Решение № 131 от 07.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Варна, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000569 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 9136/11.04.2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, на ответника ППЗК „Срацимир“, ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление с. Чернево, обл. Варна, чрез адв. П. М. ВА К , срещу решение № 145/28.03.2023 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 309/2020 г. на ВОС, с което съдът е осъдил кооперацията да заплати на „Онтарио БГ“ ЕООД, ЕИК 203150936, сумата от 35 000 лв., представляваща главница по Договор за подпомагане от 30.07.2020 г., за която е издаден РКО № 4/05.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 09.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 409,72 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.09.2021 г. до 08.03.2022 г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивникът обжаалва постановеното решение в неговата цялост като неправилно. Оспорва предаването на твърдяната парична сума предмет на договора за заем. Според него недоказани са твърденията, че именно кооперацията е длъжник по облигационното правоотношение, а не лицето Я.Я., доколкото последния фигурира като длъжник в лично качество. Сочи, че ищецът не е водил редовно счетоводните си книги, а и в тях липсва отразяване на вземания с длъжник кооперацията. Доколкото Закона за ограничаване на плащанията в брой предвижда забрана на плащания над 10 000 лв. в брой, твърди, че предаването на спорната сума няма как да бъде извършено на ръка, а следва 1 да стане по банков път, за което в настоящия случай липсват доказателства.

Иска отмяна на първоинстанционното решение.

Постъпила е и втора въззивна жалба с вх. № 9531/18.04.2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, на ответника ППЗК „Срацимир“, ЕИК 813148949, със седалище и адрес на управление с. Чернево, обл. Варна, чрез упълномощен представител адв. Л. П., ВАК, срещу същото решение, в която се поддържа направеното и с първата въззивна жалба изявление за неправилност на обжалвания съдебен акт. Въззивникът допълва възраженията си спрямо фактическите констатации на решаващия съд като твърди, че няма предаване на процесната сума, като такова не може да се установи и поради обстоятелството, че дружеството не води редовно счетоводство съобразно разпоредбите на чл. 182 ГПК във вр. чл. 55 ТЗ. Смята, че с оглед събраните писмени доказателства не може със сигурност да се твърди кога е положен подписа върху касовия ордер, дали това е станало върху предварително изписан текст или върху празен документ, който след това е дописван от управителя на дружеството. В подкрепа на тезата си твърди, че денят 05.09.2020 г., като дата на съставяне на касовия ордер, е почивен, в който касата на кооперацията не работи и следователно няма как да бъде предадена процесната сума пари. Посочва се, че в следващите дни председателят Я. е бил в отпуск и е нямало как да подписва никакви служебни документи, включително процесния ордер. Поради което смята, че няма как да има реално предаване на парична сума. Дори да има предаване на парични средства, те не са разходвани в полза на кооперацията. Смята, че председателят е действал в лично качество, поради това в конкретния случай не се доказва задължението да е поето от кооперацията. Претендира за отмяна на първоинстанционното решение с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна счита и двете жалби за неоснователни, поради което моли същите да бъдат оставени без уважение, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Като безспорно счита, че в настоящия случай се касае за договор за вземане, произтичащо от договор наименован за подпомагане, който разкрива характеристиките на договор за заем по чл. 240 ЗЗД, че е реализиран фактическият състав на вземането, налице е предаване на парична сума, задължението е падежирало, отправена е покана за възстановяване на сумата и вземането е станало изискуемо. Предаването на процесните суми намира за безспорно установено, както от представения касов ордер, така и от клаузите на сключения между страните договор. Твърди, че паричните суми са предадени на председателя на кооперацията като представител на същата, а този извод се подкрепя и от допуснатата графологична експертиза. Коментирайки резултатите от проведената счетоводна екзпертиза, посочва, че дружеството е разполагало с парични суми достатъчни, за да се предостави в заем процесната сума.

Позовава се на съдебната практика, като излага доводи, че председателят е подчинен на решенията на общото събрание във вътрешните отношения между него и кооперацията, но не и по отношение представителните му 2 правомощия спрямо трети лица. От което прави извод, че председателят на кооперацията разполага с представителна власт да сключва всякакви договори. Ето защо, счита, че липсата на взето предварително решение на общото събрание не влече след себе си недйествителност на сключената сделка от председателя. Моли за присъждане на съдебни разноски.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Онтарио БГ“ ЕООД претендира от ответника ППЗК “Срацимир“ заплащане на сумата от 35 000.00 лева, представляваща главница дадена по Договор за заем от 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане сумата от 1 409.72лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 35 000.00лв. за периода 17.09.2021г. до 08.03.2022г.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях на 30.07.2020г.

Договор за подпомагане, по силата на който

„Онтарио БГ“ЕООД предоставило на кооперацията парични средства в брой за осигуряване на стопанската 2020- 2021година, чието разходване се определя за задоволяване нуждите и необходимостите на кооперацията по преценка на нейния председател Я.В.. Размерът на паричната помощ се определя и удостоверява с разходни касови ордери, издадени от Управителя на „Онтарио – БГ“ М.М..

Страните са уговорили, че връщането на средствата се договаря между двамата управители с оглед съвместната дейности и постигането на добри финансови резултати. Договорът е сключен за срок от една година, считано от датата на неговото подписване.

