по делото безспорно се установява, че деецът се е намирал на спортния терен непосредствено преди започването на футболната среща, което действие обективира и неговия умисъл.

Съдът не споделя възраженията на защитника на жалбоподателя за опорочаване на процедурата по съставянето на АУАН и липсата на компетентност на актосъставителя и административно наказващия орган. По 3 делото са приложени удостоверение и заповед, въз основа на които въпросните длъжностни лица са били оправомощени да издават съответно АУАН и НП.

По отношение на процедурата по съставяне на АУАН е налице диференцирана такава в самия закон, която позволява АУАН да бъде съставен въз основа на ввидеозаписи и /или фотоснимки, което в случая е станало по признание на разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетел по акта. Липсата на описание на тези обстоятелства, както и че в него не са посочени имена, точни адреси и ЕГН, на свидетелите, не обуславя опорочаване на процедурата по съставянето на акта. В него фигурират трите имена на свидетелите, чиято установяване на самоличност не е поставена под съмнение и същите са били разпитани като свидетели. В случая не е налице опорочаване на процедурата по чл.40, ал.1 – 4 от ЗАНН по съставяне на акта и отразяване на свидетелите в него, тъй като както беше посочено по – горе в ЗООРПСМ е въведена специален ред по установяване на нарушението. При своите показания свидетелите признават, че не са били очевидци, а са съставили акта по пусната преписка от СДВР от негови колеги, установили нарушителката и извършеното от нея деяние. Последните две обстоятелства, както вече беше посочено, не са били обект на оспорване от жалбоподателката. АУАН е съставен въз основа на преписка на СДВР, което е отразено в акта и потвърдено от актосъставителя и свидетеля по акта.

В него е посочено и конкретното длъжностно лице, което го е съставило Независимо от неприлагане на докладните записки, АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН , а не по смисъла на чл. 40, ал. 4 ЗАНН. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 37 ЗАНН, както и текстовете на нормите от Раздел II ЗАНН не поставят изискване АУАН да се съставя само при присъствие на компетентен орган в момента на осъществяване на административно нарушение. Следователно предвид съдържанието на свидетелските показания, не е налице основание за съмнение в достоверността на фактическата установеност в АУАН.

Ето защо в конкретния случай, настоящият състав на съда намира за безспорно доказани обстоятелствата, че установената със АУАН и НП проява – нахлуване на спортния терен е извършена в спортния обект – ,,Виваком Арена – Георги Аспарухов“, по време на спортно мероприятие - футболна 4 среща между отборите на ПФК ,,Левски“ и ПФК ,,Черно море“ Варна, както и че същата е извършена във връзка със спортното мероприятие. Съдът намира за доказано по делото, че П. И. е извършил посочената в АУАН и НП проява, предмет на ЗООРПСМ и представляваща спортно хулиганство. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗООРПСМ, за установяване извършването на противообществени прояви по този закон или на престъпления от общ характер може да се използват и видеозаписи и/или фотоснимки, направени при провеждането на спортното мероприятие. По делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, от които съдът стига до посочения извод, като в подкрепа на извода кредитира събраните доказателства.

По отношение на вида и размера на наказанието разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ предвижда за извършени противообществени прояви нарушителят да бъде санкциониран с глоба от 1 000 до 2 000 лева, както и да му бъде наложена забрана да посещава спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. Тъй като административно наказващият орган е наложил минимално по размер наказание, същото не подлежи на последваща редукция.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото искането на юрисконсулта на административно наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи в размер на 150.00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК , приложим съгласно чл. 144 от АПК във вр. чл.

37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2 1 3 издадено на 27.06.2024г. от Началник на група ,,Териториална полиция“ – Подуяне при 05 РУ – СДВР, с което на П. В. И. от ххх, с ЕГН: ********** е наложено 5 наказание г л о б а в размер на 1 00 0 (хиляда) лева административно нарушение по чл. 21, т.4 от ЗООРПСМ. за извършено

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА П. В. И. от ххх, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6