Решение № 37 от 28.03.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. ***, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20213300500347 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 532 от 14.10.2021 г. по 20203330101959 по описа за 2020 година на РС – ***, съдът е постановил следното:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д. Т., ЕГН

**********, Ю.. АЛ. Т., ЕГН ********** и АЛ. АЛ. Т., ЕГН ********** и тримата с адрес ***, общ.***, обл.***, ул.*** че М. М. Т., ЕГН ********** с адрес ***, общ.***, обл.***, ул.***, *** е собственик въз основа на договор за покупко-продажба и на тази част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******/ *********/ по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед №РД-18-20/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота ***, п.к.***, ул.***, *** с площ 658 кв.м. /шестстотин петдесет и осем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване, с номер по предходен план – ***, квартал ***, при граници на имота : имоти с идентификатори *********, ********, **********, ********, *********, находяща се между ул.*** ***, кадастралната граница от изток и имот ****** от запад, отразена в жълто на комбинираната скица, приложена по делото /л.125/, представляваща неразделна част от съдебното решение и ОСЪЖДА А.Д. Т., ЕГН **********, Ю.. АЛ. Т., ЕГН ********** и АЛ. АЛ. Т., ЕГН ********** и тримата с адрес ***, общ.***, обл.***, ул.*** 1

ДА ПРЕДАДАТ на М. М. Т., ЕГН ********** с адрес ***, общ.***, обл.***, ул.***, *** владението на тази част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******/ *********/ по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед №РД-18-20/23.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота ***, п.к.***, ул.***, *** с площ 658 кв.м. /шестстотин петдесет и осем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване, с номер по предходен план – ***, квартал ***, при граници на имота : имоти с идентификатори *********, ********, **********, ********, *********, находяща се между ул.*** ***, кадастралната граница от изток и имот ****** от запад, отразена в жълто на комбинираната скица, приложена по делото /л.125/ , представляваща неразделна част от съдебното решение.

ОСЪЖДА А.Д. Т., ЕГН **********, Ю.. АЛ. Т., ЕГН ********** и АЛ.

АЛ. Т., ЕГН ********** и тримата с адрес ***, общ.***, обл.***, ул.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. М. Т., ЕГН ********** с адрес ***, общ.***, обл.***, ул.***, *** сумата 980,50 лв. /деветстотин и осемдесет лева / разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Недоволkr от това решение, останали жалбоподателите А.Д. Т., Ю..

АЛ. Т. и АЛ. АЛ. Т., които го обжалват, чрез пълномощника си адвокат М.Р.

М. от АК - ***. Намират решението за недопустимо, като постановено по непревян иск, поради което молят обжалваното решение да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Алтернативно, намират решението за неправилно, тъй като е необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и постановено при непълнота на доказателствата. Излагат подробни съображения. Прави се искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - М. М. Т. , чрез пълномощника си адвокат И.К. от АК – ***, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В отрито съдебно заседание въззивници, чрез пълномощника си адвокат М.Р. М. от АК – ***, поддържат жалбата си и излагат подробни съображения. Представят и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

В отрито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат И.К. от АК – ***, поддържа отговора на въззивната жалба и излага подробни съображения. Представя и подробна писмена защита.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

Жалбата е подадена в срок от кативно легитимарана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с конкретните възражения в жалбата, следва да се добави и следното:

Приетата пред въззивната инстанция допълнителна СТЕ не води до промяна във фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съди, към които въззивния съд препраща.

По възражението, че решението е недопустимо, като постановено „свръх петитум“, тъй като ищецът е претендирал реална част от имот с пространствени предели от 15 кв.м., а съдът е уважил иск за реална част, оцветена в жълто на комбинирана скица, без да посочи площ на същата, но е безспорно че площта е по - голяма от претендираните 15 кв.м.

Действително, в исковата молба ищецът е претендирал площ на реална част от 15 кв.м. Видно и от приетото във въвззивно производство заключение на допълнителна СТЕ /л.38 ОС/ е, че площта е в размер на 22 кв.м. заключена в територията обозначена с жълт цвят на комбинираната скица - приложение № 7 към експертизата.

Постоянна е практиката на ВКС, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег при спор за собственост, а основната характеристика на един недвижим имот е в зависимост от неговите граници.

Така и Решение № 26 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 1903/2021 г. на ВКС, I г.о., ГК и Определение № 529 от 23.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2018 г., II г. о., ГК.

В исковата молба претендираната част от поземления имот е описана с три граници - ул.*** ***, кадастралната граница от изток и имот ****** от запад. Искът е уважен за частта от поземления имот съвпадаща именно с тези граници.

Ето защо, възражението за недопустимост на обжалваното решение се явява неоснователно.

По същество.

Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във 3 фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за владение/ – върху ответника. При това, за установяването на твърдяното право на собственост ищецът следва да проведе едно главно доказване, което за да постигне целта си – формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти, следва да бъде пълно. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице посочените предпоставки.

Основният и преюдициален за изхода по отношение на предявения ревандикационен иск е въпросът дали в настоящото производство е оборена установената презумпция в чл. 2, ал. 5 във вр. с ал.1, пр. 2 ЗКИР.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори и да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал.

2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не. В тези случаи не липсва годен предмет на защита, ако един юридически акт определя границите на правото на собственост така, че те да могат да бъдат нанесени в плана. При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последици промени в правото на собственост. Такова действие нямат и плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон принцип на ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти. Урегулирането на 4 имотите е свързано само с устройствения им режим, като вътрешните регулационни линии следват имотните граници – чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Да се запази невярното отразяване на границите без взаимното съгласие на заинтересованите собственици, означава да се придаде на подробния устройствен план отчуждително действие занапред, каквото по ЗУТ той няма.

Затова ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот.

Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно – прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.

Дефиниция на понятието "непълноти или грешки" се съдържа в § 1, т.

16 от ДР на ЗКИР – това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Същевременно следва да се посочи, че грешка в одобрена кадастрална карта и регистър по отношение на нанесената граница между два съседни имота, които са урегулирани, по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е налице само ако регулацията не е приложена, т. е. само ако съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в кадастралния план и регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и влязъл в сила подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ.