Решение № 131 от 08.07.2024, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №108

№ 131 гр. С., 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20211870101154 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Н. Б. Л. от гр. С. е предявил срещу В. И. В., Б. И. В., Ю. С. В., М. Б. В., Х. Б. В., М. М. В., А. С. В. и П. С. В., всички от същия град, иск за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание договори за продажба на реална част с площ около 60 кв. м. от недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот ХІІІ, отреден за имот пл. № 3197 в кв. 140 по действащия регулационен план на гр. С. от 1978 г., с настоящ идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. С., която реална част се намира по протежението на границата между този имот и съседния урегулиран поземлен имот ХІV, отреден за имоти с пл. №№ 3192 и 3196 в кв. 140 по регулационния план на гр. С. от 1978 г., с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. С. и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца на владението върху тази спорна реална част.

Твърди се в исковата молба, че на основание договори за продажба, сключени в нотариална форма през 2006 г. и през 2013 г. ищецът придобил правото на собственост върху УПИ ХІІІ-3197 в кв. 140 по регулационния план на гр. С. от 1978 г., понастоящем с идентификатор *** по КККР на гр. С., целият с площ по кадастрална карта 461 кв. м. Изтъква се също така, че ответниците се легитимират като съсобственици на съседния от север УПИ ХІV-3192,3196 в кв. 140 по същия регулационен план, понастоящем с идентификатор *** по КККР на гр. С..

1

Изложени са в исковата молба обстоятелства, подкрепящи твърдението на ищеца, че ответниците владеят без основание спорната реална част от собствения му недвижим имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговор на исковата молба, в който са оспорили иска и са заявили становище за неговата неоснователност.

Подробно са изложили твърдения за основанията, на които са придобили правото на собственост върху недвижим имот с граници и площ, които отговарят на съществуващото фактическо положение относно местонахождението на границата между двата имота.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв.

П. П. който заявява, че поддържа иска и уточнява, че понастоящем фактическата граница (оградата) между двата имота не преминава по имотната граница между тях, а ищецът я е поставил навътре в своя имот, за да няма конфликти със съседите си и предвид тези обстоятелства той не владее спорната реална част.

Ответниците се представляват от пълномощника си адв. Е.В., която заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реална част с площ от около 60 кв. м. от недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот ХІІІ, отреден за имот пл. № 3197 в кв. 140 по действащия регулационен план на гр. С. от 1978 г., индивидуализиран по действащата кадастрална карта на гр. С. като поземлен имот с идентификатор ***, която реална част ищецът не владее, тъй като същата се намира на север от фактически поставената граница (ограда) между неговия и на ответниците недвижими имоти и за осъждането им да му предадат владението върху нея. Тази правна квалификация на иска и този негов предмет се извеждат от твърденията в исковата молба и уточняващото изявление на пълномощника на ищеца в с. з. на 24.10.2022 г. Това уточняващо изявление, а именно – че при предявяване на иска, а и към датата на това съдебно заседание ищецът не владее процесната площ, налага извод, че направеното с исковата молба в условията на евентуалност искане ответниците да бъдат осъдени да не препятстват ищеца да ползва имота си в пълен обем чрез поставяне на ограда на реалната граница между имотите на страните, по същество представлява искане за съблюдаване от ответниците на изпълнителната сила на решението по настоящото дело при евентуално уважаване на ревандикационния иск. То не може да бъде предмет на самостоятелен иск и съдът не дължи произнасяне по него.

Искът е неоснователен.

2

Кадастралната карта е основа за индивидуализацията на поземлените имоти в гражданския оборот, но отразяването на техните граници в нея няма вещноотчуждително действие – не води до разместване на право на собственост.

Пространствените предели на правото на собственост върху урегулирани поземлени имоти се определят от действащия регулационен план при приложена дворищна регулация (чл. 43, т. 5, б. „г“ от Закона за кадастъра и имотния регистър).

