Решение № 379 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава Алексиева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100602405 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 10.02.2023г. по НЧХД № 6533/2020г., СРС, НО, 112 състав е признал подсъдимата Й. Р. К. за виновна в това, че на 17.02.2020 г., в гр. София, чрез социалната мрежа фейсбук, е приписала престъпление на А. Г. Л., в качеството му на длъжностно лице младши експерт при сектор охранителна полиция при 03 РУ СДВР, по чл. 131, ал. 1, т. 2 и по 144, ал. 1 от НК, които не е извършил, като публикувала снимка на Л. и изписала следните изрази „Полицаят, който ме удари по краката и в корема с юмрук в стаята на баба С. на 30 януари“ и „А полицая ме заплаши, че ще ми счупи краката и ще ни арестува в мазето на 3 районно да изгнием там, като клеветата е разпространена по Друг начин (чрез социалната мрежа Фейсбук“)— престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като е оправдана по обвинението да е разпространила позорни обстоятелства досежно А. Л. - на същата дата 17.02.2020 г. и чрез същата фейсбук публикация, както и че това деяние е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Й. Р. К. за невиновна по останалата част от обвинението, обективирано в тъжбата, а именно за това, че:

1. На 02.02.2020 г. в гр. София, чрез личния си профил в социалната мрежа Фейсбук разгласила позорно обстоятелство за А. Л., в качеството му на длъжностно лице — младши инспектор при охранителна полиция в 03 РУ СДВР, което не е извършил, с израза „К.В., благодаря. Пускам го, Той ме заплаши да не го заснемам. Можеше да ме убие.“, като над този коментар е публикувала снимка на А. Г. Л. с полицейска униформа и клеветата е разпространена по друг начин — чрез социалната мрежа Фейсбук;

2. На 02.02.2020 г. в гр. София, чрез личния си профил в социалната мрежа Фейсбук разгласила позорно обстоятелство за А. Л., в качеството му на длъжностно лице — младши инспектор при охранителна полиция в 03 РУ СДВР, което не е извършил, с израза „Metodi 1

Mihailo, той щеше да ме убие“, като под този надпис е публикувала снимка на А. Г. Л. с полицейска униформа и клеветата е разпространена по друг начин — чрез социалната мрежа Фейсбук;

3. На 03.02.2020 г. в гр. София, чрез личния си профил в социалната мрежа Фейсбук разгласила позорно обстоятелство за А. Л. и е приписала престъпление на последния по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК в качеството му на длъжностно лице — младпти инспектор при охранителна полиция в 03 РУ СДВР, което не е извършил, с израза „Аз съм журналистката, която беше при баба С., заедно с К.Б. и баджо германеца, когато дойде полицията в нейната стая. Шестима полицаи. Ужасно беше. Още треперя. Полицаите искаха да и убият и се държаха за пистолетите. Сега искат да им давам пари. Наглостта им няма граници“, като клеветата е разпространена по Друг начин — чрез социалната мрежа Фейсбук, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по това обвинение.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подс. Й. К. / озаглавен протест/, с която се иска отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимата по внесеното обвинение.

Жалбата / озаглавена протест/ е оттеглена от подсъдимата с молба от 28.02.2023г.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила въззивна жалба от частния тъжител А. Л. чрез повереника му – адв. П. М., с която се иска постановената присъда да бъде изменена в частта, в която е оправдана подс. К., като бъде призната за виновна, както и по отношение размера на наложеното наказание да бъде увеличен.

В разпоредително заседание на 26.04.2023г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание повереника на ЧТ А. Л. – адв. П. М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Прави искане от съда да отмени първоинстанционната присъда и да признае подс. К. за виновна по всички деяния посочени в тъжбата.Моли съда да присъди направените разноски по делото направени в двете инстанции на съдебното производство.

Служебният защитник на подс.Й. К. – адв. Г. моли съда за честно и справедливо произнасяне.

Подсъдимата Й. К. редовно уведомена не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите А.С., З.В., С. Л., И.К., А.С., Н.К., както и обясненията на подсъдимата; копията на публикациите на Й. К.; заключението на назначената и изслушана съдебна психиатрична експертиза и тази на съдебната медицинска експертиза, свидетелство за съдимост но подсъдимата, както и всички приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни 2 изводи по фактите.

Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от контролиращия съд, и която е следната:

Подсъдимата Й. Р. К. е родена на **** г., българка, български гражданин, с висше образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН **********.

Свидетелката С. Л. участвала в протест срещу политическата система на страната, в района на сградата на народното събрание, на 29.01.2020 г. Тя заявила личната си силно критична позиция по отношение на управлението на страната през последните години от правителството на политическа партия ГЕРБ, с министър председател Б.Б., както и по отношение на размера на пенсията си, като изказванията на Л. били излъчени от различни медии, а записите станали популярни в социалните мрежи.

