Решение № 247 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Г.Т. при участието на секретаря Ю.К.Г. като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20221110128494 по описа за 2022 година обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни задължението си по договор за заем заедно с обезщетение за забавата и договорна лихва, с правно основание съответно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 79, ал. 1 от същия закон, чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия Закона, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Пълномощницата на „БНП ППФ С.А., КЛОН Б“ КЧТ с ЕИК******** със седалище и адрес на управление в гр. София в част IV на жилищен комплекс М в Бизнес парк София в блок ХIV, представлявано от френските граждани Б.П.С.К. и Д.Ж-П А.Т., твърди, че банката сключила с ответницата Д. М. Д с ЕГН**********, живееща в гр. София на ул. „Б“ №17 във вход А на етаж I в апартамент I, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „К“ №1 във вход А на етаж VII в апартамент ХХХIII, както и в гр. София в част IV на жилищен комплекс М в блок СDLХХVI във вход V на етаж II в апартамент VI чрез пълномощника адвокат А. С. И. Договор за потребителски паричен кредит. Банката изпълнила задълженията си по договора, като предоставила в заем на ответницата уговорената с договора сума. Ответницата обаче не изпълнила задължението си да върне заетата сума и изпаднала в забава. Във връзка с горното банката обявила кредита за предсрочно изискуем.

Във връзка с горното банката ищец предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответницата, че дължи на банката ищец следните суми:

1

2 187.56 лева главница по договор за заем;

290.40 лева мораторна лихва за времето от 20. I. 2017 година до 11. V. 2018 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 01. VI. 2018 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответницата оспорва иска, като твърди, че не е връчвано съобщение за настъпване на предсрочна изискуемост. Поддържа още, че вземането на банката е погА.о по давност.

На 31. VIII. 2023 година в съда постъпва молба от „ЮРОБАНК Б” АД с ЕИК000694749 със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „Околовръстен път” №260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров и А. Василев Ягодин. Заявено е, че банката придобила предприятието на ищеца. Направени са искания във връзка с хода на производството, макар да не са направени искания за заместване на първоначалната страна или конституиране на делото в друго качество. От справка в търговския регистър се установява обаче, че първоначалният ищец не е заличен. Затова и съдът приема, че става въпрос за частно правоприемство, в който случай е приложима разпоредбата на чл. 226 от Гражданския процесуален кодекс, според която делото следва своя ход между първоначалните страни. Съдът не обсъжда възможно встъпване приобретателя в делото или привличането му като трето лице или заместване на праводателя по реда на чл. 226, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, защото искания в такъв смисъл не са направени.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на договора за заем:

На 27. VІІ. 2015 година в град София страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба Договор за потребителски паричен кредит с №PLUS11365992. По силата на договора ищецът се задължава да предаде в собственост на ответницата сумата от 12 000.00 лева, а ответницата се задължава да я върне на осемнадесет вноски по 815.82 лева. Според погасителния план, представен по делото с исковата молба, последната вноска е на 20. ІІ. 2017 година.

2. По изпълнението на договора:

Страните не спорят, че ищецът е предал на ответницата собствеността на процесната сума от 12 000.00 лева. Според извлечение по кредит №PLUS-11365992, представено по делото с исковата молба, ответницата не заплатила последните три вноски от кредита за месеците декември 2016 година и януари и февруари 2017 година в размер от общо 2 187.56 лева. На 16. ХІ.

2017 година ищецът изпраща до ответницата последна покана за доброволно изпълнение, представена по делото с исковата молба . По делото няма данни поканата да е връчвана на ответната страна.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския 2 процесуален кодекс:

На 31. V. 2018 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на 02. Х. 2018 година по частно гражданско дело №35584 по описа на съда за 2018 година. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс и при връчването са събрани данни, че длъжницата не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, като източникът на тези данни е удостоверен с посочване в съобщението.

На 13. IV. 2022 година съдът постановява Разпореждане №20034321, с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Съобщението е връчено на ищеца на 09. V. 2022 година.

