Решение № 7164 от 26.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7164 гр. София, 26.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110166951 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД от З. срещу З.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.08.2018 г. около 14:20 часа е настъпило ПТП в с. Л., с участието на товарен автомобил „И. и паркирания багер-товарач „J., което било причинено по вина на водача на първия автомобил, а на второто МПС били нанесени материални щети – рамка-врата – предна лява, стъкло на лява врата, амортисьор – лява врата и други. За багер-товарач „J., към датата на ПТП съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, а гражданската отговорност на автомобилистите за товарен автомобил „И., била застрахована от З. Ищецът обезщетил застрахования си клиент за нанесените щети на увредения автомобил и с оглед на заявената си регресна претенция поканил ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в размер от 2069.09 лв., ведно със сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ответникът не заплатил претендираната сума. Ето защо, в настоящото производство претендира сумата от 2084.09 лв., представляваща регресно вземане по щета № ., както и сумата от 489.66 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.07.2019 г. до 22.11.2021 г. Претендира се и законната лихва от предявяването на исковата молба /25.11.2021 г./ до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявените искове се оспорват. Оспорва се механизмът на ПТП, наличието на пряка причинноследствена връзка между всички претендирани от ищеца вреди и механизма на ПТП, както и степента на уврежданията, а също и вината на водача на товарен автомобил „И.. Счита, че размерът на предявения иск е силно завишен и не отговоря на действителната стойност на 1 вредите. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на посочените обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

С определение от 29.01.2022 г. на основание чл. 153 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП /28.08.2018 г./ правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването на ПТП на посочената в исковата молба дата и място; извършеното от ищеца плащане към увреденото лице в размер на 2069.09 лв. и направата на ликвидационни разноски в размер на 15 лв..

От представения двустранен констативен протокол на л. 6 от делото, приетото и неоспорено заключение на САТЕ и събраните гласни доказателства се установява по безспорен начин, че механизмът на ПТП-то е следният: на 28.08.2018 г. около 14:20 часа в с.

Лозен, товарен автомобил „И. се движи по ул. „Т.“, където водачът предприема маневра за паркиране на автомобила, при което реализира ПТП със спрелия багер-товарач „J., който е бил с отворена врата, като уврежданията по багера са в областта на лява врата, стъкло лява врата и амортисьор лява врата. Вещото лице сочи, че съществува причинно-следствена връзка между отразения механизъм на настъпване на ПТП и повредите по багер-товарач „J., като стойността, необходима за неговото възстановяването по средни пазарни цени към датата на ПТП е 2482.91 лв. Съдът съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да кредитира заключението, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно.

Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи. Следва да се посочи, че всички доказателства, събрани в хода на делото, са напълно еднозначни, а именно – че ПТПто е настъпило поради виновното поведение на водача на товарния автомобил „И.“, който при извършване на започнатата от него маневра не оставя достатъчно странично разстояние (безопасна странична дистанция) и реализира ПТП с паркирания багер-товарач, който е бил с отворена врата, което обстоятелство е било добре известно на водача П.Т. преди започване 2 на маневрата – в този смисъл самият свидетел признава това обстоятелство в показанията си при разпита пред съда.

Ето защо, съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства намира, че настъпилото ПТП е именно по вина на водача на товарния автомобил „И.“, който е нарушил правилата за движение по пътищата – нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и 25, ал.1 ЗДвП, тъй като не е съобразил маневрата си с видимото препятствие на пътя, представляващо спряло МПС с отворена врата. Както се посочи по-горе, застрахованият при ответника водач е започнал маневра в непосредствена близост до спряното МПС и е бил насяно, че същото е с отворена врата, поради което не е можел да не го съобрази като препятствие, а и при полагане на дължимата грижа от страна на приближаващия водач не е можело да не се предвиди, че преминаването покрай така спрелия багер е следвало да се извърши с подходяща странична дистанция. При така установена противоправност на деянието, довело непосредствено до увреждането, в тежест на застрахователя е да опровергае презумираната вина. В тази насока не само липсват доказателства, но съдът възприема като признание за тази своя небрежност свидетелските показания на свидетеля Т., който признава, че той е виновен за произшествието.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е релевирал възражение за съпричиняване, а и да беше, то безспорно се явява недоказано и неоснователно, доколкото по делото се установи, че единственият виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът П.Т.. Делинквентът, извършвайки маневрата, е имал достатъчна видимост и възможност да възприеме, както спрелия багер, така и отворената врата преди да я достигне и удари.

Водачът на товарния автомобил е следвало да съобрази по-добре дистанцията си спрямо спрелия с отворена врата багер, който е бил възприет от водач a Т.. За пълнота, следва да се посочи, че не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното обезщетение. За да е налице т. нар.

„компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е пряка и непосредствена (в необходимата причинно-следствена връзка) причина за настъпване на вредоносните последици. При неустановяване на съпричиняване на вредоносния резултат по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната действителност.

При така установения механизъм на ПТП и изготвено заключението на съдебноавтотехническата експертиза, щетите по процесния автомобил са в причинна връзка с описания в протокола механизъм на произшествието. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза 3 стойността, необходима за възстановяване на вредите, нанесени на процесния багер, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2482.91 лв., към тази сума следва да се добавят и обичайните разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., т.е. общо 2497.91 лв.. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер, а именно – 2084.09 лв., то искът се явява изцяло основателен.

Като законна последица следва да се присъди върху уважената главница и законната лихва от 25.11.2021 г. до окончателното плащане.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.

Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в забава.

С оглед на регресната покана, получена от ответника (л. 15, 32 и 33 от делото), последният бил поканен да заплати сумата, но плащане не последвало. Ето защо, считано от 25.07.2019 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. В случая е налице императивната правна норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, която действаща в редакция от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. В случая безспорно се касае за спор между частноправни субекти, макар и последните да са застрахователи и в КЗ да е предвидена и публична регулация за последните, то няма спор, че отношенията между тях се уреждат по метода на равнопоставеността, като застрахователните дружества са търговски дружества на частното право. Тоест, ищецът и ответникът попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, която действаща в редакция от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. предвижда, че лихва за забава не се дължи.

Следователно искът е основателен за сумата от 477.64 лв. за периода от 25.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 22.11.2021 г., а за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. и за разликата до пълния предявен размер от 489.66 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски разполагат и двете страни.

Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски и е доказал, че е сторил такива в общ размер на 1174.02 лв. за държавна такса, депозити за САТЕ и свидетел, както и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Съдът обаче 4 намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая производството не представлява фактическа и/или правна сложност, нито процесуалната активност на процесуалния представител на ищеца може да обуслови по-голямо възнаграждение от предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ – в размер на 500 лв. с ДДС. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 858.89 лв. – разноски по делото.