Решение № 1334 от 02.08.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1309/2021
- Вид
- Решение № 1334
- Подписан
- 02.08.2021
- В сила
- 02.08.2021
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Лазар Кирилов Василев, Наталия Панайотова Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 и 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 и 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1334 гр. Варна , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ирена Н. Петкова
Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501309 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на неприсъствено решение с вх. № 281751/05.04.2021 г., депозирана от „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 201056573, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „**“ № * – партер, действащо чрез управителя Д. С. Б. – П., с която молителят иска да бъде отменено постановено по гр.д. 8276/2020г. по описа на РС Варна съдебно Решение № 260705/01.03.2021г. на 18 съдебен състав на съда.
В молбата за отмяна се навеждат подробни доводи за това, че дружеството ответник не е съгласно с така постановеното решение. Сочи, че за да постанови същото, съдът е приел, че в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, а дружеството, редовно призовано по реда на чл.
50, ал. 2 от ГПК, не е изпратило представител за участие в проведеното по делото открито съдебно заседание, като не е направил и искане за гледане на делото в негово отсъствие. В същото време в съдебното заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Молителят сочи, че е разбрал за постановеното решение случайно, като до дружеството не са изпращани книжа от съда, в това число исковата молба и призовка за насроченото съдебно заседание. Сочи, че дружеството не е напускало адреса си на управление, а напротив, администрацията му се 1 намира на адрес гр. Варна, ул. „**“ № * – партер, където работи рецепция всеки работен ден от 07:30ч. до 17:00ч. Сочи, че на същия адрес се намира седалището и на друго дружество – „Клиника НОВА“ ЕООД, на което едноличен собственик на капитала е „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Предвид това намира, че неправилно съдът е приел, че съобщенията и призовките до дружеството са редовно връчени по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Отделно счита, че съобщенията до дружеството е следвало да бъдат връчени по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, регламентиращ случаите, в които връчителят не е намерил достъп до канцеларията на дружеството или лице, което е съгласно да получи съобщението, при което следва да бъде залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Сочи, че такова уведомление не е било залепено нито на входната врата, нито е било пуснато в пощенската кутия на дружеството, нито е оставено на рецепцията на „КЛИНИКА НОВА“ ЕООД.
Също така сочи, че при обикновена справка в търговския регистър по партида на дружеството, в неговото актуално състояние освен посочения адрес на управление, е посочен и телефон за връзка и електронна поща – ******, по която също е можело да се изпратят книжа по делото. Въпреки това, съобщения и призовки не са били изпращани и по електронната поща на дружеството.
Предвид гореизложеното, счита че дружеството, в качеството на ответник по делото, не е могло да знае за образуваното производство и да участва в него като защити правата си. Поради това моли за отмяна на постановеното неприсъствено решение, като иска делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В указания от съда едноседмичен срок, ищецът по делото е депозирал отговор срещу молбата за отмяна на неприсъственото решение. „СОЛИД МОНТАЖИ“ ООД счита, че молбата за отмяна е напълно неоснователна и незаконосъобразна, а решението на РС Варна е правилно и законосъобразно.
Намира, че същото отговаря напълно на изискванията на чл. 50 от ГПК, предвид че съгласно удостоверение за актуално състояние на ответника „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, адресът на управление на дружеството е същият, на който са изпращани призовките от съда. Намира, че това, че на адреса има регистрирано и друго дружество, не е основание за отмяна на правилно постановено неприсъствено решение.
Предвид това моли молбата за отмяна на решението да бъде отхвърлена, а решението на РС Варна оставено в сила като правилно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител адвокат Г., поддържа молбата, като сочи, че по делото се е установило, че дружеството не е напускало адреса си на управление, посочен в ТР. Представя писмени бележки, към които е 2 приложена практика на съдилищата по подобни казуси, като моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира заплащане на сторените разноски.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител адвокат Р., моли съда да остави без уважение молбата като излага подробно становище относно това, че ответното дружество не е положило нужните усилия да означи присъствието си на вписания в търговския регистър адрес. Претендира и присъждане на сторените съдебно деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. дело № 8276/2020 г. по описа на ВРС е образувано по предявен от „СОЛИД МОНТАЖИ“ ООД с ЕИК 202435003, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „***“, бл. *, вх. партер, представлявано от управителя Д. Д., чрез адвокат Х. Р., срещу "ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК 201056573, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „**“ № *, партер, представлявано от управителя Д. Б.-П., иск за осъждане на ответника да заплати на ищeцa сумата от 1800 лв. /хиляди и осемстотин лева/, представляваща частичен иск от общата сума от 4200 лева - претърпяна загуба в размер на законната лихва от 10 % върху размера на запорираната сума - 28 902. 48 лева, за периода на запора 21.12.2018 г. – 24.06.2020 г., поради невъзможността запорираната сума да бъде използвана в търговския оборот, както и сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща частичен иск от общата сума от 21 914,48 лева - пропусната печалба от нереализирани поръчки от фирмите „Брайт Инженеринг“ ЕООД с ЕИК 201056573, „ОНИКСТРЕЙДИНГ БГ“ ООД с ЕИК 203111901, „АРТЕМИДА БСИ“ АД с ЕИК 121547109 и „ИЗОЛАЦИИ“ ООД с ЕИК 148001134, през периода на запора.
