Решение № 5310 от 15.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5310 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100500128 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника К. И. П. срещу решение № 20196407/11.10.2021 год. по гр. дело № 15294/2020г. на Софийски районен съд, 88 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателката дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1281.92 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2014 г. – 30.04.2017г. за имот, находящ се в гр. София, бул. ****, с аб. № 206183, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 27.10.2017г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането; сумата 35 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 27.10.2017г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на вземането; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 76877/2017 г. по описа на СРС, 88 състав. С решението са отхвърлени иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1281.92 лв. до пълния претендиран размер от 1301.83 лв. и за периода 01.05.2014 г. – 30.09.2014 г., изцяло иска за сумата в размер на 160.16 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 11.10.2017 г. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия и изцяло иска за сумата в размер на 5.99 лв. за периода 16.09.2015 г.

1

– 11.10.2017 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.

Присъдени са разноски, съобразно изхода на спора.

Въззивникът - ответник, чрез назначения особен представител, обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че е налице несъответствие между претендираните с исковата молба суми и заявените в заповедното производство, което е основание за недопустимост на предявения иск.

Излага доводи, че не е доказано качеството му на клиент на топлинна енергия, поради липса на представени по делото доказателства за притежаваното от ответника право на собственост или учредено в негова полза право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Поддържа, че обратно на приетото, се установява по делото, че партидата е водена на трето за спора лице, което е ползвало и живяло в имота и именно то се намира в облигационни отношения с дружеството - ищец. Излага, че заключенията на допуснатите по делото СТЕ и ССЕ са изготвени въз основа на документи, които не са представени по делото и едностранно изготвени от ищеца.

Оспорва представените по делото констативни протоколи да имат отношение към предмета на спора, както и годността им да установят публикуването на фактури, от който момент и тече срока за заплащане на дължимите суми. Сочи, че ищцовото дружество не е материалноправно легитимирано да иска заплащане на сумите за услугата дялово разпределение, извършвана от трето лице. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец „Топлофикация София“ ЕАД не е депозирал отговор на въззивната жалба. В хода на устните прения моли за отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна и недоказана. Излага съображения за правилност на обжалваното решение, поради което иска неговото потвърждаване. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Третото лице – помагач на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.

Софийският градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в 2 атакуваната част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 76877/2017г. по описа на СРС, 88 състав.

СРС е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като по отношение на исковете за главниците е кредитирал заключението на приетата СТЕ и ССчЕ, а исковете за лихва за забава е отхвърлил като неоснователни, тъй като по делото не е доказано поставянето на длъжника в забава. По отношение на иска за главница за доставена топлинна енергия е уважил възражението за давност.

По отношение на доводите за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявеният иск поради несъответствие между предмета на издадената заповед за изпълнение и подадената искова молба, съдът намира следното:

Съгласно задължителните разяснения в ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се определя от правните твърдения на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Една от предпоставките за неговата допустимост е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При предявяването му по реда на чл.422 от ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл.410 от ГПК.

Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за изпълнение.

Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство.

В настоящия случай, издадената заповед за изпълнение по отношение на главницата за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014 год. до м.04.2017год. е за сума в размер на 2603, 66 лева, а по отношение на мораторната лихва за периода от 16.09.2015 год. до 11.10.2017 год. е издадена за сума в размер на 320,33 лева. Посочените суми формират общото задължение, установяването на което се иска спрямо двама длъжници - К. И. П. и М.И.Г., като всяка е задължена за 1/2 част от посочените суми. Съгласно издадената заповед за изпълнение, задължението на К.

И. П. възлиза в размер на 1301,83 лева главница за доставена топлинна енергия за 3 периода от м.05.2014 год. до м.04.2017 год. и в размер на 160,16 лева - мораторна лихва за периода от 16.09.2015 год. до 11.10.2017 год. С разпореждане от 21.02.2020 год. са дадени указания по реда на чл.415 ГПК на дружеството- ищец, че следва да предяви иска си срещу К. И. П.. Последната е подадена на 01.04.2020 год. В петитума е направено искане за признаване за установено, че ответницата е задължена именно за сумата от 1301,83 лева и за сумата от 160,16 лева. Следователно, дружеството ищец не въвежда нов и различен предмет с исковата молба от заявения в заповедното производство, което да обуслови нередовност на исковата молба, респ. недопустимост на исковото производство, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. По делото е безспорно установено от представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №61, том III, рег. №18361, дело №406 от 2017 год., че правото на собственост върху процесния недвижим имот е прехвърлено от ответницата К. И. П. и сестра й М.И.Г. на Н.В.М. и Б.Й.Б. на 30.05.2017 год. Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че правото на собственост върху топлоснабдения имот до този момент е притежавано в съсобственост от ответницата и сестра й М.И.Г.. Последните притежават правото на собственост върху апартамента до така установения момент, на основание наследствено правоприемство, като единствени наследници на починалата на 15.02.2010 год. А.И. И., на чието име е водена и партидата за топлоснабдения имот.

Последното обстоятелство се установява, от една страна, от представеното по реда на чл.192 ГПК от трето за делото лице – СО, район „Възраждане“ Удостоверение за наследници с изх. №РВЕ17-УГ01-4219 от 26.05.2017год. и извършената служебна справка по искане №4152/01.04.2021 год., и от друга страна, поради липсата на оспорване ответницата по делото. Крайният момент, до който е заявена претенцията на дружеството – ищец, е месец април 2017 год., т.е. не се претендира заплащане на суми за период, през който титуляр на правото на собственост, респ. притежаващ качеството потребител на топлинна енергия е лице, различно от ответницата по делото. Предвид изложеното, се налага извод, че ответницата има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и предвид задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 год., ОСГК.

Неоснователен е довода в жалбата за наличие на разлика в идентификацията на топлоснабдения имот с абонатен номер в исковата и молба и заключението на ССчЕ.

Процесният имот е с абонатен номер 206183 и така е индивидуализиран в исковата молба и заключенията на вещите лица, а номер 133004 е посочен като ИД номер от ищеца в исковата молба, след посочения абонатен номер 206183. Ето защо топлоснабдения имот е надлежно индивидуализиран.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези Общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от ЗЕ/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия и възраженията в тази връзка в жалбата са неоснователни

Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ.