Решение № 406 от 19.05.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Благоевград, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102480 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№2480/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба вх.№20523/12.09.2024г. на Застрахователна компания „Л*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С*ул.”С* А, представлявано от В* и В*изпълнителни директори, против Д. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„Б* с която е предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. чл.500, ал.2 от КЗ във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Д. С. Р. дължи на ЗК “Л* следните суми по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №759/26.06.2024г. по ч.гр.д. №1695/2024г. по описа на PCБлагоевград: сумата в размер на 365.84 лв. /триста шестдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ - представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, застрахователна полица №BG/22/120000420047, със срок на валидност от 04.02.2020г. до 03.02.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване, както и сумата от 125.71 лв. /сто двадесет и пет лева и седемдесет и една стотинка/ - представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2021г. до 25.06.2024г.

В исковата молба се твърди, че на 06.03.2020г. около 20.30 часа в гр.Б* на ул.„Г*водачът Д.

С. Р., при управление на лек автомобил марка „Р*, модел „М*“, с peг.№ **, при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, изгубил контрол и реализирал ПТП с паркиралия лек автомобил марка „Р*“, модел „М*“, с peг.№*собственост на Л*В*

Излага се, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен Протокол за ПТП №1151390 от 06.03.2020г., в който е посочено, че виновният водач Д. С. Р. не притежава правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Твърди се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „Р*“, модел „М*, с peг.№* е застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица №BG/22/120000420047, със срок на валидност от 04.02.2020г. до 03.02.2021г., както и че вследствие на гореописаното ПТП и настъпилите щети по лек автомобил марка „Р*, модел „М*, с peг.№ Е *е образувана ликвидационна преписка №0001-5060-20-301293.

В съответствие с установените по вид и степен щети и по силата на сключения договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, се твърди, че на 21.03.2020г. ЗК „Л* е изплатила на собственика на увредения автомобил - Л* В* сума в размер на 355.84 лв.

Навежда се, че поради плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят има 1 право на регрес срещу виновния водач за сумата от платеното застрахователно обезщетение в размер на 365.84 лв. с включени 10 лв. ликвидационни разходи по щета №0001-5060-20301293.

Излага се, че с писмо Изх.№4651 от 23.04.2020г. Д. С. Р. е поканен да възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, но до този момент това не е сторено, като се сочи, че писмото е получено от Д. С. Р. на 26.05.2020г.

Твърди се, че за дължимите от ответника вземания ЗК „Л*е подала заявление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД №1695/2024г. по описа на PC-Благоевград и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Д. С. Р., връчена чрез залепване на уведомление.

Предвид изложените обстоятелства, се иска от съда да приеме за установено, че Д. С. Р. дължи на ЗК “Л*сумите по издадената срещу него заповед за изпълнение.

Претендират се и сторените по исковото и заповедното производство разноски.

В отговора на исковата молба ответникът прави признание по отношение на претендираните от ищеца суми, както следва: главница в размер на 365.84 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение в размер от 355.84 лв. и включени 10 лв. ликвидационни разходи по щета №0001-5060-20-301293, като в тази връзка се ангажират писмени доказателства, че сумата е платена.

Настоява се, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело. Поради това е оспорен иска за мораторна лихва, както и претенцията за разноски в производството.

В тази връзка се оспорва приложената по делото покана да е връчена по надлежния ред на ответника, който към датата на връчването е бил непълнолетен. Твърди се, че на същия не е била връчена надлежно и заповедта за изпълнение.

Предвид изложеното, се иска съда да отхвърли предявения иск поради плащане, както и да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, доколкото ответникът не бил дал повод за образуване на делото.

В съдебно заседание ищецът ЗК „Л* редовно призовани, не изпращат представител.

Представят писмено становище, чрез юрк.Светла Лалова, в което сочат, че след предявяване на установителния иск ответникът е заплатил само сумата от 365.84 лв., поради което остава дължим остатък по заповедта от 422.71 лв., включваща лихви за забава и разноски, за които суми се моли искът да бъде уважен. Намират, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи лихвите и разноските по делото, които до настоящия момент не са погасени.

