Решение № 3199 от 22.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.05.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. № 4803 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

- чл. 273 от ГПК.

С решение №

27623 от 31.01.2019г., постановено по гр.д. №

79381/2015г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 75-ти състав, е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на И.Р.А., извършено със Заповед № 145/20.10.2015 г. на управителя на „С.А.” ЕООД, с която на основание чл.

328, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 21.10.2015г. и същата на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “продавач, интернет търговия” в „С.А.” ЕООД. С решението „С.А.” ЕООД е осъдена да заплати на И.Р.А. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ сумата от 2677,30 лева (две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и тридесет стотинки), представляващи обезщетение за оставане без работа след уволнение, извършено със Заповед № 145/20.10.2015г., за периода от 21.10.2015 год. – 24.02.2016 г. и сумата от 395,10 лева (триста деветдесет и пет лева и десет стотинки) - обезщетение, представляващо разликата между предходното трудово възнаграждение и възнаграждението при друг работодател за периода от 25.02.2016 год. до 21.04.2016 год., ведно със законната лихва върху главниците считано от 18.12.2015 год. до окончателното плащане на сумите.

С решението освен това „С.А.” ЕООД е осъдена да заплати на И.Р.А. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 550 лева (петстотин и петдесет лева), представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 579,90 лева (петстотин седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща дължима държавна такса и възнаграждения за изготвените съдебно-счетоводни експертизи.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „С.А.” ЕООД, чрез адв. Л.М. - САК, като счита решението за неправилно и необосновано, като решението било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Във въззивна жалба са изложени твърдения, че в мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че е налице закрила на ищцата по чл. 313а КТ, във вр. с чл. 333, ал. 5 КТ.

Въззивникът навежда твърдения, че изводите на първоинстанционният съд са неправилни, тъй като закрилата се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение, което в конкретния случай е станало на 20.11.2015г. при отказ, пред свидетели.

Поддържа, че служителката не е изпълнила задълженията си съгласно разпоредбата на чл. 313а от КТ да уведоми работодателя си изрично за състоянието си на бременност към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Сочи, че такава декларация за наличие на закрила по чл. 333 КТ й е била връчена от служител на ответното дружество, като ищцата не е уведомила писмено работодателя си за бременността си, нито пък е представила надлежен документ, издаден от съответните здравни власти за състоянието си. Счита, че след като служителката не е уведомила работодателя си за състоянието си на бременност до 20.10.2015г., същата не може да се ползва от закрилата по чл. 333 КТ, тъй като не е изпълнила задълженията си по чл. 313а КТ. Излага съображения, че по делото е доказана законността на прекратяването на трудовото правоотношение, като е било доказано намаляването на обема на работа за длъжността на ищцата. Сочи, че съдът освен това не се е произнесъл и по отношение на възражението за прихващане, което е направено с отговора на исковата молба. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и предявените от ищцата искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК

Въззиваемата страна И.Р.А., чрез адв. М.Д., изразява становище по жалбата в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, като счита жалбата за неоснователна. Посочва се, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и излага съображения в подкрепа на твърденията си.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на „С.А.”

ЕООД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, и чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

В исковата молба се поддържа, че ищцата е работила при ответника „С.А.” ЕООД на длъжност „продавач, интернет търговия” по силата на трудов договор №120 от 21.05.2014 год. Твърди се, че Заповед № 145 от 20.10.2015 год., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа, е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана и не съдържа фактическото описание на причините за прекратяване на правоотношението. Излагат се съображения, че не е налице намаляване на обема на работата, че работодателят не е извършил подбор, а ако такъв е извършен той е фиктивен. Ищцовата страна твърди още, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение се е ползвала от закрилата на чл. 333, ал.5 от КТ, тъй като е била бременна.

Поддържа се, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останала без работа за период от 4 месеца.

