Определение № 1250 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1250 гр. София, 24.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002902773 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й., представляван от своята майка и законен представител А. О. О., против решение № 103/13.08.2024 г. по в.т.д. № 60/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено решение № 3/12.01.2024 г. на Ловешки окръжен съд, за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД „АРМЕЕЦ“АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на разликата над присъдените 1 550 лева до пълния предявен размер от 39 063,69 лева – частичен иск при заявен пълен материален интерес от 100 000 лева, за претърпени от И. Й. и търпими в бъдеще до навършване на пълнолетиетто му имуществени вреди, в причинност смъртта на баща му Ш. О., настъпила при ПТП от 26.09.2019г., съизмерими с пропуснати ползи от издръжката, която баща му би му осигурявал за периода от 26.09.2019г. до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва върху претендираната разлика от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Касаторът се позовава на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и произнасяне в противоречие с материалния закон. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът съзира в необсъждането от въззивния съд на заключенията на вещите лица, нито излагането на мотиви за причините за некредитирането им, както и поради това, че макар въззивната му жалба да не съдържа довод, основан на разпоредбата на чл. 8д ЗСПД, съдът служебно се е произнесъл по приложението й. Касаторът акцентира на липсата на надлежно въведени възражения от ответника, по съобразяването на чл. 8д и чл. 8е ЗСПД, в отговора на исковата молба, отговора на допълнителната искова молба, както и в отговора на въззивната жалба, поради което обосноваването от въззивния съд на правния резултат със същите е 1 съществено процесуално нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса - чл. 6, ал. 2 ГПК и на чл. 269, изр. 2 ГПК, относно обхвата на правомощията на въззивната инстанция. Произнасяне в противоречие с материалния закон касаторът обосновава с неправилното приравняване на получаваните от него, по реда на чл. 8д и чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД /, месечни помощи - на наследствена пенсия, по смисъла на т. 8 от ППВС № 4/1968г. и приспадане месечния им размер от възприетия за необходим, с оглед конкретната възраст и нужди на пострадалия, размер на месечната издръжка. Подчертава, че помощта по чл.

8д ЗСПД се дължи на самостоятелно основание, полагала са е и докато бащата е бил жив, поради което няма заместващ характер. От друга страна, получаваните по реда на чл. 8е ЗСПД помощи не зависят от доходите на родителите, нито са приравними по характер на „наследствена пенсия“, доколкото са уредени систематично извън раздел III на КСО. Акцентира на здравословното си състояние – синдром на Даун - свободна тризомия, пълна форма; вроден хипотиреодизъм, умерена умствена изостаналост; открита пpeз 2019 г., инфилтpaтивнa хетероденсна лезия /тумор/ с размери в aкcиaлeн план 45мм/43мм; лезии c подобни характеристики и в белодробния парахерним двустарнно, което здравословно състояние изисква специфични грижи и значителни разходи за лекарства, осигуряване на индивидуално обучение, рехабилитация и др., несъобразени от съда при определяне на необходимия месечен размер на издръжката. Размерът от 600 лева месечно касаторът счита изключително занижен, а и неправилно определен от съда, с прилагането на принципа за определяне по чл. 142, ал. 2 СК, доколкото разпоредбата касае напълно различна хипотеза - в която двамата родители на детето са живи и могат да плащат издръжка. Касаторът счита за безспорно доказано по делото, че бащата на ищеца до смъртта си е осигурявал значително по-висок от минималния жизнен стандарт на сина си, който съдът е следвало да съобрази, вместо да прилага чл. 142, ал. 2 СК / доколкото изобщо е приложим / към размера на минималната работна заплата за страната, вместо към реално получавания от починалия доход. Касаторът намира, че указанията на т. 8 от ППВС № 4/1968г. са ясни и изчерпателни и не предвиждат съобразяването на какъвто и да било друг вид вземания / помощи / на претендиращия обезщетение за пропуснати ползи от неполучавана издръжка, при определяне на размера му.

Ответната страна – ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.

Споделя за правилни съображенията на въззивния съд за приспадане на получаваните месечни помощи по чл. 8д и чл.8е от ЗСПД от определения размера на нужна месечна издръжка на ищеца от 600 лева. Акцентира на обстоятелството, че ищецът, въпреки твърденията му за редица заболявания и усложнения в същите, не е доказал размера на необходимите във връзка с тях разходи, нито е доказал реално получавана от починалия издръжка.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че 2 касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :

С исковата молба И. Й., представляван от неговата майка и законен представител А. О. О., е предявил против „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД иск, с правно основание чл. 432 КЗ, за заплащане на сумата от 39 063.69 лева / частичен иск при пълен материален интерес от 100 000 лева / - обезщетение за пропуснати ползи от смъртта на баща му Ш. О., при ПТП на 26.09.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,автомобил, съизмерими с пропусната издръжка, която баща му би му осигурявал за периода от датата на деликта до навършване на пълнолетие / 26.09.2019 г. – 27.04.2030 г./, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. След допуснатото увеличение на иска претенцията е конкретизирана в размер на 307.59 лева месечно / частично от 787.40 лева месечно /.