Искът по настоящото дело е подаден на 31. V. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

По посочени по-горе съображения съдът намира, че между страните е съществувало облигационно отношение: договор за паричен заем. Съществуването му се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от обстоятелството, че плащанията на петнадесет от уговорените вноски е доброволно извършено.

Ответницата не е изпълнила задължението си да върне част от заетата сума – последните три вноски. Горното обстоятелство също не е спорно между страните.

Ответницата не твърди, че изпълнението на облигационното задължение е невъзможно.

3. По възраженията на ответната страна:

Основно възражение на ответната страна е погасяване на вземането на ищеца по давност.

Съдът намира, че чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите следва да се приложи единствено по отношение на вземането за мораторна лихва. Според посочената разпоредба, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. С процесния договор за кредит действително е уговорен погасителен план, но от това не следва, че същият договор има за предмет периодично плащане. Според Тълкувателно решение №3, постановено от Общото събрание на Гражданските колегии на Върховния касационен съд на Република Б на 18. V. 2012 година по тълкувателно дело №3 по описа за 2011 година, докладвано от съдиите Мариана Костова и Марио Първанов, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или 3 определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Като пример са посочени вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги. В тълкувателното решение изрично е посочено, че повтарящите се задължения за плащане са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди.

Съдът намира, че всички примери, посочени в Тълкувателното решение, както и изрично посоченото в Закона за задълженията и договорите вземане за наем имат няколко общи характеристики:

Договорите, имащи за предмет такива вземания, се сключват обичайно за продължителен период от време (договор за наем и договорите с доставчици на комуникационни услуги) или дори безсрочно (договорите с топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества);

И двете страни по договора престират в течение на целия период на договора (наемодателят предоставя вещта на наемателя през целия срок на договора, топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества през целия срок на договора предоставят топлинна или електрическа енергия или вода). Поради тази особеност на договора потребителят на услуга и наемателят плащат потребената енергия или наема за вещта също през целия срок на договора, на определен падеж, а не наведнъж след изтичане на целия срок на договора.

Срокът, за който са сключени такива договори, както и падежите на всяко отделно задължение, са предварително известни, но не винаги е известна цялата сума, която ще се дължи по договора след изтичането на срока му.

Съдът счита, че процесният договор за кредит има за предмет определена сума, дължима от ответницата.

Заемодателят, за разлика от наемателя или топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества, е предоставил на ответницата заетата сума наведнъж. Погасителният план дава възможност на ответницата да изпълни своето задължение на части, а не наведнъж, но задължението е едно – да върне цялата заета сума. Поради горното отделните погасителни вноски са изискуеми през определени периоди от време, но договорът няма за предмет вземане за периодично плащане. Водим от горното съдът приема, че в случая се касае за изключението, предвидено в Тълкувателното решение – едно вземане, което случайно се е оказало изискуемо през определени периоди от време.

Ето защо съдът приема, че по отношение на главницата е приложима разпоредбата на чл.

110 от Закона за задълженията и договорите, защото процесният случай не е уреден сред изключенията, изброени в чл. 111 от същия закон. Давността е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда на 31. V. 2018 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца за главница, чийто падеж е настъпил преди 21. V. 2013 година, а по отношение на лихвата – преди 21. V. 2015 година, са погА.и по давност. В настоящия случай ищецът не претендира плащане на суми за времето от преди месец декември 2016 година, затова съдът счита възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно.

Друго възражение на ответната страна е, че ответницата не получила поканата за доброволно изпълнение, представена по делото и затова предсрочната изискуемост на заема не настъпила. След запознаване с материалите по делото съдът установи обаче, че обстоятелството 4 дали вземането е обявено за предсрочно изискуемо или не е без значение за решаването на спора: кредиторът претендира за плащане на последните три уговорени вноски, след които настъпва окончателния падеж на цялото вземане. Освен това, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след падежа на последната уговорена вноска. Затова представения по делото документ има характер на покана за доброволно изпълнение, а не на обявяване на заема за предсрочно изискуем, дори и в него да е използван такъв израз. Получаването на поканата за доброволно изпълнение обаче не е от значение за уважаването на иска, защото страните са уговорили падеж още със сключването на договора.