Решение № 8366 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8366 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110104981 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Н. М., ЕГН **********, против [фирма], ЕИК ******

В исковата молба се твърди, че срещу С. Н. М. е издаден изпълнителен лист от 19.03.2015 г. по гр. д. № 71085/2014 г. по описа на СРС в полза на [фирма]. Било образувано изпълнително дело. Взискател по изпълнителното дело бил [фирма] От издаването на изп. лист до настоящия момент били изминали повече от 5 години. Твърди, че вземанията въз основа на изпълнителните листове са погасени по давност към датата на конституиране на взискателя [фирма] – 20.05.2021 г. Моли да се признае за установено, че не дължи на ответника следните суми: сумата от 449.79 лв. – главница по договор за потребителски кредит № *********/03.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 19.12.2014 г., сумата от 48.88 лв. - представляваща стойността на възнаградителната лихва, сумата от 35.84 лв. - представляваща лихва за забава за периода от 05.02.2014 г. – 11.12.2014 г., както и сумата от 325 лв. – разноски по делото, въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2015 г. по гр. д. № 71085/2014 г. по описа на СРС. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, но неоснователен. Счита, че давността е прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Били предприети множество действия по изпъл. дело, както и били възложени множество действия по изпълнителното дело от взискателите. Давността била прекъсната многократно, поради което вземанията не били погасени по давност. Договорът за цесия бил съобщен на длъжника. Ако съдът приемел, че длъжникът не е редовно уведомен, се моли уведомлението да се връчи заедно с книжата по делото на ищеца. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. При евентуалност прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита. Надлежна пасивна процесуална легитимация по делото има само взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно цесионерът - oпределение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II т. о.

Искът е насочен срещу цесионера и настоящ взискател по изпълнително дело № 20168410410534/2016 г. на ЧСИ Н. М..

За ищеца съществува безспорен интерес да установи, че не дължи единствено претендираната /непогасена/ спрямо него сума по изп. д. Подобен извод следва от обстоятелството, че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на предявяването му постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателите. В тази връзка следва да се приеме, че дори такъв иск да бъде уважен същият няма да доведе връщане на платените от ищеца суми, след като последните вече са преведени на взискателя към момента на предявяване на иска – виж решение № 99/28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011 г. на II т. о. на ВКС . Такова възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено чрез воденето на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното обогатяване – виж определение № 634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. на II т. о. на ВКС, определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о. на ВКС.

По делото е постъпило удостоверение за размера на дълга по изпълнително дело № 20168410410534/2016 г. на ЧСИ Н. М.. Установява се, че изпълнителното дело е образувано, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.03.2015 г. по гр. дело № 71085/2014 г. на СРС, 45 състав и изпълнителен лист, издаден на 16.03.2015 г. по гр. дело № 71087/2014 г. на СРС, 120 състав. В хода на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20168410410534/2016 г., са постъпили суми в общ размер на 999.31 лева. Сумите са постъпили във връзка с наложени запори на вземания на длъжника. Общо 315.00 лева са постъпили на 09.02.2017 г. във връзка с наложен запор на вземания по банкови сметки на длъжника в [фирма], а общо 684.31 лева са постъпили в периода от 02.06.2021 г. /първо плащане/ до 04.01.2023 г. /последно плащане/ във връзка с наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от неговия работодател [фирма], ЕИК ******9.

От постъпилите суми: в полза на взискателя [фирма], ЕИК ******са наредени суми в общ размер на 900.50 лева.; в полза на ЧСИ Н. М. на основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ са наредени суми в общ размер на 92.08 лева.; сума в размер на 6.73 лева е налична по делото и неразпределена.

С наредените в полза на взискателя суми са погасени: 110.00 лева - общо платени авансови такси и разноски по делото; 350.00 лева - приети разноски за юрисконсултско 2 възнаграждение в полза на взискателя; 326.89 лева - за частично погасяване на задължението по изпълнителен лист, издаден на 19.03.2015 г. по гр. дело № 71085/2014 г. на СРС, 45 състав; 113.61 лева - за частично погасяване на задължението по изпълнителен лист, издаден на 16.03.2015 г. по гр. дело № 71087/2014 г. на СРС, 120 състав.

Към 05.05.2023 г. размерът на задължението по процесния изпълнителен лист, издаден на 19.03.2015 г. по гр. дело № 71085/2014 г. на СРС, 45 състав е в размер, както следва: 449.79 лева - главница, 384.66 лева - законна лихва за периода 19.12.2014 г. 05.05.2023 г.; 48.88 лева - възнаградителна лихва; 33.95 лева - остатък от лихва за забава.

Следователно се установява, че от събраната сума по изпълнителното дело е преведена на взискателя сума в размер на 326.89 лева - за частично погасяване на задължението по изпълнителен лист, издаден на 19.03.2015 г. по гр. дело № 71085/2014 г. на СРС, 45 състав. От тази сума 326.89 лева. са изцяло погасени процесните вземания за разноски по издадения изпълнителен лист в размер на 325 лв., както и частично са погасени вземания за лихва за забава в размер на 1.89 лв. /35.84-33.95/.

Липсват твърдения и доказателства за други събрани суми по изпълнителното производство. За ищеца липсва интерес от иска за установяване недължимост относно разноските по изпълнителния лист, както и за лихвата за забава за разликата над 33.95 лв. до пълния размер от 35.84 лв. В тази му част производството е недопустимо и следва да се прекрати. Интерес от защита по реда на чл. 439 ГПК срещу платените суми в хода на изпълнителното производство за ищеца няма. При осъществено принудително изпълнение, длъжникът, за да получи обратно от взискателя недължимо полученото, трябва да предяви срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ако сумите вече са платени на взискателя, дори искът по чл. 439 ГПК да бъде уважен, то въз основа на решението не би могло в хода на изпълнителното дело да се върнат тези суми, т. е. ищецът не би могъл да получи благоприятен резултат в своята правна сфера. Оттук и производството в частта относно иска за установява недължимост относно разноските по изпълнителния лист в размер на 325 лв. и за лихвата за забава за разликата над 33.95 лв. до пълния размер от 35.84 лв. е недопустимо и следва да се прекрати.

В останалата част претенциите са допустими и подлежат на разглеждане по същество:

С определение от 20.03.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е издаден изп. лист по гр. д. № 71085/2014 г. по описа на СРС в полза на [фирма], че вземанията са цедирани на [фирма], както и, че е образувано въз основа на процесния изпълнителния лист изп. дело № 20168410410534 по описа на Частен съдебен изпълнител Н. М., рег. № 841 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд.

По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението, извършено от цедента. В случая по делото са представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. От представените доказателства се установява уведомлението да е достигнало до длъжника на 16.11.2018 г. преди образуване на производството - л. 40-41 от делото. Дори да се приеме, че ищецът не е уведомен за извършената цесия с уведомлението за цесия, то длъжникът следва да се счита за уведомен най-късно с връчването на препис от отговора на исковата молба и приложенията към нея на 03.04.2023 г. – л. 55 , което уведомяване следва да се вземе предвид от съда, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. Получаване на уведомлението за цесия от длъжника, заедно с препис от книжата по делото, представлява новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде съобразено в хода на настоящия процес – аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС, решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС, решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., 3

ВКС, решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС/.

Следователно при всички положения ищецът е уведомен за цесията Видно от ч. гр. д. № 71085/2014 г. по описа на СРС заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично на 04.02.2015 г. и е влязла в сила на 17.02.2015 г.

Изпълнителният лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден на 19.03.2015 г.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.