С нот. акт № 175/2006 г. и с нот. акт № 93/2013 г., двата на нотариус М.Х., с район на действие съдебния район на РС – С., са сключени договори за продажба, с които ищецът е придобил право на собственост в пълния му обем (1/2 ид. ч. + 1/2 ид. ч.) върху поземлен имот с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. С., целият с площ по кадастрална карта 402 кв. м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ 66 кв. м. и паянтова сграда с идентификатор ***.

Поземлен имот с идентификатор *** представлява индивидуализация съгласно КККР на гр. С. на урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІІ, отреден за имот пл.

№ 3197 в кв. 140 по действащия регулационен план на гр. С. от 1978 г. Това е безспорно по делото, посочено е в горепосочените нотариални актове от 2006 г. и от 2013 г., с които ищецът се легитимира като собственик на този поземлен имот, а и е видно от посочените в тях като представени при съставянето им нот. акт № 91/1979 г. и нот. акт № 130/1991 г., двата на РС – С., легитимиращи частните праводатели на ищеца. Същото се потвърждава и от заключението на в. л. инж. К. Д. по съдебнотехническата експертиза (по-нататък „заключението по СТЕ“), депозирано на 11.1.2023 г., съдържащо корекции на първоначалното депозирано заключение, както и отговори на последващи допълнителни въпроси на страните и прието по този начин в с. з. на 30.1.2023 г.

От заключението по СТЕ се установяват следните обстоятелства:

За пръв път имотът на ищеца съгласно актуалните КККР на гр. С. е включен в регулационния план на града от 1916 г. като имот пл. № 2208, за който е отреден парцел ХІV в кв. 61. По този план имотът на ответниците съгласно актуалните КККР представлява имот № 2206, за който е отреден парцел ХVІ и имот № 2207, за който е отреден парцел ХV в същия квартал. Не се установява сметките по регулация за придаваемите се части от имот пл. № 2208 към съседния парцел ХV и от имот пл. № 2207 към съседния парцел ХІV в кв. 61 по този план да са уредени.

По кадастралния план от 1955 г. имот пл. № 2208 по плана от 1916 г. е заснет като имот пл. № 2420 в кв. 140, а имоти пл. №№ 2206 и 2207 по плана от 1916 г. – съответно като имоти пл. №№ 2416 и 2419 в същия квартал. Не се установява този план да съдържа регулационни предвиждания за тези имоти.

По регулационния план на гр. С. от 1964 г. за имот пл. № 2420 в кв. 140 с площ 3

458 кв. м. е отреден урегулиран парцел ХІІІ в кв. 140 с площ 434 кв. м. Съгласно този регулационен план 37 кв. м. от този имот се придават по регулация към съседния урегулиран поземлен имот – парцел ХІV, отреден за имоти пл. №№ 2416 и 2419 – по т.

1-2-3-4-5-6-1 на скица 3 към заключението по СТЕ, а към УПИ ХІІІ в кв. 140 се придават 58 кв. м. от имот пл. № 2419 по т. 30-31-32-33-34-35-36-30, както е отразено на същата скица и е уточнено от коригиращото устно изявление на вещото лице при защитата на заключението му в с. з. на 30.1.2023 г.

По регулационния план на гр. С. от 1978 г. имот пл. № 2420 в кв. 140 по предходния план е заснет като имот пл. № 3197 в кв. 140 и за него е отреден урегулиран парцел ХІІІ, а имоти с пл. №№ 2416 и 2419 в кв. 140 по предходния план са заснети като имоти пл. №№ 3192 и 3196 и за тях е отреден урегулиран парцел ХІV.

Съгласно предвижданията на този план от имот пл. № 3196 към парцел ХІІІ-3197 се придават по регулация 71 кв. м. от съседния имот пл. № 3192 (по т. 4-20-26-27-28-2930-31-4 на скица 4 към заключението по СТЕ), а от имот пл. № 3197 към парцел ХІV3192,3196 се придават по регулация 55 кв. м. (по т. 1-2-3-4-5-1 на същата скица).

