Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 15.07.2022, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Търговско дело 13/2021
Вид
Решение № 49
Подписан
15.07.2022
В сила
07.09.2022
Състав
Любен Димитров Хаджииванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 423 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал.7 · Кодекс за застраховането
  • чл. 413 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Смолян, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20215400900013 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.чл. 498, ал. 3 във вр. чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Т.Б. и Е.Б. от с. Д., чрез адв.

Н.Мънкова и адв. П.Демирева, в която твърдят, че на 12.06.19г., около 22,00ч., на влизане в гр. Неделино, на път SML3170, км. 1+500 било реализирано пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка БМВ, модел 320Д, рег. № СМ***, управляван от Б. В. Х. и товарен автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер, рег. № ***, управляван от Г. С. С.

Пътно-транспортното произшествие било реализирано по следния механизъм: водачът на лек автомобил БМВ 320Д, рег. №СМ***, Б. Х., при излизане от завой изгубил контрол върху управлявания от него лек автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, където в обратна посока се движел товарен автомобил Мерцедес Спринтер, рег. № ***, управляван от Г.

С. С. Реализирано било ПТП със сериозни повреди по купето на лекия автомобил, при което починали водачът и пътниците в него. При катастрофата починал М. К. – пътник в лекия автомобил.

С действията си водачът на автомобил марка БМВ, модел 320Д, рег. № 1

СМ***, Б. Х. нарушил множество императивни разпоредби на ЗДвП - чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и др.

Настъпилото произшествие било удостоверено с констативен протокол за ПТП № 371/13.06.2019г. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано и ДП № 119/2019г. на РУП Златоград, прокурорска преписка №1237/2019г. на ОП-Смолян.

Причината за смъртта на М. К. били множество несъвместими с живота телесни увреждания, получени при пътния инцидент. Травмите, в резултат на които настъпила смъртта му били в непосредствена пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ищците били съответно дядо и баба на М.К.. Поради внезапната смърт на М. за тях настъпили тежки вредни последици – душевни и психически болки и страдания, като загубата на внука им била най-тежкият момент в живота им. Не минавал и ден през който близките да не тъжали за починалия К.. Връзката между баба, дядо и внуче освен кръвна, била и емоционална. Всяка смърт на близък човек се приемала изключително тежко от роднините и хората, които го обичали.

Особено болезнено се приемала смъртта от баба и дядо, които изгубили внука си внезапно. Това била травма, която не можела да се преживее и преодолее с времето. Ищците изгубили внука си, който бил тяхна радост, надежда и опора в живота. Внукът им се грижел за тях, помагал им в домакинството и в бита, споделял с тях радости и тревоги, щастливи и тежки мигове.

Ищците твърдят, че в деня на инцидента – 12.06.19г. М. имал рожден ден и навършвал 26 години. Вместо денят да бъде празник за семейството, той се превърнал в най-черният момент от живота им. Ищците цял ден били радостни и празнично настроени, но когато научили за смъртта на внука си се сринали, не спирали да плачат и страдат за загубата на М..

Отношенията между ищците и внукът им били много топли и близки, основани на привързаност и взаимна обич. Имали много силно изградена емоционална връзка помежду си. Живеели в едно село, в непосредствена близост и споделяли делници и празници заедно. Ищците полагали много грижи в отглеждането и възпитанието на внука си, обичали го силно и безрезервно. Не се отделяли един от друг и когато М. вече бил зрял човек отношенията им останали топли и близки. След завършване на средното си образование М. започнал работа и помагал финансово, а и физически на 2 близките си.

Ищците били тотално съкрушени от новината за внезапната смърт на внука им, не можели да повярват. Твърдят, че преживявали изключително тежко загубата на внука си, който бил една на 26 години и в разцвета на младостта си. Страдали безутешно за М., постоянно плачели и скърбели, посещавали често гроба му, непрекъснато говорели за него и се връщали с горчивина към деня на инцидента. Мъката и болката била нестихваща за ищците. Единствено им оставали спомените за него и снимките му.

Постоянно мислели какъв можел да бъде живота му и не можели да приемат несправедливостта на внезапната смърт.

Твърдят, че страдали от посттравматично стресово разстройство вследствие загубата на внука им, нарушен бил сънят им и страдали от депресия. Постоянно плачели, чувствали се безпомощни и не намирали сили да продължат живота си напред. Не излизали никъде и с никого, не желаели да разговарят за нищо друго, освен за смъртта на внука им.

Твърдят, че били сломени от внезапната смърт на М., който бил в началото на съзнателния си житейски път и му предстояли най- хубавите моменти и радости в живота – създаване на семейство и деца, което ищците очаквали с нетърпение, радост и надежда.

И към момента Б.и страдали от посттравматично стресово разстройство, което не можели да преодолеят повече от година и половина.

Вследствие произшествието и загубата на внука си не можели да спят спокойно, чувствали се тревожни и изнервени, изпадали в депресия, приемали успокоителни за облекчаване на състоянието и дискомфорта, който изпитвали. И към момента били с влошено психическо и емоционално състояние, което не можели да преодолеят и да подобрят.

