Определение № 656 от 18.05.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Стара Загора, 18.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500328 по описа за 2026 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.413, ал.1 във връзка с чл.414а, чл.410 и чл.411 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.№ 6270/08.04.2026г. от кредитора – адв. В. В. Ч.-М. от Варненска адвокатска колегия, с личен номер ***, в качеството на пълномощник на М. Н. Г., с ЕГН **********, на И. А. А., с ЕГН: **********, и на А. А. М., с ЕГН: ********** – заявителите със съдебен адрес: гр. В., *** по ЧГД № 328/2026г. по описа на СтОС срещу: Заповед под № 751 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.03.2026 г. на PC - Казанлък, в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалва горепосочената Заповед в частта й за разноските и по-точно в частта с която се оспорва определеният размер на адвокатското възнаграждение като неправилно занижен - 245,42 евро вместо претендирания размер от 368,13 евро с включен ДДС.

Действително длъжникът е извършил плащане на претендираните от заявителите суми по заповедта за изпълнението, а именно: главници в общ размер на 750,00 евро (по 250,00 евро за всеки от тримата заявители), законна лихва върху сумите на главниците в размер на общо 14,00 евро и разноски за държавна такса в размер на 32,58 евро. В този смисъл не възразяват срещу обезсилване на заповедта за изпълнение в тази й част и не поддържат искането за издаване на изпълнителен лист относно посочените суми.

Със заявлението по чл. 410 ГПК е претендирано и адвокатско възнаграждение, като съдът е присъдил такова в размер на 245,42 евро с 1 включен ДДС. Срещу заповедта за изпълнение в тази й част е подадена частна жалба от процесуалния представител на заявителите до Окръжен съд - Стара Загора, с която се оспорва определеният размер на адвокатското възнаграждение като неправилно занижен - 245,42 евро вместо претендирания размер от 368,13 евро с включен ДДС.

Към настоящия момент производството по подадената частна жалба е висящо и липсва влязъл в сила съдебен акт относно дължимия размер на адвокатското възнаграждение. С оглед изложеното, молят въззивния съд да измени заповедта в частта относно адвокатското възнаграждение, като се произнесе и увеличи неговия размер на сумата от 368,13 евро с включен ДДС.

Подробните съображения относно всички оплаквания за това са изложени в частната жалба на жалбоподателя.

В законния 1- седмичен срок по делото е постъпил писмен отговор на ч.жалба гр. дело № 952 по описа на РС - Казанлък за 2026 г., 4-ти състав от "У.Е.У." Црт., вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: *** Б., У., дан. № 26648525-2-42, представлявано от г-н И.О.М., в качеството му на управляващ Директор/ Член на Съвета на директорите, чрез адвокат К. П. И., вписана в регистрите на Българската Адвокатура под личен номер ***, с който вземат становище, че жалбата е неоснователна и молят да се потвърди Заповед за парично изпълнение № 751/31.03.2026 г. по ч.гр.дело № 952/2026 г. по описа на РС Казанлък, 4-ти състав като правилна и обоснована.

Считат, че заповедният съд правилно е счел, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на тримата заявители, в размер на 368,13 евро подлежи на намаляване до 245,42 евро, тъй като настоящото съдебно производство се характеризира с ниска фактическа и правна сложност.

Молят да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди издадената по горното дело Заповед № 751 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.03.2026 година в частта относно разноските, които са в минимален размер и са съобразени със закона и константната съдебна практика на съдилищата в Република България. Не претендират разноски за настоящото производство, тъй като такива не са сторени.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, съображенията в Отговора на ч.жалба, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното Разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице /длъжник/, в предвидения законов срок за обжалване, в изискуемата се писмена форма, срещу подлежащ на 2 инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт съгласно чл.413, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по заявлението по реда на чл.410 от ГПК, от кредитора адв. В. В. Ч.-М., от Варненска адвокатска колегия, с личен номер ***, в качеството на пълномощник на М. Н.

Г., с ЕГН **********, на И. А. А., с ЕГН: **********, и на А. А. М., с ЕГН:

********** – тримата заявители със съдебен адрес: гр. В., ***, по ЧГД № 952/2026г. по описа на РС-Казанлък, с което се иска длъжника да заплати на последните трима следните суми:

Длъжникът "У.Е.У." Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, да заплати на кредитора М. Н. Г., с ЕГН**********, с настоящ адрес гр.С., ***, сумата: 250.00 EUR (двеста и петдесет евро) главница неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7, пар. 1, б. “a” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на процесния полет с над 3 часа, ведно със законната лихва от 23.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10.86евро.