Подсъдимата Й. К. решила да организира кампания, с която да набере средства в помощ на С. Л., както и дрехи и други необходими вещи, за да води достоен начин на живот. За тази цел К. открила сметка на свое име, в която имала намерение да събира дарения.

На следващия ден - 31.01.2020 г., подсъдимата Й. К., заедно със свидетеля Н.К. и лицето Б.Н. (починал към момента на разглеждане на делото) решили да посетят дома за стари хора в ж.к. „Зона Б-5“, в който живеела свидетелката С. Л. (баба С.).

Независимо от върлуващата по това време грипна епидемия и издадената от директора на дома заповед, с която било забранено влизането на външни лица в дома за стари хора, поради върлуващия грип, К., К. и Н. влезли в дома, по времето, в което се сервирал обядът в дома, като търсили баба С.. Директорът на дома — свидетелят А.С. ги пресрещнала във фоайето на дома, като ги помолила да се представят и ги уведомила, че не могат да влизат в дома, но тримата били настойчиви и искали да видят Л., за да й дадат дарение. Тогава от столовата на дома излязла баба С., която се помолила на директора на дома да ги пусне за пет минути, тъй като ги познавала. Директорът С. се съгласила да ги пусне за малко и всички те се качили на четвъртия етаж, където била стаята на Л.. Още с влизането си в стаята, К. започнала да снима с телефона си и да излъчва на живо в социалната мрежа Фейсбук. След като изминали 15 минути директорът С. се качила в стаята на баба С., тъй като посетителите не си тръгвали. Влизайки в стаята тя видяла, че К. снима и предава на живо в социалната мрежа, поради което я уведомила, че няма право да снима и следва да напуснат дома, защото е обяд, а в диапазона между 14-16 часа е забранено всякакво посещение на външни лица, тъй като обитателите на дома си почиват.

В това време и С. Л. заявила на директора, че иска да си тръгват че се е подлъгала по тези хора, и видимо била разстроена.

Тогава С. повикала психолога на дома З.В., която да успокои баба С. и неколкократно помолила К., К. и Н. да напуснат дома, но последните отказали.

Тогава бил повикан кварталният полицай А. Л., който пет минути по-късно се появил в дома, заедно с неговия колега — свидетелят И.К.. Пристигайки в стаята, тъжителят Л. забелязал, че К. все още снима и учтиво я помолил да спре, защото няма право да прави това, а тя не само, че не престанала, а заявила на висок глас, че била извикана полиция и че полицаите идвали да ги бият. След това, Л. се пресегнал с ръка и спрял записа, при което Й.

К. започнала да вика, че я бият и убиват, но същата не е била ударена от никого.

Л. помолил и тримата да си представят документите за самоличност, при което те отказали. Повикан бил и допълнителен екип полицейски служители, като на мястото пристигнали още трима служители на полицията.

Малко по-късно, всички лица са слезли в приемната на дома, където била установена самоличността на лицата като Й. К., Н.К. и Б.Н., като на Н.К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, защото личната му карта била с нарушена цялост, след което трите лица си тръгнали доброволно от дома. По времето, в което лицата са били в приемната, подсъдимата К. направила снимки на полицейския служител А. Л. с мобилния си телефон.

След този случай, подсъдимата Й. К., знаейки, че не е била удряна или насилвана от 3 когото и да било в процесния ден в дома за стари хора, решила, че следва да публикува позиция във Фейсбук, в която да изкара себе си жертва на полицейско насилие от страна на Л. и започнала да публикува в социалната мрежа Фейсбук различни постове. Тя имала поне два регистрирани профила — с наименования „Й. К.“ и “Уоапа Rubbin”. Така, К. публикувала различни съобщения, първото от които на

02.02.2020 г., чрез профила си „Й. К.“ в което публикувала снимка на частния тъжител А. Л., облечен в полицейска униформа, след което в отговор на коментар изписала следното „К.В., благодаря. Пускам го, Той ме заплаши да не го заснемам. Можеше да ме убие.“.

Отново на 02.02.2020 г. в гр. София, чрез личния си профил „Й. К.“ в социалната мрежа Фейсбук подсъдимата публикувала снимка на частния тъжител Л., облечен с полицейска униформа, след което в отговори на коментар изписала следното „М.М., той щеше да ме убие“.

На следващия ден - 03.02.2020 г. в гр. София, чрез личния си профил в социалната мрежа Фейсбук — „Y.R.” публикувала следния текст: „Аз съм журналистката, която беше при баба С., заедно с К.Б. и баджо германеца, когато дойде полицията в нейната стая.

Шестима полицаи. Ужасно беше. Още треперя. Полицаите искаха да ни убият и се държаха за пистолетите. Сега искат да им давам пари. Наглостта им няма граници“, като след обективирания текст е публикувана снимка на А. Л. в полицейска униформа.