Решение № 236 от 28.05.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 581/2023
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 28.05.2025
- В сила
- 19.06.2025
- Състав
- Симеон Георгиев Захариев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 480 и 511 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 480 и 511 · Кодекс за застраховането
- чл.511, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 512, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20235300900581 по описа за 2023 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.511, ал.1, т.2 от КЗ и чл. 432, ал. 1 от КЗ.
И. Г. Д. и А. П. Д., двамата от град ****, чрез адвокат Д. Н. А., съдебен адрес: ****, твърдят, че на 29.06.2018 г., на път Н-55, км 46, на входа на с.
****, лицето М.К., гражданин на ****, при управление на товарна композиция с влекач Рено, рег. № **** и прикачено ремарке с рег. № **** (и двете собствени на ****), нарушава разпоредби на ЗДвП и причинява ПТП, като вследствие от това настъпва смъртта (на 30.09.2018г.) на П.И.Д., ЕГН ********** - син на ищците.
Твърдят също, че с Решение № 317/03.06.2024 г. по КНОХД 296/2024 г. е оставено в сила Решение № 10/05.02.2024 г. на ПАС, с което е потвърдена присъда № 24/18.05.2023 г., постановена по НОХД № 385/2023г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с която лицето М.К. е признат за виновен за така настъпилото произшествие.
Ищците излагат твърдения, че смъртта на П. Д., в резултат от настъпилото ПТП, им е нанесла непреодолима мъка и непоправима загуба. Те претърпели и продължават да търпят неизмерими болки и страдания от смъртта на своя син, в разцвета на силите му, във време, в което е създал младо семейство и се радвал на малко дете, и тепърва се е развивал в успешната си кариера на музикант. Той израснал в патриархално католическо семейство от гр. Р. и бил в много близки и постоянни контакти със своите родители. Споделял с майка си и баща си своите мечти за бъдещия си живот;
1 за тях бил близък човек, на който са разчитали и са се уповавали. Те завинаги са загубили сина си, на който са разчитали да ги дари с любов, внимание и подкрепа в старините им.
Описаните по-горе ППС, управлявани от виновния водач били застраховани в застрахователна компания ****, съответно със:
-застраховка Гражданска отговорност с полица № ТР/040/4750348, ведно с прилежаща към нея Зелена карта, относно товарния автомобил влекач Рено с рег. № **** и
-застраховка Гражданска отговорност с полица № ТР/040/4750349, ведно с прилежаща към нея Зелена карта, досежно прикачено ремарке с рег. № ****.
Застрахователната компания **** не разполага на територията на Р България с кореспондент - представител за уреждане на претенции, поради което претенциите на ищците е насочена към НББАЗ.
На осн. чл. 480 и 511 от КЗ НББАЗ било приканено да изплати на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болка и страдания. Като справедливо и отговарящо на критериите на чл. 52 от ЗЗД било поискано обезщетение в размер на по 150 000 (сто и осемдесет хиляди) лева за всеки от двамата ищци, като към тази сума се прибави и законната лихва, считано от датата на завеждането на настоящата претенция, до окончателното изплащане.
В законовия срок от НББАЗ постъпил отговор, в който претенцията била приета като основателна в размер на 120 000 лева за всеки един от ищците, но се предлагало изплащане на обезщетение в размер на по 24 000 лева, отново за всеки един от ищците. Като основание за тази редукция било посочено твърдяно съпричиняване, сторено от пострадалия Д., в размер на 70 %.
Ответникът превел по сметки на ищците по 24 000 лева обезщетение.
Ищците претендират да се постанови решение, с което да се осъди ответника НББАЗ, да заплати на ищеца А. Д., сума в размер на 36 000.00 /тридесет и шест хиляди/ лева, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени от нея неимуществени вреди - болка и страдание - вследствие от смъртта на сина й П. Д., настъпила след ПТП, случило се на 29.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на получаването на претенцията 28.06.2023 г. - до окончателното й изплащане, както и да се осъди ответника НББАЗ, да заплати на ищеца И. Д., сума в размер на 36000.00 /тридесет и шест хиляди/ лева, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени от него неимуществени вреди - болка и страдание - вследствие от смъртта на сина му П. Д., настъпила след ПТП, случило се на 29.06.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на получаването на претенцията 28.06.2023 г. - до окончателното й изплащане.
Размерът на исковете бил формиран като приетият и от двете страни за основателен размер на пълно обезщетение (120 000 лева за всеки от ищците) е редуциран на 50 % (т.е. по 60 000 лева за всеки от ищците), поради наличието 2 на съпричиняване от страна по пострадалия, и от него е извадена сумата 24 000 лева (отново за всеки един от ищците), която сума е платена извънсъдебно от ответника.
Ответното СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 2, представлявано от Адвокатско дружество „Х., Я.Ц.”, с адрес на управление: ****, не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по цитираните полици, както и извършеното плащане на сумите, посочени по-горе.
