Определение № 5538 от 06.11.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5538 гр. Варна, 06.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. В.

Членове:

Деница Славова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно частно гражданско дело № 20263100502375 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по частна жалба на К. С. В. против Определение № 726 от 14.10.2026 година, постановено по гр.дело № 1755/2026 година на РС-Девня, втори състав, в което е било отказано издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 16.48 евро, представляваща част от непогасено задължение на Етажна собственост на сграда с адрес в гр. Пловдив, ул. „ Добри Войников " №53, за разноски по гр. д. №5055/2025 г. на РС Пловдив и в. гр. д. №800/2026г. на ОС Пловдив, за което е издаден изпълнителен лист №1609 от 26.06.2026г. за сумата от 936,20 евро, представляваща присъдени разноски по горните дела пред РС Пловдив и пред ОС Пловдив и за сума в размер на 250 евро адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сума от 10,86 евро държавна такса за образуване на заповедно производство. ДРС е прекратил като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело №1755/2026 г. на РС Девня.

В жалбата се излага, че определението е неправилно и не почива на наличната законодателна уредба. Сочи се, че в жалбата по няколко пункта, че ЕС представлява по същество неперсонифициран обект и следователно неправилно е било прието, че е налице идентичност между вземанията срещу ЕС и срещу физическото лице П. Д.. Сочи се още, че в този смисъл е налице произнасяне на ОС – Монтана и се цитира представеното Определение от 07.10.2026 година, постановено по гр.дело № 382/2026 година. По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото произнесено по същество, като се уважи претенцията; евентуално да се върне на ДРС за произнасяне по същество.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

1

Пред ДРС съдебното производство е било образувано по заявление на К.

С. В., ЕГН **********, против П. Н. Д., ЕГН **********, за издаване по реда на чл.410 ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 16,48 евро, представляваща част от непогасено задължение на Етажна собственост на сграда с адрес в гр. Пловдив, ул. „Добри Войников", №53 за разноски по гр. д. №5055/2025 г. на РС Пловдив и в. гр. д. №800/2026 г. на ОС Пловдив, за което е издаден изпълнителен лист № 1609 от 26.06.2026 г. за сумата от 936,20 евро, представляваща присъдени разноски. Претендира и разноски в размер на 250 евро адвокатско възнаграждение и 10,86 евро държавна такса за образуване на заповедното дело. Излага се, че съгласно чл.

6, ал. 4 ЗУЕС длъжникът П. Н. Д. отговаря за съответната част от задължението на Етажната собственост съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата.

От молба – уточнение става ясно, че претенцията против П. Н. Д. е част от непогасено задължение на ЕС, което съгласно чл.6 ал.4 от ЗУЕС визира идеалните части на Д., за което вече е бил издаден ИЛ.

За да откаже издаването на Заповед за изпълнение, съдът е съобразил, че заявителят К. В. вече притежава наличен изпълнителен лист за цялата сума, дължима от Етажната собственост, неговото вземане е съдебно признато и изпълняемо, т.е. няма правен интерес от втори съдебен процес (бил той и заповеден) за същото вземане или за част от него няма.

Виждането на въззивния съд е следното:

До отхвърляне на заявлението с оглед уредбата на заповедното производство може да се стигне в две основни хипотези. Първата от тях - при липсата на някоя от предвидените от закона процесуално-правни предпоставки за разглеждане на заявлението. Съгласно чл. 410 от ГПК производството започва със заявление, придружено с искане за издаване на изпълнителен лист. Към това, посредством препращане към чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, законът прибавя задължителност на преобладаващата част от реквизитите на исковата молба. С оглед горното, по разбиране на настоящия състав на САС, специфичният характер на заповедното производство не изключва приложението на общите правила, визирани в разпоредбата на чл. 129 от ГПК, въпреки липсата на специална препратка към този текст. Преди разглеждане по същество на заявлението, съдът следва да извърши проверка по редовността му- отговаря ли същото на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. При констатиране на нередовност съдът следва да изпълни правомощията си, посочени в чл. 129, ал. 2 от ГПК и 2 в зависимост от процесуалното поведение на молителя, да извърши следващите съдопроизводствени действия - да се произнесе по същество на заявлението с оглед наличието или не на материално правните предпоставки, или да отхвърли заявлението без да го разглежда по същество в случай на процесуално бездействие на молителя и не отстраняване в срок на констатираните нередовности на заявлението.

Втората хипотеза, при която се стига до отхвърляне на заявлението е липсата на предвидените в закона материално правни предпоставки за уважаването му, посочени в чл. 410, ал. 1 и чл. 411, ал. 2 от ГПК . При тази хипотеза сезираният съд се произнася по същество на заявлението.

В действителност производството по чл. 410 от ГПК е специално съдебно производство, което има за цел да се създаде съдебно изпълнително основание, когато вземането не се изпълнява, макар че не се оспорва. Съдът не проверява дали вземането съществува, поради това, че заповедта за изпълнение е изпълнително основание, вземането трябва да бъде изискуемо и индивидуализирано (Опр. № 744 от 28.10.2010 г. по ч. т. д. № 731/2010 г., ВКС, ІІ т. о.; Опр. № 385/13.05.2010 г. по ч. т. д. № 337/2010 г., ВКС, І т. о.; Опр. № 677/22.07.2010 г. по ч. т. д. № 536/2010 г., ВКС, І т. о.; Опр. № 704 от 14.10.2010 г. по ч. т. д. № 662/2010 г., ВКС, ІІ т. о.).

В този смисъл е и практиката на ВКС, а именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1 от ГПК .

Съгласно Определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1968/2013 г., II т. о. "заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Определение № 46 от 20.10.2011 г. по т. д. № 11/2011 г. на I т. о. на ВКС; Определение № 187 от 11.03.2011 г. по ч. т. д. № 164/2011 г. на I т. о. на ВКС; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч. т. д. № 20/2011 г. на II т. о. на ВКС, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч. т. д. № 115/2011 г. II т. о ТК.

В настоящия случай заявителят е посочил, че вземането му е част от 3 вече присъдено вземане, по което е бил издаден и ИЛ против ЕС - част от които е и претендираната сума против П. Д.. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК– изложение на обстоятелствата в пълнота, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, изрично се отбелязва, че "заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи".

Въззивния съд споделя доводите на решаващата инстанция, според които искането на молителя е вече съдебно признато и по отношение на него е налице издаден ИЛ, част от сумата в него включва и дължимата от П. Д. претенция. Вярно е, че ЕС е неперсонифицирано лице (по повод представеното решение на ОС-Монтана) , но е вярно също така, че отговорността в нея е разделна и молителя следва да извърши справка, кои от лицата съставляващи ЕС са заплатили процесните суми и кои не. Едва тогава и на базата на вече издадения ИЛ да сезира ЧСИ/ДСИ. Наличието на вече издаден ИЛ, част от които е вземането по отношение на П. Д. не позволява издаването на нова заповед – подобен дуализъм би бил незаконосъобразен.

Предвид горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 726 от 14.10.2026 година, постановено по гр.дело 1755/2026 година, по описа на ДРС, втори състав.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5