Решение № 13 от 30.01.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. гр. Д., 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова

Членове:

Атанас М. Каменски

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора М. Ат. Л. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Частно наказателно дело № 20233200200033 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС /Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–град Д. от Федерална служба „Правосъдие“ – град Б., Г. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно признаване на финансова санкция, постановено с решение от 23.03.2022г. по дело № 05.4013676.9, влязло в сила на 28.04.2022г. на Централна служба „Глоби и парични санкции на Полицейски президиум Р.П., засягаща българския гражданин К. И. роден на **********г., с известен за наказващия орган адрес: с.П., обл.Д., ул.“О.“ № 20.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град Д. изразява становище за уважаване на искането.

От извършената служебно справка за данните относно лицето се установява, че се касае за българския гражданин К. М. К., роден на 1

*********. в град Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.П., общ.Д.ка, ул.“О.“ № 20.

Засегнатото лице, редовно призовано, явява се лично и не възразява относно признаването и приемането за изпълнение на чуждестранното решение предвид липсата на отрицателни предпоставки за това.

Д.кият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение решение от 23.03.2022г. по дело № 05.4013676.9, влязло в сила на 28.04.2022г. Централна служба „Глоби и парични санкции на Полицейски президиум Р.П. , засягаща българския гражданин К. М. К., роден на **********г. в град Д., с което е наложена финансова санкция в размер на 178.50 евро за това, че на 27.01.2022г., в 01:59 часа на междуградски път В51, в района на Meckel , в посока Trier като водач на МПС с рег.№ ******** е превишил с 21 км/ч разрешената за пътния участък скорост от 60 км/ч – нарушение на правилата за движение по пътищата съгласно §41, ал.1 във вр. с Приложение 2 §49 от Правилника за движение по пътищата и §24 от Закона за движение по пътищата; 11.3. B Kat/Федерален каталог за финансови санкции/ на Г. /.

Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на общата финансова санкция е за сумата от 178.50 евро (глоба в размер на 150.00 евро и 28.50 евро - разноски в производството), като липсват данни за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – град Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения чуждестранен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция по смисъла на нормата на чл.3, ал.1, т.1 от 2

ЗПИИРКОРНФС – в случая акт за налагане на глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от несъдебен орган.

Деянията, осъществени от засегнатото лице попадат сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което двойна наказуемост не се изисква.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено с превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу К. М. К. за същото деяние в РБългария или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Централна служба „Глоби и парични санкции на Полицейски президиум Р.П. не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на РБългария, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно лице /съгласно българското законодателство/, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянията, предмет на решението. Производството срещу К. М.

К . е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други 3 доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение, да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.

Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.

Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС разходите по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта не е изрично предвидено да се съдържат като размер в самия акт (по аргумент за противното от т.т.1, 2 и 4 от чл.3 ЗПИИРКОРНФС, в които изрично е посочено, че съответните парични суми следва да фигурират в акта – решението за налагане на финансова санкция). Съдът намира, че не е налице основание за отказ за признаване на разходите по процеса, довели до постановяване на акта, доколкото същите изрично са посочени като размер в удостоверението – 28.50 евро, а в решението за налагане на финансова санкция изрично е визирано, че разходите се възлагат на осъденото лице – К.

К.. Освен това, основание за отказ по чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС би било налице, ако удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението, какъвто не е настоящият случай – удостоверението е представено, същото е по предвидения образец, пълно е и очевидно отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция.

С оглед обстоятелството, че К. М. К., роден на *********. в град Д., ЕГН ********** е с настоящ адрес в с.П., общ.Д.ка, ул.“О.“ № 20, т.е. местоживеенето му е на територията на РБългария, съдът намира, че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.

На основание чл.16, ал.8 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно – 4

178.50 евро, равностойни на 349.11 лева към датата на издаване на решението – 23.03.2022г., т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция сума в размер на 349.11 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкция от 23.03.2022г. по дело № 05.4013676.9, влязло в сила на 28.04.2022г. на Централна служба „Глоби и парични санкции на Полицейски президиум Р.П., с което на българския гражданин К. М. К., роден на *********. в град Д. е наложена финансова санкция в размер на 178.50 евро, равностойни на 349.11 лева за нарушение на правилата за движение по пътищата - §41, ал.1 във вр. с Приложение 2 §49 от Правилника за движение по пътищата и §24 от Закона за движение по пътищата; 11.3. B Kat/Федерален каталог за финансови санкции/ на Г./.

Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – град Варна в седмодневен срок от днес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5