Оспорват изключителната отговорност на водача на товарния автомобил, механизма на настъпване на произшествието, настъпилите от него вреди, причинно-следствената връзка между тях и произшествието, както и размера на неимуществените вреди на ищците. Оспорва и исковете за законна лихва.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с Решение № 317/03.06.2024 г. по КНОХД 296/2024 г. е оставено в сила Решение № 10/05.02.2024 г. на ПАС, с което е потвърдена присъда № 24/18.05.2023 г., постановена по НОХД № 385/2023г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с която лицето М.К., гражданин на ****, е признат за виновен за това, че на 29.06.2018 г., на път Н55, км 46, на входа на с. ****, при управление на товарна композиция с влекач Рено, рег. № **** и прикачено ремарке с рег. № **** (и двете собствени на ****), нарушава разпоредби на ЗДвП и причинява ПТП, като вследствие от това настъпва смъртта (на 30.09.2018г.) на П.И.Д., ЕГН ********** - син на ищците.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от М.К. и неговата вина.
Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.
Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с приложеното досъдебно производство, както и от заключението на изслушваната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 29.06.2018 г., на път Н-55, км 46, на входа на с. **** , водачът П.И.Д. е управлявал л.а. „Шевролет Епика“ с peг. № ........ по платното за движение на път 11-55 (гр. Г. - с. П.) в посока от юг на север. По същото време водачът М.С. е управлявал с около 65km/h товарна композиция от влекач „Рено Премиум“ с per. № **** с прикачено към него ремарке „Льор“ с per. № **** по западната пътна лента на платното за движение на същия път, в посока от север на юг срещу л.а. „Шевролет Епика”. При преминаване през ляв завой на пътя водачът на л.а. „Шевролет Епика” е загубил контрол над автомобила и със загуба на странична устойчивост е навлязъл с ротация, обратна на 3 часовниковата стрелка, гледано отгоре, в лявата насрещна за него пътна лента.
В този момент скоростта на автомобила е била около 87,11 km/h, а критичната скорост, с която л.а. „Шевролет Епика” е било технически възможно да преодолее завоя в конкретната пътноклиматична без да напусне дясната пътна лента, е била около 103 km/h. Водачът на т.а. „Рено Премиум“ е реагирал и екстрено е задействал спирачната система, но в резултат на скорости и пресичане на траектории с конфликтна точка е настъпил удар. Ударът е настъпил в дясната страна на л.а. „Шевролет Епика” и в предната част на т.а.
„Рено Премиум“. След удара автомобилите са се установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
От техническа гледна точка причина за настъпване на изследваното ПТП е, че водачът на л.а. „Шевролет Епика” - П.И.Д., е навлязъл в лявата насрещна за него (западна) пътна лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно - когато там насрещно се е движел т.а. „Рено Премиум“.
В анализираната пътна ситуация, от момента в който водачът на товарната композиция е започнал да реагира, за да промени скоростта от 65km/h, ако скоростта й е била 40km/h, водачът й е имал техническа възможност да спре без да настъпи удар, т.е. да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Следователно в случая причина за ПТП се явява и технически несъобразената скорост, избрА. от водача на товарната композиция с нормативно определената.
Произшествието е настъпило при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина и валеж от дъжд. Платното за движение в мястото на произшествието е имало настилка от гладък дребнозърнест асфалт, която по време на произшествието е била мокра. То се състои от две пътни ленти, разделени помежду с единична непрекъсната линия - Ml.
Скоростта на движение на т.а. автовоз „Рено Премиум“ в момента на удара е била около 48,98 km/h, а скоростта на движение на л.а. „Шевролет Епика“ в момента на удара е била около 71,33 km/h.
При навлизане в насрещна пътна лента скоростта на движение на л.а.
„Шевролет Епика“ е била около 87,11 km/h, а критичната скорост, с която л.а.
„Шевролет Епика” е било технически възможно да преодолее завоя в конкретната пътноклиматична обстановка без да напусне дясната пътна лента, е била около 103 km/h. Скорост на товарната композиция преди намаляване на скоростта е била 65km/h, а при реакция на водача за екстремно спиране е била около 50,51 km/h.
В резултат на произшествието водачът П.И.Д. и Н.Ц. Н. - пътник на предна дясна седалка в л.а. „Шевролет Епика“ са починали. Съгласно неоспорената експертиза, налице е пряка причинно - следствена връзка между процесното ПТП, станало на 29.06.2018 г. и получените при него травматични увреждания от страна на П.И.Д. и настъпилата в последствие смърт от усложненията на травмите.
В открито съдебно заседание, проведено на 28.10.2024 г. е изслушан 4 свидетел на ищците Г.И.Д.., син на ищците и брат на починалия П. Д.. Същият заявява, че двамата с брат му и родителите им живеели заедно. Той описва съвместния им живот като щастлив и сплотен. Родителите и синовете им взаимно си помагали, уважавали се.
Произшествието коренно променило живота на семейството.
Първоначално брат му изпаднал в кома, а впоследствие, три месеца по-късно, починал. Това, според свидетеля, съсипало психически майка му и баща му.
Майка му била непрекъснато на обезспокоителни, затворила се в себе си и не контактувала с никого след смъртта на сина й. Свидетелят заявява, че много пъти опитвал безрезултатно да помогне на родителите си да преодолеят шока от смъртта на сина им. Заявява, че и към настоящият момент шокът не е отминал, а душевната болка, която изпитвали те, била неописуема.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП и смъртта на П. Д..
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
С ъ гл а с н о чл. 511, ал. 2 от КЗ , в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата.