Решение № 2747 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2747 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20231110207992 по описа за 2023 година

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. С. А. от гр. С. срещу наказателно постановление (НП) №............................г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 50 (петдесет лева) за нарушение на чл.104А от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва НП само относно т.1 и т.3 от НП, като не се оспорва нарушението по чл.147 от ЗДвП. Твърди се, че е представено валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство със срок на валидност 28.02.2030 г. и го описал в акта, като го прилага отново към жалбата, както и че ползвания мобилен телефон е сдвоен с устройството в колата и използването му е без участието на ръцете.

Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебните заседания.

1

Поддържа жалбата си и по същество пледира, че не оспорва частта за техническия преглед, тъй като бил изтекъл, но обжалва в частта на СУМПС, тъй като българското му било изтекло, но представил валидно СУМПС, не бил ползвал слушалката на телефона и не е говорил по телефона, поради факта, че колата му разполагала с устройство хендс фри.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител. Депозирани са писмени бележки по същество, с които се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

На 12.09.2022 г. свидетелите Й. и Т. осъществявали служебните си задължения като полицейски служители в гр. София, като около обяд се намирали на бул. „В.“. На същата дата около 11:45 часа жалбоподателят М. А. управлявал лек автомобил „Ш.“, с ДК № .............., собственост на С. А., в гр.

С. по бул. „В.“. По време на управление на МПС-то жалбоподателя използвал мобилен телефон, без устройство, освобождаващо ръцете му. Предвид този факт автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители. По време на извършената проверка се установило, че жалбоподателят управлява с изтекло българско СУМПС №..........., което било с валидност до 27.07.2022 г., а представеното на проверяващите американско СУМПС не било в преведен вид и липсвал поставен апостил върху него. Установено било и че автомобилът не е бил преминал годишен технически преглед (ГТП).

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №.......... на 12.09.2022 г., за това, че на същата дата около 11:45 часа в гр. С. по бул. „В.“, с посока на движение от бул. „Ал. С.“ към ул.

„С.“ е управлява лек автомобил лек автомобил „Ш.“, с ДК № .............., собственост на С. А. като използва мобилен телефон по време на движение, без устройство освобождаващо ръцете му, управляваният автомобил е без ГТП и управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност до 27.07.2022 г., като е сам в автомобила. Посочено е, че горното съставлява нарушение по чл.104А, чл.147, ал.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

В АУАН е вписано възражение, че представя американска книжка №597249293, но полицай Т. казва, че не знае английски.

Издадено е въз основа на акта атакуваното наказателно постановление 2 от началник сектор към СДВР, О „ПП“-СДВР – главен инспектор Д. Д. Д., назначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР със Заповед №8121К13312 от 29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, оправомощена по силата на Заповед №................ г. да издава наказателни постановления.

Към жалбата е приложено американско СУМПС, без превод на български и поставен апостил, издадено на жалбоподателя на 19.10.2021 г. и валидно до 28.02.2030 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетеля Т., които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени. От показанията на свидетеля Й. се установява единствено, че той е съставил акта, но липсват други релевантни за предмета на доказване факти, които да излага по делото.

Съдът кредитира и приложената по делото компютърна разпечатка, от която се установява до кога е било валидно СУМПС на жалбоподателя.

Съдът не кредитира приложената към жалбата фотоснимка на вътрешност на МПС, тъй като се касае за доказателство, което не е събрано по реда на НПК, които норми се прилагат субсидиарно по силата на чл.84 от ЗАНН.

Съдът не е взел предвид при постановяване на съдебния си акт ксерокопие на чужд документ, предвид липсата на превод на български на същия.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, в частта, в която се обжалва процесното НП по т.1 и т.3 от същото, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, а по т.2 е влязло в законна сила като разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради следното:

В преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в 3 рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.

14, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Относно първото визирано в АУАН и НП нарушение по чл.104А от ЗДвП:

Съдът като съобрази в тази му част съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от пороци, като са спазени изискванията на материалните и процесуални норми. АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи. АУАН е съставен след като са събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от актосъставителя.

Подробно и пълно е описана фактическата обстановка на нарушението, както в акта в тази му част, така и в НП и същата съответства на посочената като нарушена правна норма от ЗДвП.

Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразността му.

Съгласно чл.104А от ЗДвП: „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.“

Предвид горецитираната разпоредба водачът е длъжен по време на управление да не използва мобилен телефон без съответното устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, като управлението на автомобила включва и краткотрайните спирания при забранителни сигнали на светофарните уредби. Необходимостта от използването на такова устройство по време на управление на МПС гарантира неотвличане вниманието на водача от пътната обстановка и освобождаване на ръцете му за управлението на автомобила.

4

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал МПС: лек автомобил „Ш.“, с ДК № ..........., като е използвал мобилен телефон по време на управление, без да използва за целта устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, т.нар. „свободни ръце”.

Проверяващите жалбоподателя полицейски служители са установили този факт и са го спряли за проверка. Като в насока подкрепа на горното са показанията на свидетелката Т..

От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си с правилата за употреба на мобилен телефон по време на управление на МПС. За това нарушение правилно квалифицирано по чл.104А от ЗДвП, както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление, е наложено съответното наказание по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за използването на мобилен телефон по време на управлението на превозното средство.

Размерът на административната санкция правилно е определена за това нарушение: глоба в предвидения в закона размер от 50 лв.

Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

По т.2 на процесното НП:

Липсва депозирана жалба по този пункт на НП и същото е влязло в законна сила.

Относно т.2 на обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание за административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда, че за да 5 управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

СУМПС на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност на 27.07.2022 г.

Това обстоятелство се установява безспорно от приложената към материалите на делото справка –картон на водача, както и от показанията на свидетеля Т..

От обективна страна жалбоподателят като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал МПС: лек автомобил „Ш.“, с ДК № .............. От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят като правоспособен водач е съзнавал, че управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, но въпреки това съзнателно е поел управлението му, пряко целейки настъпването на общественоопасните последици на своето поведение.

Относно представеното при проверката американско СУМПС:

Правилата за валидността и признаването в България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора - Женевска конвенция за движение по пътищата от 1949 г., Виенска конвенция за движение по пътищата от 1968 г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Тези международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за България, поради което имат предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.

Съгласно чл.161 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е 6 договаряща страна по