Решение № 50 от 25.04.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Първомай, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладВ.ото от София С. Монева Гражданско дело № 20235340100210 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове.

Ищецът Х. Й. М. Д. – гражданин на Кралство Нидерландия, родена на ***** г., с настоящ адрес в Република Унгария, процесуално представляВ.а по пълномощие от адв. С.

Г. С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Варна, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. В. Г., ЛНЧ: *******, със съдебен адресат: адв. Т. П., с адрес за съдебна кореспонденция: *******, й дължи сумата от 9 000, 00 (девет хиляди) евро, представляваща главница по Договор за заем, сключен помежду им на 13.11.2016 г., и сумата от 1 300, 00 (хиляда и триста) евро – подлежаща на възстановяВ.е като получена с оглед на отпаднало осноВ.ие по сключен помежду им Договор за възлагане на обмяната й в българска валута от 31.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.01.2023 г. – датата на подаВ.е на заявлението за издаВ.е на заповед за изпълнение в съда, до окончателното им издължаВ.е, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 37/20.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 38/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Ищцата навежда твърдения, че е предоставила на ответника сумата от 10 000, 00 евро по силата на сключен помежду им Договор за заем от 13.11.2016 г., съгласно който последният следвало да й я възстанови в двумесечен срок от получаВ.ето, но въпреки многократно отправените му покани издължил само 1 000, 00 евро на 26.09.2018 г. На 1

31.10.2016 г. му дала в брой и 1 300, 00 евро, които се ангажирал да обмени в българска валута и след пристигането й в България да й предаде левовата им равностойност, но до момента не й е върнал сумата нито в евро, нито в левове.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 2591/04.08.2023 г., с който ответникът оспорва исковете като неоснователни, като сочи, че между страните липсва заемно правоотношение, че представеният договор за заем съдържа подпис само на ищцата, и то в качеството й на „заемополучател”, и че е получил от нея сумата от 10 000 евро на друго осноВ.ие – а именно във връзка с извършени от него услуги по транспортиране на багажа й до различни населени места в България и намиране на недвижими имоти за наемане и закупуВ.е от нейна страна.

Редовно призоВ.и в открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си пълномощник поддържа претенциите, а ответникът не се явява, не се представлява и не застъпва становище по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Според представените документи на нидерландски език, придружени в съответствие с чл. 185 от ГПК от писмен превод на български, между страните бил сключен Договор за заем от 13.11.2016 г. (л. 16 – л. 17 от ч. гр. дело № 38/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай), с който ответникът – гражданин на Белгия, наричан „Заемодател”, се задължил да предостави около 16.11.2016 г. на разположение на ищцата – поданик на Кралство Нидерландия, наричана „Заемополучател”, чрез превод по банкова сметка ******* при „Сибанк България” сумата от 10 000, 00 евро, която последната следвало да възстанови найкъсно два месеца след датата на получаВ.ето й, посочена в банково извлечение, приложението на препис от което е предвидено в съглашението като условие за неговата валидност.

В Извлечения от разплащателната банкова сметка на ищцата в евро с IBAN ********* в „Рабобанк Ветелъке Менстреек” за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. (л.

13 – л. 14) и от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. (л. 8 – л. 10) е удостоверена информация за наредени от нея преводи по сметка с IBAN ******* с титуляр ответника, както следва: на 15.11.2016 г. на 10 000, 00 евро с осноВ.ие „Депозит по Договор за кредит от 13.11.2016 г.”, на 05.12.2016 г. на 10 000, 00 евро с осноВ.ие „Кредит по Договор за кредит от 01.12.2016 г.”, и на 13.12.2016 г. на 6 000, 00 евро.

Сред доказателствените материали е налична Разписка (л. 15 – л. 16), озаглавена „Свидетелство за плащане на Лени Д.”, съставена на 31.10.2016 г. от ответника в уверение на това, че е получил от ищцата общо 4 995, 00 евро за транспорт на обзавеждане и автомобил от Кокс, Испания, до Ямбол, България, и 1 300, 00 евро за обръщане в български левове при курс от 1, 95.

По делото е приобщена възпроизведена по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК на 2 хартиен носител като преписи електронна кореспонденция между електронната поща на ищцата с адрес **************** и тази на ответника с адрес ************, от която е видно следното:

На 13.12.2016 г. (л. 64 – л. 65) първата съобщила, че парите са преведени, а вторият изразил благодарност.

С имейл от 12.01.2017 г. (л. 51 – л. 53), към който прикачила файлове, съдържащи Договора за заем от 13.11.2016 г. и Разписката от 31.10.2016 г., ищцата настояла ответникът да й върне до 16.01.2017 г. по банковата й сметка в Банка „Рабо” сумата от 1 300, 00 евро, която му дала на 31.10.2016 г. в Испания при вземането на автомобила й за транспорт, за да й осигури левове по обменен курс от 1, 95 при пристигането й на Летище София на 30.11.2016 г., с обяснението, че не е успял да спази и тази уговорка, както и заетите 10 000, 00 евро, които получил на 16.11.2016 г. по българската си сметка, съгласно споменатия заемен договор, и го предупредила, че при плащане със закъснение ще започне да начислява лихви.

