Решение № 6430 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6430 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251100500765 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на К.

Й. чрез адвокат И. Н. срещу Решение 19148 от 24.10.2024г., постановено по гр. д. № 14694/2023г. по описа на Софийски районен съд, 118 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „АПС Бета България“ЕООД иск по чл. 439 ГПК за недължимост поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на сумата от 166,82 лева от които 151,19 лева главница и 15.63 лева договорна лихва, за които е издаден ИЛ от 02.12.2010г. по влязла в сила заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. 41459/2010г. на СРС, който ИЛ послужил за образуване на ИД 3057/2017г. на ЧСИ Н.М..

Прави оплакване срещу изводите на съда за извършени действия годни да прекъснат давността. Не била съобразена и настъпвала перемпция, а действия след перемпция не прекъсвали давност.

Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

Постъпил е отговор, с който жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира, че решението на СРС е валидно и допустимо.

1

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Не се спори по делото и се доказва от изпълнителния лист, че същият е издаден н а 02.12.2010г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК издадена на 27.09.2010г. по ч.гр.д. 41459/2010г. на СРС в полза на трето за делото лице „Ти Би Ай Кредит“ЕАД, впоследствие преименовано на „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ЕАД.

Не се спори, че заповедта е влязла в сила. Липсват доказателства от които да се установи точната дата на влизане в сила на заповедта и следва да се приеме, че това е датата на издаване на изпълнителен лист, доколкото по заповед издадена по чл. 410 ГПК изпълнителен лист се издава само при нейното влизане в сила.

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира СПН и новата давност е тази по чл. 117 ЗЗД, ал. 2 – винаги пет години както за главниците така и за лихвите. С влизането в сила на заповедта се прекъсва давността- в случая на 18.07.2011г.

Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 93 от 17.05.2021г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV Г. О. и много други е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и срока на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като нова давност тече от влизане в сила на заповедта.

От материалите по делото се установява, че въз основа на изпълнителния лист е образувано на 04.10.2013г. изп. дело № 10309/2013г. на ЧСИ Н.М., с рег.№ 841 на КЧСИ, по молба от 04.10.2013г. В молбата се съдържа искания за запори и възбрани, което я прави редовна, а искането за заори и възбрани прекъсва давността.

На 16.10.2013 е наложен запор на трудово възнаграждение, което също прекъсва давността.

Съгласно практиката на ВКС, при действието на ППBC № 3/18.11.1980г., искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано.

При изпълнителни дела, вече прекратени към 26.06.2015 г. (т.е. преди обявяването на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., с което изрично ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило сила), включително по право, независимо дали съдебният изпълнител е постановил нарочно постановление за това, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на перимираното дело изпълнително действие (Решение № 50014 от 15.01.2025г. на ВКС по гр. д. № 787/2022г., IV г. о., ГК, Решение № 132 от 14.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1314/2023 г., II т. о., ТК). В този смисъл са и разясненията в мотивите по т. 3 на ТР 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. В 2 настоящият случай изп.д. 10309/2013г. е било висящо към 26.06.2015г. и съгласно посоченото в мотивите по т. 3 на ТР 2/2023г. на ОСГТК давността за вземанията започва именно от тази дата (до тогава тя спряна съгласно посоченото постановление на пленума на ВС) и би изтекла на 26.06.2020г..

На 22.07.2015г. е конституиран като взискател въз основа на договор за цесия настоящият ответник. Тази молба не съдържа искане за изпълнителен способ и не прекъсва срока за перемпция, нито давност. Делото е перимирано на 16.10.2015г. Това обаче е без значение за давността съгласно Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК.

На 13.03.2017г. по вече прекратеното изп.дело е подадена молба с искане за налагане на запори съгласно Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2023 г., ОСГТК тази молба прекъсва давността независимо, че се подава по вече перимирано дело. Новата давност би изтекла на 13.03.2022г.

На 07.04.2017г. обаче е образувано ново изпълнително дело по същият изпълнителен лист, като на 13.04.2017г е наложен запор върху трудово възнаграждение. Обстоятелството, че поради други запори не се е стигнало до удръжки и плащане не се отразява на прекъсването на давността-сочената в жалбата практика не обвързва настоящият състав. Приложима е по аналогия т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК.

Изпращането на запорното съобщение се приравнява на наложен запор С оглед на това новата давност би изтекла на 13.04.2022г.

На 26.10.2018г. са изпратени запорни съобщения до банки за запор на банкови сметки, с което давността е отново прекъсната. Новата давност би изтекла на 26.10.2023г.

Исковата молба е от 21.03.2023г. (преди изтичане на давност). С нейното депозиране давността е спряна и не тече. Трайно установилата се практика на ВКС е в смисъл, че ако давността не е изтекла към момента на предявяване на иска по чл. 439 ГПК, то той е неоснователен и че след предявяване на иска давност не тече (Решение № 50011 от 22.11.2024г. на ВКС по гр. д. № 2502/2021г., IV г. о., ГК; Решение № 50128 от 20.03.2024г. на ВКС по гр. д. № 1106/2021г., IV г. о., ГК; Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023г., IV г. о., ГК, Решение № 50108 от 19.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 1436/2021г., III г. о., ГК; Решение № 21 от 11.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 439/2023г., III г. о., ГК ; Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г. о., ГК; Решение № 50017 от 27.03.2023г. на ВКС по гр. д. № 720/2022г., IV г. о., ГК).

Предвид изложеното решението на СРС е правилно и следва да се потвърди.

По разноските:

3

Само въззиваемият ответник има право на разноски за въззивната инстанция.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че следва да се определи в размер от 50 евро, с оглед на ниската правна и фактическа сложност на делото, чийто изход е изцяло обусловен от задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС и при неявяване на представител на дружеството пред въззивния съд, а само депозиране на писмени молби.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 19148 от 24.10.2024г., постановено по гр. д. № 14694/2023г. по описа на Софийски районен съд, 118 с-в.

ОСЪЖДА К. А. Й. с ЕГН **********, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК 203374133, сумата от 50,00 евро – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4