Моли заповедта за прекратяване трудовото й правоотношение без предизвестие да бъде отменена, да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „продавач, интернет търговия”, както и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2677,30 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от 21.10.2015 год. до 24.02.2016 год., както и обезщетение, представляващо разликата между предходното трудово възнаграждение и настоящото трудово възнаграждение за периода от 25.02.2016 год. до 21.04.2016 год., в размер на 395,10 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба-18.12.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответното дружество е оспорило исковете с възражения, че процесното уволнение е законосъобразно. Сочи, че заповедта е връчена при отказ на ищцата, което е удостоверено от двама свидетели. Поддържа, че е налице намаляване обема на работата с оглед извършени подобрения на сайта, които оптимизират работата на служителите на длъжност „продавач, интернет търговия“. Сочи още, че е възложено на „К. БМ” ЕООД да извърши подобренията на сайта, като работата е била приета с Протоколи за приемане на софтуер от 24.02.2015 год., 20.04.2015 год., 01.06.2015 год., 18.09.2015 год. и 28.09.2015 год. Твърди, че „К. БМ” ЕООД освен поддръжка на сайта е следвало да изработи допълнителни модули за софтуера. Поддържа, че са изработени: модул за автоматично генериране на товарителници към куриерска фирма „Спиди; автоматично генериране на експортен файл за автоматична продажба на артикули в складов софтуер; автоматичен експорт на продукти към модул за електронна търговия eMag и партньори; модул за изпращане на sms известяване до клиенти на сайта; модул за генериране на баркодове в поръчките и автоматичното им разпечатване; модул за замяна на продукти. Навежда твърдения, че е извършен подбор, съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от КТ. Твърди, че ищцата не се е ползвала от уредената в чл. 333 от КТ закрила, тъй като не е уведомила работодателя за своята бременност към момента на връчване на заповедта за прекратяване не трудовото правоотношение, а преди връчване на заповедта на И.Р.А. й е била предоставена възможност да попълни декларация по чл. 333 от КТ, но тя е отказала. Излагат се подробни съображения за неоснователност на исковете и се иска отхвърляне на същите с присъждане разноски по делото.

Не се спори по делото,че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, като и че без предизвестие същото е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.3 - намаляване обема на работа на 21.10.2015г. Представени са по делото и доказателства- амбулаторен лист от 23.11.2015г., удостоверяващ че ищцата е бременна към датата на прегледа в

7- ма гестационна седмица. По делото е ангажирана като доказателство и длъжностната характеристика на ищцата на заеманата от нея длъжност „продавач, интернет търговия”, от която се установява, че трудовите функции на И.Р.А. включват следните задължения: работа с клиенти на интернет магазина на компанията; да следи за верността на информацията в уебсайта, в това число наличности и модели на продуктите; обработка на поръчки от клиенти, изготвяне на фактури, попълване на касови книги и др. необходими документи; работа със складова програма, проследяване плащанията от клиенти; води статистика и изготвя отчети за извършени продажби, работа с програмния продукт на партньорската куриерска фирма; заделяне на стоки по заявка на клиенти; работа с други електронни сайтове; следи за добрия търговски вид на предлаганите продукти; приема постъпили рекламации от клиенти, спазвайки изискванията на ЗЗП.

Със Заповед №135/08.06.2015 г. на управителя „С.А.” ЕООД, на С.П.Б. е наредено да извършва оценка на работата на служителите, работещи на длъжност „продавач, интернет търговия“ на всеки два месеца, считано от 01.07.2015г.

След извършени подобрения на сайта на интернет магазина и постигнато оптимизиране и намаляване работата на служители, работещи на длъжността „продавачи интернет търговия”, е взето решение за прекратяване на трудовото правоотношение с един от служителите на горепосочената длъжност, което е било обективирано с решение на едноличния собственик на капитала „С.А.” ЕООД от 01.10.2015 г.Със Заповед №205/05.10.2015 год. на управителя на „С.А.” ЕООД е назначена комисия, която е следвало да извърши подбор измежду всички служители на длъжност „продавач, интернет търговия“, в срок до 19.10.2015 г., като същата е следвали да събере информация за евентуалното наличие на закрила по чл. 333 от КТ на някой от служителите, съобразно посочените в заповедта критерии. Видно от Протокол от 19.10.2015 г. най-ниската оценка, съобразно оценките на комисията, която извършва подбора, е дадена на ищцата, като са представени и формулярите за оценка на служителите. В протокола е посочено, че няма лице, участвало в подбора, което да е под закрилата на чл.

333 от КТ.

Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със Заповед № 145/20.10.2015г. на основание чл. 328, ал. 1, т.

3 от КТ, считано от 21.10.2015г., като заповедта й е била връчена при отказ, което е удостоверено с подписите на двама свидетели.

По делото е установено от приетите и неоспорени от страните по делото експертизи следното: 1) от приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Маркова, се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ, за периода от 21.10.2015 год. до 24.02.2016 год. е в размер на 2677,30 лева, а на обезщетението по чл.