В електронния им диалог от 24.02.2017 г. на тема „Връщане на заема” (л. 48 – л. 50) ответникът я уведомил, че възнамерява да превежда по сметката й редовно по-малки суми, че до три седмици очаква значително плащане, за да започне погасителните вноски, и че личната и фирмената му сметки са в българска валута, а тя изразила несъгласие с предложението му да плаща заетите в евро пари в български лева по българската й банкова сметка с доводи, че не иска да има големи суми в банката в България и че съобразно споразумението той дължи разплащане в евро, с изключение дадените му в брой предходната година в Испания 1 300, 00 евро.

С писма от 01.05.2017 г., 31.05.2017 г. и 17.06.2017 г. (л. 51 – л. 59) ищцата изискала от ответника възстановяВ.е на парите според уговореното, а с последното – и на сумата от 500, 00 евро, която му предоставила за покриВ.е на разходите по транспортиране с ремарке на автомобила й „Нисан Микра” от Кокс, Испания, до Пловдив, България, доколкото се оказало, че е придвижен на собствен ход, както и обезщетение за ползВ.ето му без нейно разрешение.

На 05.05.2017 г. ответникът отговорил, че все още се консултира с клиентите във връзка с план-графика и ще има отговор следващата седмица, а на 09.06.2017 г. – че работи върху това, да й върне парите, като предпочита да превежда по 2 000, 00 евро на месец на малки вноски по сметката й в „Сибанк”, номера на която пожелал да получи, тъй като нидерландската й банка събирала комисиона от 10 евро на превод, и че е в готовност да направи първите платежи още същия месец. На 09.06.2017 г. ищцата се противопоставила, по причина че заявеното се отклонява от първоначално съгласуВ.ото.

Сред разпечатките фигурира и недатирано електронно писмо (л. 66 – л. 67) от ответника, с което благодари на ищцата за изпратената му от нея помощ и й праща като прикачен файл документ (нечетлив) с пояснението, че е подготвен и подписан от него.

Отбелязва също, че не са уговорили точна дата на връщането, която би трябвало да е 3 определена по закон.

В Писмо по референция ******* г. (л. 60 – л. 63) от ЮриПрофс в качеството на представляващ интересите на ищцата се съдържа покана до ответника в рамките на 5 дни от подписВ.ето му да преведе по банкова сметка с IBAN: ******* сумите от 10 000, 00 евро и 18 010, 00 евро, предоставени му по Договори за паричен заем съответно от 13.11.2016 г. и 01.12.2016 г., законната лихва върху тях, дадените му 1 300, 00 евро, които следвало да обмени в български левове, неправомерно платените разходи от 500, 00 евро за транспортиране на автомобила й с ремарке от Испания до България, както и обезщетение от 3 340, 00 евро за износВ.ето му вследствие на нарушаВ.е на договорките за превоза му, и указание, че при забава ще се премине към процедура, обвързана с големи разноски.

В Извлечение от сметка с IBAN: ******* при банка „ING” (л. 11 – л. 12) е документиран постъпил по нея на 26.09.2018 г. превод на 1 000, 00 евро от сметка ******* с наредител в лицето на ответника.

На 09.11.2022 г. до него била адресирана от ищцата чрез пълномощника й адв. С. С.

Покана за доброволно изпълнение на български език до адрес в гр. Първомай и гр. Пловдив чрез Телепоща изх. № № 1 и (л. 13 от ч. гр. дело № 38/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай) и 2 (л. 9 от ч. гр. дело № 38/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай) за възстановяВ.е в 10-дневен срок от известието по банковата й сметка с IBAN *********ЕUR на сумите от 1 300, 00 евро и 10 000, 00 евро, предадени му от нея по сключени помежду им договори – първият от 31.10.2016 г. за обмяната на 1 300, 00 евро в български левове по фиксиран курс на БНБ и вторият от 11.11.2016 г. за заем на 10 000, 00 евро, с предупреждение, че в противен случай ще пристъпи към принудителното им събиране по законоустановения ред.

На 27.01.2023 г. за присъждането им, както и на законната лихва върху тях от тази дата до окончателното издължаВ.е, и на мораторна лихва за периода от 22.11.2022 г. до 23.01.2023 г. в размер на 197, 00 евро, подала Заявление вх. № 302/27.01.2023 г. по чл. 410 от ГПК (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 38/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай) до Районен съд – Първомай, уважено с издадена Заповед № 37/20.02.2023 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК (л. 40 от ч. гр. дело № 38/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай), която била връчена на длъжника на 24.02.2023 г. и която същият оспорил с Възражение вх. № 907/20.03.2023 г. (л. 46 от ч. гр. дело № 38/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай) по образец, в което посочил електронната си поща*************.

Известен на 28.03.2023 г. за правната алтернатива по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглежданите искове с депозирана по пощата на 28.04.2023 г. Искова молба вх. № 1418/08.05.2023 г. (л. 2 – л. 4).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор 4 върху съществуВ.ето на подлежащи на принудително удовлетворяВ.е вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Първото от тях е за връщане на сумата от 9 000, 00 евро и произтича от Договор за заем за потребление на 10 000, 00 евро от 13.11.2016 г. Материалноправното си осноВ.ие черпи от чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според който, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, или обезщетение за неизпълнение.

По правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемът за потребление е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Основателността на иска предполага сключен между спорещите валиден договор за заем за потребление, по който ищецът е изправна страна, а изискуемостта на притезателното му материално право е настъпила.