Тълкувайки волята на страните, изразена в отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една поотделно в смисъла, който произтича от целия договор, съобразявайки целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, съдът стигна до извода, че се касае за договор за предоставяне на заемни средства, с уговорка за тяхното връщане, при допълнително уговорен между страните за това падеж. Посочените уговорки покриват изцяло характеристиките на договор за заем. Ето защо оплакването във въззивната жалба, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск е неоснователно.

Неподкрепено от твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства е и разбирането на въззивната кооперация, че след като процесната сума е предоставена по договор за подпомагане, а не за заем, тя не подлежи на връщане. В договора от 30.07.2020г. в т.4 изрично е уговорено връщане на средствата, което се договаря между двамата управители с оглед съвместната им дейност. Видът на сключения между страните договор се определя не от неговото наименование, а от вида и правното естество на 3 поетите права и задължения по него.

Съгласно представения РКО №4/05.09.2020г., издаден от „Онтарио БГ“ ЕООД, прведоставената в заем сума от 35 000.00лв. е предадена на Председателя на кооперацията Я.Я. в това му качество на посочената в ордера дата. Ордерът е оспорен досежно авторството му и съдържанието му.

Според кооперацията първоначалната идея е била да се сключи рамков договор за подпомагането й с „Атлас Агро 2011“, ЕООД, а не с „Онтарио БГ“, ЕООД, като и на двете дружества едноличен собственик на капитала и управител е М.М.. Действително в качеството си на председател на кооперацията Я.Я. е подписал касов ордер на стойност 3 000 или 3 500лв, като е подписал и една празна бланка /ордер/, но пари в брой не е получавал, нито такива са внасяни от ищеца в касата на ответника. М.М. е заявил, че ще скъса подписаните ордери и страните ще подпишат нов договор с „Атлас Агро 2011“, ЕООД, като всички плащания ще бъдат извършени само по банков път. Оспорва се и наличието на процесната сума в касата на ищцовото дружество и по банковите му сметки. Направено е възражение за нищожност на договора като сключен в противоречие с чл.26 ал.3 ЗК – без надлежно решение на УС, като сключен при наличето на грешка в лицето и поради заобикалянена закона с цел прикриване на банкова дейност.

От приетото пред първата инстанция заключение на СГЕ се установи, че разходният касов ордер е подписан от Я.Я. и няма данни за извършени подправки на неговото съдържание, в частта, в която е обозначена цифром и словом сумата от 35 000.00лв., поради което следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд за неуспешното проведено оспорване на документа по реда на чл.193 от ГПК. Доколкото в ордера изрично е обозначено, че сумата е получена от Я.Я. в качеството му на председател на кооперацията, липсва основание да се приеме, че тя е получена от него в лично качество като физическо лице и не задължава кооперацията.

По своята правна същност разходния ордер представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти, поради което при неуспешно проведено оспорване на авторството му съставлява доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от посочените в него лица, както и че удостоверените в него факти са се осъществили така, както са посочени. Т.е. съдът следва да зачете неговата материална доказателствена сила и да приеме, че в него е инкорпорирано признание за получено плащане на посочената сума от 35 000лв.

Основанието за плащане, отразено в ордера, съвпада с посоченото в договора за подпомагане. От заключението по ССчЕ се установи, че ищцовото дружество е разполагало с достатъчна касова наличност за предоставяне на сумата по РКО, поради което и това възражение на въззивника се явява неоснователно.

От горното следва, че разходният касов ордер е автентичен и с вярно съдържание, поради което съдът приема за доказано предаването на процесната сума. Операцията е осчетоводена при ищеца като вземане от дебитор „Я.В.“ в рамер на 35 000лв; сума изплатена в брой с документ РКО № 4/05.09.2020г. Предвид установеното по делото обстоятелство, че Я.Я. е 4 подписал договора за подпомагане в качеството му на председател на кооперацията, възражението, поддържано във въззивната жалба, че сумата е предоставена на физическото лице, а не на ответника съгласно счетоводните записвания, се явява неоснователно. Дори и да се приеме тезата на въззивната кооперация за нередовно водено счетоводство на ищеца, това обстоятелство не би променило горния извод, доколкото счетоводното отразяване на предоставения заем не е единственото ангажирано в тази насока доказателство. Нарушаването на забраната за разплащане в брой на суми поголеми от 10 000лв не влече след себе си недействителност на извършеното плащане, а единствено и само приложение на санкциите за това, предвидени в закона.

Липсата на решение на Управителния съвет на кооперацията за сключване на договора за подпомагане съгласно чл.21, ал.2, т.1 от ЗК има значение само във вътрешните отношения между председателя и кооперацията, но не и в отношенията с третите лица. Не са събрани доказателства за извършване на банкова дейност от страна на ищеца не по установения за това ред. Не е налице и твърдяния порок грешка в лицето, водещ до унищожаемост на основание чл.28 от ЗЗД, тъй като дружеството „Атлас Агро 2011“ ЕООД е създадено на 21.10.2021г., т.е след сключване на договора за заем, поради което се изключва твърдението, че представляващият кооперацията е имал погрешна представа с кое дружество преговаря и сключва договор.