Посочва се в молбата, че отговорността на виновния водач, управлявал МПС марка БМВ, модел 320Д, рег.№ СМ*** била застрахована в ЗД Бул Инс АД със застрахователна полица

Гражданска отговорност

№

BG/02/119000883667, с валидност 26.03.2019г. – 25.03.2020г.

Ищците предявили претенция на 07.12.20г. към застрахователяответник, според разпоредбата на чл. 380 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените им от процесното ПТП неимуществени вреди. Към момента ответникът не бил определил и/или изплатил застрахователно обезщетение.

3

Предвид посоченото по-горе и според ТР №1/2016г. на ОСГНК ВКС, за ищците бил налице правен интерес да претендират изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на М. К. пряко от застрахователя на виновния водач, ЗД Бул Инс АД.

Молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на внука им М. К., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП от 12.06.2019г., в размер на по 100 000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва за забава върху присъдените обезщетения, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

В срок е постъпил отговор от ответника ЗД Бул Инс АД. Исковете се оспорват по основание и размер.

Ответникът оспорва обстоятелството, че бил причинен деликт от водача на лек автомобил БМВ, рег. № СМ***, Б. Х.. Оспорва обстоятелството, че последният действал противоправно и виновно и в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Застрахователят оспорва и механизма на ПТП. Счита, че единственото доказателство за механизма на възникване на произшествието било констативния протокол за ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила в частта обстоятелства и причини за ПТП, доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Не можело да се направи извод за това, кой от участниците действал противоправно, без да се установял механизма на произшествието.

Без установено противоправно поведение не подлежала на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Не бил представен и акт със задължителна сила по смисъла на чл. 300 ГПК.

Поддържа, че било образувано досъдебно производство, за което липсвали данни за развитието му. Нямало и представен акт по чл. 413 НПК или всички факти относно пътния инцидент подлежали на доказване, като доказателствата тежест била върху ищците. Върху ищците била и доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на деликта.

Ответникът оспорва да е била причинена вреда, тъй като не били 4 представени доказателства, които я установявали по безспорен начин.

Твърди, че принос за пътния инцидент имал и водачът на лекия автомобил Мерцедес, рег. № ***. Налице било съизвършителство по смисъла на чл. 53 ЗЗД. Застраховател по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за този автомобил, бил ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве.

Налице била хипотезата на чл. 499, ал.7 КЗ, множество причинители на застрахователното събитие и солидарна отговорност на застрахователите, каквато била отговорността на делинквентите.

Ответникът оспорва иска и по размер. Претенцията била изцяло неоснователна и не отговаряла на икономическата конюнктура в страната и вредата.

Застрахователят оспорва твърдението, че била налице особено близка връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди, по смисъла на ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, както и твърдението, че било налице изключение, което създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищците им починалият им внук. В отношенията им нямало нищо изключително, което подлежало на обезщетение. Ищците и покойният живели на различни места, имали отделен живот и семейства. Цитираната практика визирала случаи на особени изключения, а не всяко страдание, свързано със загуба на роднина. В случая се касаело за нормални в обществото отношения между роднини от втори ред по права линия, в които нямало нищо изключително, което да налагало присъждане на обезщетение.

Поддържа, че според практиката на ВКС, обезщетение се присъждало само тогава, когато от доказателствата можело да се направи несъмнен извод, че лицето претендиращо обезщетение, било провело пълно и главно доказване на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на смъртта му сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. За присъждане на обезщетение не била достатъчна само формалната връзка на родство, а било необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновавали основание за изключение от разрешението, залегнало в Постановление №4/61г. и постановление № 5/69г. на Пленума на ВС. В случая не били налице конкретни житейски обстоятелства, от които да се 5 направел извод, че привързаността между ищците и покойния им внук станала толкова силна, че смъртта на родственика да им е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Касаело се за лична оценка на духовно изживяване, което не се покривало с визираното в практиката на ВКС.

На следващо място, следвало да се отчете и установеното в разпоредбата на чл. 493а КЗ и §96 КЗ. Не се касаело за лимит на отговорност по застраховката, а за методика за определяне на обезщетения за определен кръг родственици на починал вследствие на ПТП. Според §96 КЗ до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методика по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определяло в размера до 5000лв. По случая имало образувани претенции и от други наследници на починалия, което изключвало наличие на визираните по-горе основания в практиката на ВКС за присъждане на обезщетение за правоимащи от разширения кръг.

Ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредата от починалия, който пътувал без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП. Налице била обективна причинноследствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди, като последните произтичали по вид и степен и от собственото му противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан, смъртоносните травми за К. или нямало да настъпят или щели да бъдат в значително по-лека и неопасна за живота степен. Според разпоредбата на чл.

51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане можело да се намали, ако и самият пострадал бил допринесъл за тяхното настъпване.

Приносът на увредения можел да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябвало да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславял в някаква степен.