Длъжникът "У.Е.У." Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, да заплати на кредитора И. А. А., с ЕГН**********, с настоящ адрес гр.С., сумата: 250.00 EUR (двеста и петдесет евро) главница- неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7, пар. 1, б. “a” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на процесния полет с над 3 часа, ведно със законната лихва от 23.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на: 10.86 евро.

Длъжникът "У.Е.У." Црт. - клон България КЧТ, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, да заплати на кредитора А. А. М., с ЕГН**********, с настоящ адрес гр.С., ***, сумата: 250.00 EUR (двеста и петдесет евро) главница- неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7, пар. 1, б. “a” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на процесния полет с над 3 часа, ведно със законната лихва от 23.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10.86 евро.

Длъжникът "У.Е.У." Црт. (WIZZ Air Hungary Zrt.) - акционерно дружество, регистрирано в Унгария, вписано в регистъра на дружествата под №01-10140174, със седалище: гр.Б., ***, законен представител Я.П., действащо на територията на Република България чрез "У.Е.У. Црт. - клон България", ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, да заплати на адвокат В. В. Ч.-М. с личен номер ***, с идентификатор по ДДС BG180940726, със служебен адрес: гр.В., ***, на основание чл.38, ал.2 във вр.

3 с ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата от 368.13 евро адвокатско възнаграждение с включен ДДС, определено в заповедното производство.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Вземанията и задълженията произтичат от неизпълнение на договор за въздушен превоз.

Заявителите М. Н. Г., И. А. А. и А. А. М. - от една страна и длъжникът авиокомпания У.Е.У. Црт., от друга страна са сключили договор за въздушен превоз. По силата на този договор длъжникът се е задължил да превози пътниците с полет W6 4361, излитащ по разписание на 03.08.2024 г. в 20:00 ч. от летище София, България и пристигащ по разписание на 03.08.2024 г. в 20:30 ч. на летище Бари Карол Войтила, Италия. Авиокомпанията потвърдила резервацията на пътниците за полета под номер PF93UV. Полет W6 4361 обаче бил осъществен с голяма закъснение, а именно кацнал в Бари с 11ч. и 15мин. по-късно спрямо часът на кацане по разписание. Поради това трите пътнички изпитали сериозно безпокойство и неудобство. Съгласно Решение на Съда на ЕС по съединени дела С-402/07 и С-432/07, пътниците на закъснели полети се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на правото на обезщетение, поради което могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от Регламент (ЕО) №261/2004г. Дължимото обезщетение е нормативно определено и се изчислява въз основа на разстоянието между двете летища - на излитане и на кацане на съответния полет. В случая разстоянието между началната и крайната точка на полета е 576.726 км, което попада в хипотезата на чл.7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004.

Следователно обезщетението, дължимо на всяка от трите пътнички е във фиксиран размер от по 250 евро. Скоро след тези събития, пътничките упълномощили свой представител да ги представлява в комуникацията с авиокомпания У.Е.. Подаден бил иск/жалба за изплащане на обезщетения който получил - реф. № 3Г802618 от авиокомпанията, по който референтен номер в последствие бил получен отказ за изплащане на претендираните компенсации.

Присъдената сума е била надлежно внесена по посочената банкова сметка на титуляр адв. В. В. Ч.-М. IBAN: BG33STSA93000027832967, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код:

STSABGSF.

Длъжникът прави изрично писмено възражение за прекомерност на претендираното със заявлението за издаване на Заповед изпълнение адв. възнаграждение в размер на 368,13 евро, по отношение на които разноски настоящият въззивен съдебен състав възприема следното:

Съгласно чл.78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) разноските, направени от страната за правна защита и съдействие, включват и адвокатското възнаграждение и следва да бъдат възстановени от неизправната страна (длъжника), ако заявлението бъде уважено.

Заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има правните последици, сходни по отношение на разноските с общото производство, включително и за присъждането на адвокатския хонорар, когато защитата е 4 възложена на адвокат.

В практиката на българските съдилища е прието, че адвокатското възнаграждение може и следва да бъде присъдено и в производството по издаване на заповед за изпълнение като част от разноските на страната заявител, ако тя е била защитавана от адвокат и реално е направила разноски за процесуално представителство и защита.

Претендираното адвокатското възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на тримата заявители, в размер на 368,13 евро, се явява действително прекомерно високо в сравнение с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителите е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност.

Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Макар и чл.

36, ал. 2, изр. 2 ЗА да препраща към размерите, определени съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, считам, че определените адвокатски възнаграждения по правилата на Наредбата не винаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този с Наредба № 1/09.01.2004 г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване на решението на СЕС по дело С-438/22. Посочените в наребата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързащи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащането на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. (съдебно Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1990/2023 г., II т.о., ТК, докладчик председателят К.Н., Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.П., Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.А.).