В съдебно заседание ответникът Д. С. Р., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Е. П., която настоява, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи лихви и разноски в производството.

Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия закон, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. чл.500, ал.2 от КЗ във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като уважаването му е обусловено от доказване на следните предпоставки: ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава претенцията си; настъпването на застрахователно събитие и на твърдените имуществени вреди за посоченото в исковата молба трето лице във връзка с управлението на процесния автомобил; имуществените вреди са причинени от ответника, който е управлявал моторното превозно средство, без да притежава правоспособност за управление на МПС; - наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника (като застрахован) и дружеството ищец (като застраховател), в чийто период на покритие е реализирано пътното произшествие, като покритието обхваща и процесните имуществени вреди; - изплащането на обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено лице Любомир Валентинов Габерски в размер на исковата сума.

Ответната страна не оспорва и признава всички гореописани елементи от фактическия състав на регресната отговорност по чл.500, ал.2 от КЗ.

По делото се установява, че на 04.02.2020г. между ищеца „Л* в качеството му на застраховател, и В*С., като застрахован, е сключен Договор за гражданска отговорност на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица

№BG/22/120000420047/04.02.2020г., със срок на застраховката от 04.02.2020г. до 03.02.2021г, 2 за автомобил марка „Р*“, модел „М*, с peг.№ *

По делото е доказан и факта на настъпване на застрахователното събитие – ПТП на 06.03.2020г. поради виновно и противоправно поведение на ответника, при управление на лек автомобил марка „Р* модел „М*с peг.№* при което ПТП са нанесени материални щети по паркиран лек автомобил марка „Р*модел „М*“, с peг.№*, собственост на Л*В*, които вреди са в причинна връзка с поведението на ответника.

От представения по делото Протокол за ПТП от дата 06.03.2020г., се установява, че на 06.03.2020г., в 22.30 часа, в гр.Б*на ул.„Г*, водачът Д. С. Р., при управление на лек автомобил марка „Р*модел „М*, с peг.№ *при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с конкретната пътна обстановка и профила на пътя и на дясна крива допуска ПТП, като губи контрол на МПС и се блъска с паркирания вдясно лек автомобил марка „Р*“, модел „М*“, с peг.№ * собственост на Л*В*, вследствие на което на автомобила марка „Р*“, модел „М*“ са нанесени щети по предна броня вдясно, преден десет калник, щети по окачването. Констативният протокол за ПТП е издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите на чл.125 от ЗДвП. Същият съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.

Съгласно чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4.

За допуснатите нарушения по чл.20, ал.2 и чл.150 от ЗДВвП водачът Д. С. Р. е наказан по административен ред с Наказателно постановление №20-1116-000463/02.04.2020г., връчено на 04.05.2020г.

Предвид изложеното, съдът приема, че от Констативния протокол за ПТП, Наказателното постановление и направеното признание по чл.175 от ГПК се установява механизмът на ПТП и вината на ответника за настъпването му. Макар към датата на ПТП същият да е бил непълнолетен, то непълнолетният носи лична отговорност за вреди, които виновно е причинил другиму, на основание чл.45 от ЗЗД /Решение №223/12.07.2011г. по гр.д.

№900/2010г. на ВКС/.

Причинените при ПТП на лекия автомобил марка „Р* модел „М*материални щети са описани в констативния прототол за ПТП, и съответстват на опис-заключението по щета №0001-5060-20-301293 по образуваната пред застрахователя преписка. В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява размерът на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 355.84 лв.

С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение в размер на 355.84 и обичайните разноски, направени за неговото определяне в размер на 10 лв.

Съдът приема, че сумата от 10 лв. представлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.411, ал.1 от КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.

По възражението, че на ответника не е връчена регресна покана, съдът намира следното:

По делото се доказа основанието за регресната отговорност на ответника. Невръчването на 3 поканата на ответника не е процесуална пречка за предявяване на исковата претенция.

Връчването на поканата има отношение единствено към изпадане на длъжника в забава.

По делото от ищцовата страна е представена Покана за доброволно изпълнение с изх.