Видно е от представените нотариален акт № 169/1969 г. на С.Н.С. и протокол за въвеждане във владение на недвижим имот от 25.7.1970 г., съставен от съдебния изпълнител при С.Н.С. по изп. д. № 326/1970 г., а и се потвърждава от устните разяснения на вещото лице в с. з. на 30.1.2023 г., че регулационните сметки за придаваемите се 37 кв. м. от имот пл. № 2420 в кв. 140 към парцел ХІV, отреден за имоти пл. № 2416, 2419 в кв. 140 по регулационния план на гр. С. от 1964 г., са заплатени и тази част е завзета като част от парцел ХІV. За придаваемите се 58 кв. м. по този план от имот пл. № 2419 към парцел ХІІІ-2420 регулационните сметки не са уредени.

По делото не са ангажирани доказателства за уреждане на регулационните сметки за придаваемите се части по регулация от имот пл. № 3196 към парцел ХІІІ3197 и от имот пл. № 3197 към парцел ХІV-3192,3196 по регулационния план от 1978 г. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението по СТЕ.

Ето защо към 1.10.2001 г. – денят, следващ изтичането на 6-месечен срок от влизане в сила на 31.3.2001 г. на Закона за устройство на територията (ЗУТ) отчуждителното действие на дворищно-регулационния план на гр. С. от 1978 г. за придаване на части по регулация между имотите на страните е прекратено по силата на закона - § 8, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ. В този случай пространствените предели на правото на собственост върху тях се определят от регулационната граница по предходен регулационен план, който към същия момент (1.10.2001 г.) е бил приложен, а ако няма такъв – от имотната граница между тях. С оглед разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.7.1993 г. на ОСГК на ВС, регулационният план на гр. С. от 1964 г. за придаваемите се части от имот пл. № 4

2420 (на праводателите на ищеца) към парцел ХІV-2416,2419 (за чийто собственици понастоящем се легитимират ответниците) и от имот пл. № 2419 към парцел ХІІІ-2420 е приложен само частично – за придадените по регулация 37 кв. м. от имот пл. № 2420 към парцел ХІV-2416,2419 по т. 1-2-3-4-5-6-1 на скица 3 към заключението по СТЕ. За тази придадена по регулация част от имота на праводателите на ищеца към съседния парцел регулационните сметки са уредени и тя е заета по надлежния ред на 25.7.1970 г. като по този начин правото на собственост върху тази част е преминало от праводателите на ищеца към лицата, които се легитимират като собственици на парцел ХІV в кв. 140 по плана от регулационния план от 1964 г. Именно чрез заемане на тази реална част през 70-те години на миналия век имотът на ответниците е получил достъп до улица (понастоящем с наименование „А.В.“) от изток (в сравнение с плана от 1955 г.) и именно във връзка с това обстоятелство съдът оценява показанията на св. И.Т., според която праводателите на ищците „отстъпили“ част от мястото си на ответниците във връзка със строеж на нова къща, но след завършване на строежа ответниците не възстановили оградата. Очевидно свидетелката има предвид, че оградата не е била възстановена на предишното й място, но това е резултат от заемане на придаваемата се по регулация част. Това е така, защото от една страна самият ищец твърди, че след 2013 г. сам е възстановил – поради частичните й разрушения – оградата между двата имота, а пък от друга страна от комбинирана скица 6 към заключението по СТЕ е видно, че по т. 1-2, т. е. на мястото, засегнато от приложената регулация по плана от 1964 г., съществуващата на място ограда между поземлени имоти с настоящи идентификатори *** и *** съвпада с регулационната линия по плана от 1964 г. в частта й, в която тя е трансформирана в имотна граница поради заемане по надлежния ред на придадените с този план 37 кв. м. от имот пл. № 2420 към парцел ХІV в кв. 140. Казано с други думи, не може от тази доказателствена съвкупност да се приеме, че придадените по регулация 37 кв. м. към парцел ХІV по плана от 1964 г. по т. 1-2-3-4-5-6-1 на скица 3 към заключението по СТЕ не са били фактически завзети от ответниците по надлежния ред (въз основа на протокола от 25.7.1970 г.).