С Разпореждане № 265088/30.09.2020 г. съдът е разпоредил на дружеството ответник да се изпрати препис от исковата молба и приложенията към нея с указание за възможността за подаване на отговор в едномесечен срок от получаването. На 07.10.2020 г. съобщението е било върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 06.10.2020г., като там се намира „Клиника НОВА“, а посочената фирма е напуснала адреса преди много години.
При така върналото се съобщение, с разпореждане съдът е приел, че ответното дружество е редовно уведомено на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК , доколкото адресът е този, посочен в ТР. В доклада си по делото съдът е посочил, че в срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор и е насрочил производството по делото за разглеждане в открито 3 съдебно заседание за 19.02.2021г., за което е разпоредил да бъдат уведомени страните.
Призовката до ответното дружество е била изпратена на 14.12.2020г. на адреса, посочен в търговския регистър – гр. Варна, ул. „**“ № *. Призовката е върната в цялост на 15.12.2020г., като на същата е отбелязано „На посочения адрес се намира „Клиника Нова“ – няма офис и служители на посоченото дружество.“ При така върнатата призовка в цялост, с Разпореждане от 16.12.2020г. съдът е приел, че същата е редовно връчена на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК.
В проведеното на 19.02.2021 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Р. е поискал съдът да приложи разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, като постанови неприсъствено решение.
Съдът е постановил неприсъствено Решение № 260705/01.03.2021г. на основание чл. 238 и 239 от ГПК, с което е уважил предявените искове и е осъдил ответното дружество.
В производството пред настоящата инстанция е прието копие от актуално състояние на „Медицински център - Клиника Нова“ ЕООД с ЕИК 201379765, от което е видно, че едноличен собственик на капитала на дружеството е „ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
По делото са приети писмени доказателства, а именно Копие от плик на писмо от ДАМТН - гр. София с изх. №81-00- 1739/2/20.12.2019г. с клеймо от 30.12.2019г.; Копие от плик на писмо от Община Варна с клеймо от 13.03.2020г.; Копие от писмо от Максима България ЕООД с изх. №S0021 1112/21.01.2021 г. и товарителница; Копие от товарителница с подател „ЕФОРЛОГ ТРАНСПОРТ СОЛУШЪНС" ЕООД от 02.06.2021г. издадена от куриер СПИДИ; Копие от товарителница с подател Стефи 0603 ЕООД от 17.06.2021г. издадена от куриер Транспрес; Копие от товарителница с подател ТЕМАКС БЪЛГАРИЯ ЕООД от 17.06.2021г. издадена от куриер ИН ТАИМ и товарителница за върната обратна разписка; Копие от плик на писмо от ШЕНКЕР ЕООД с клеймо от 23.06.2021г., от които се установява, че в периода от 20.12.2019г. до 23.06.2021г. ответното дружество е водило входяща и изходяща кореспонденция от посочения адрес в гр. Варна, ул. „**“ № *.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел в полза на молителя, за установяване на обстоятелството, че дружеството е на адреса на управление, посочен в търговския регистър.
В показанията си свидетелката П. М. К. сочи, че работи като експерт „Маркетинг и продажби“ към
„Медицински център – Клиника НОВА“ ЕООД, като центърът се помещава 4 на ул. „**“ № * в гр. Варна. На този адрес има административни офиси, като свидетелката работи заедно в един офис с управителката на „Темакс“ ЕООД – госпожа Д. П.. Свидетелката сочи, че на територията на медицинския център има обособена регистратура, която освен да посреща пациентите, получава и пощата, като всяка кореспонденция минава през регистратурата, без значение дали е за клиниката или за „Темакс България“ ЕООД. След като получат кореспонденция, служителките от регистратура я носят на госпожа П..
Свидетелката заявява, че лично е виждала да носят кореспонденция на управителката на „Темакс България“ ЕООД. Когато П. не е на работното си място, получената кореспонденция се оставя на бюрото от момичетата на регистратурата и когато тя дойде, се запознава с това, което е оставено.
Когато П. е работела дистанционно, свидетелката лично се е обаждала, ако види, че има писма на бюрото ѝ да дойде и да си ги получи.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Молбата по чл. 240 от ГПК е допустима, като подадена в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение на страната, срещу която то е постановено, което е в съгласие с правилото на чл. 240, ал. 1 от ГПК .
Преценена по същество молбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, а неприсъственото решение на ВРС - да бъде отменено и делото – върнато за разглеждане от друг състав. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК , в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени в три точки на посочената разпоредба, като всички са свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд, довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото, изразяващи се в следното: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност страната да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В конкретния случай се поддържа осъществяването на първата хипотеза, а именно - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовката за насроченото по делото открито съдебното заседание. В производството п о чл. 240, ал. 1 от ГПК въззивният съд не действа като инстанция по същество, а правомощията му се заключват в произнасяне само по наведените от страната доводи за наличие на някоя от съдържащите се в нормата 5 хипотези, довела до лишаването й от възможността да участва в делото.