В отговора на исковата молба ответникът изразява становище, че исковете са неоснователни, оспорва ги по основание и размер, като счита, че майката на ищеца има достатъчно доходи от трудова дейност, стопанска дейност и други доходи, за да осигурява издръжката на сина си, както и че самият ищец получава наследствена пенсия, пенсия за инвалидност, както и други социални помощи, които компенсират загубата на издръжка от наследодателя му. В тази връзка прави възражение за намаляване на определеното от съда обезщетение с размера на получаваните от ищеца пенсии и социални плащания. Обръща внимание, че на ищеца по друго дело вече е изплатена сума в размер от 120 000 лева, за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, вследствие същия деликт.

С допълнителната искова молба е оспорена релевантността на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и на притежаваното от ищеца и семейството му имущество. Поддържа се становището, че претендираното обезщетение се дължи независимо колко и какви лични средства притежава ищецът, зависи само и единствено от размера, който е осигурявал баща му приживе, както и от размера на евентуално получавана наследствена пенсия, наред с установяването на всички елементи от фактическия състав на деликта, по които спорът не е пренесен в настоящата инстанция. Спорна е единствено приложената от съда методика за определяне на обезщетението за пропуснати ползи, наред с обосноваността на приетия за необходим за издръжката на детето месечен размер на същата.

Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД. Макар да е приел, че при причинена смърт близките на пострадалия, които са били 3 издържани от него или са имали право да търсят издръжка, имат право да търсят обезщетение за понесените от тях вреди, с лишаването им от възможността да получават издръжка, съдът е обосновал извод, че месечния размер на обезщетението за пропусната полза от неполучавана издръжка се покрива от получаваните месечни социални помощи по чл.8е от ЗСПД и сумата от 200 лева, получавана от майката на ищеца месечно от Република Турция / предвид гражданството на починалия наследодател /. За последната е кредитирал, като признание за неизгоден факт, заявеното от майката на ищеца при изготвянето на Социалния доклад на АСП – Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Тетевен обстоятелство, че е определена за личен асистент на детето си, както и че получава около 200 лева месечно „за починал съпруг„. Съдът е отказал да приспадне получаваните месечни помощи по чл.8д ЗСПД, като същевременно не е установено право на ищеца на наследствена пенсия / отказана му е на основание чл. 82, ал. 1 вр. с чл. 74, , ал.

1, т.4 КСО /.

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, която е установила средно-месечен доход на починалия баща, за периода м. ноември 2018 г. – м. септември 2019 г. – 947, 10 лева. Установено е, че този доход е над размера на минималната работна заплата за страната за същия период. Съобразявайки чл. 142, ал. 2 СК, според който минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата / МРЗ /, вещото лице е определило / на база ¼ от установения средномесечен доход на починалия, индексирайки го с процента на нарастване на МРЗ, според данни на НСИ /, месечната издръжка, която починалият е могъл да осигурява за периода от 26.09.2019 г. / ПТП / до 10.05.2023г. / ИМ /, в размер на 11 958,69 лева. За периода след подаване исковата молба и до навършване пълнолетие на детето, вещото лице е приело – на база последния установен размер трудови доходи на починалия и данни на НСИ, относно процента на годишна инфлация, с която е актуализиран този размер - общ размер на възможна да бъде предоставена от починалия издръжка от 27 105 лева. Така за целия исков период е определен от вещото лице размер от 39 063,69 лева, като размер, който починалият би могъл да осигурява като издръжка на ищеца и до който размер е увеличен предявеният първоначално за 25 500 лева иск. Представено и прието е и допълнително заключение, в което са посочени размерите на получавани месечно социални помощи по чл.

8д и чл. 8е от ЗСПД, съответно : 1/ по чл. 8д ЗСПД - по 450 лева месечно, за периода м. юни 2018 г. – м. март 2020 г.; по 930 лева месечно, за периода м.април 2020 г. м. юни 2020 г. и по 550 лева месечно , за периода м. юли 2020 г. – м. октомври 2023 г.; 2/ по чл.8е ЗСПД - по 115 лева , за периода м.април 2021 г. – м. април 2022 г. и по 150 лева месечно , за периода м. май 2022 г. – м. октомври 2023 г..

Първоинстанционният съд е отказал да кредитира първото заключение на ССЕ, доколкото установеният от вещото лице общ размер, на възможна да бъде предоставяна от родителя издръжка, ако не бе починал, се основава на 4 приложението на чл. 142, ал. 2 СК, но спрямо установения средномесечен доход на починалия /1/4 от 947,10 лева / . Определил е размера на минималната месечна издръжка, съобразно правилото на чл. 142, ал. 2 СК, приложено стриктно / 1/4 от МРЗ, съобразявайки и промените й в рамките на процесния период /. Съобразявайки тези задължителни като минимум размери, „при съпоставка възможностите на бащата и възрастта на детето …“ съдът е определил ,че починалият е могъл да заплаща месечна издръжка от 180 лева за 2019 г., 200 лева за 2020г., , 230 лева за 2021г. и 2022 г., 250 лева за 2023г.и 300 лева за 2024г. или глобално сумата от 28 680 лева. Доколкото тази сума се явява по-малка от установения сбор на получавана месечно помощ по чл. 8е ЗСПД и получавана месечно помощ от 200 лева от Република Турция – 28 830 лева, първоинстанционният съд е счел, че нуждата от издръжка на детето се явява удовлетворена от други съобразими източници и искът е неснователен.