Протокол № 30 от 30.03.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 30 гр. Перник, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Търговско дело № 20221700900021 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За ищеца се явява адв. С..

За длъжника се явява адв. Ч..

Явява се в.л. Я. А..

Адв.С.: Да се даде ход на делото.

Адв.Ч.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпило заявление от вещо лице Я. А., в което същата обяснява, че не е успяла да отговори и няма възможност да отговори на въпросите под т.3, зададени от дружеството молител, формулирани в съдебно заседание на 11.10.2022 г. към допълнителната СОЕ.

Сне самоличността на вещото лице както следва:

Я. П. А. – 65 години, българка, българско гражданство, неосъждана, без родство и дела със страните.

Съдът напомни на вещото лице отговорността по чл.291 от НК.

Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знание.

В.л.А.: Поддържам депозираната съдебно оценителна експертиза от 30.09.2022 г. и допълнителната СОЕ от 20.03.2023 г.

На въпроси на адв. С..

В.л.А.: Заседанието през месец октомври имах снета самоличност, поддържам експертизата. Тогава не се прие експертизата и трябваше да се доработи, моля да се приеме експертизата, която съм депозирала за 11.10.2022 г., по която нямахте възражение, освен по т.3, не която не бях отговорила в пълнота, и не мога да отговоря и към настоящия момент, без отговор по въпрос № 3 на ищеца. Допълнителната СОЕ касае други въпроси и други задачи, която също поддържам.

Адв.С.: Оспорвам първата експертиза. Оспорвам я по въпрос № 3, на който 1 вещото лице не е отговорило.

Въпроси към вещото лице от адв.С. по допълнителната СОЕ.

В.л. А.: Оценката на актива – фотоволтаична система, по метода, който използвам, не би променило пазарната стойност за двадесет дни разлика между двете дати.

Изходните данни, които съм използвала на стр. 8 от заключението на допълнителната СОЕ в изречението “не правя оценка към 31.05.2022 г. – изходните данни са като данните към 09.05.2022 г., не включва балансовите данни.” За балансовите данни съм имала предвид и дата 31.05.2022 г. В тази допълнителна експертиза не съм изчислила и включената пазарна стойност на само на фотоволтаична система, която се влияе от количеството произведен ток. Това не би повлияло върху пазарната стойност на активите в рамките на двадесет дни. Това изречение, което казах, касае само пазарната стойност на фотоволтаичната система. Към тази датата съм включила пазарната стойност на актива – фотоволтаична система, като съм определила пазарната стойност към 09.05.2022 г., иначе съм имала предвид пазарните стойности към 31.05.2022 г. Аз съм запозната за договора за цесия и съм го описала в експертизата. Тази цесия от 400 000 евро е осчетоводена от “С.Е.С.” ООД, но в дружеството е осчетоводено и прихващане, но не си спомням, и тук не го виждам в оборотната ведомост, но това е по счетоводен баланс. Няма такова вземане за 400 000 евро и не съм го включила към сумата. Сумата от 394 000 лева е размера на вземанията на дружеството към 31.05.2022 г. Това прихващане в размер на 400 000 евро е след 31.05.2022 г. Работя по счетоводни данни и това е, което съм видяла. Не мога да отговоря на въпроса дали, ако се включи вземането 400 000 евро дали това ще промени отразеното на стр. 8 от заключението, тъй като това ще рефлектира върху много други показатели. Тъй като всяко вземане и задължение има своя източник в актива или пасива, не мога да кажа как това би променило финансовите показатели. Във въпрос № 2 на стр.14 от допълнителното заключение, съм описала в балансите на “С.Е.С.” ООД как е посочен размера на записан, но не внесен капитал. Аз съм описала в експертизата, че сумата не е 150 000 лв., а 145 000 лв., тъй като коректно, както е записано в експертизата записан, но не внесен капитал да се осчетоводява по сметка 5.26. В балансите се посочва, в раздел „А“ на баланса, записан, но невнесен капитал. Не се осчетоводява, не е коректно да се осчетоводява, записан, но не внесен капитал да се осчетоводява в други вземания. Това съм го описала на стр. 15 от допълнителното заключение. Това е на база поемане на дяла на “Г.Е.” от “Е.К.”, и същото е променило размера на записан, но невнесен капитал от 145 000 лв. на 150 000 лв. Това е, което виждам по счетоводни данни. Правя корекции спрямо счетоводните данни и баланси, не правя одит и анализ на неправилни операции, каквато не ми е задачата, ползвам само официални данни, които са ми предоставени от дружеството. Данните, които са на 10-та страница от допълнителното заключение, а коригираните данни са посочени на стр.17 при отговор на въпрос № 4. Дълготрайните активи са в раздел „Б“ на баланса. На стр. 17 от допълнителното заключение са на отделни редове, а на страница 10 от допълнителното заключение съм ги дала като обща сума. Затова на стр.10 съм записала, че към 31.05.2020 г. в размер на 6 393 000 лв., сбор от 145 000 лв. и 6 248 000 лв., разликата между страница 9 и страница 10 от 150 000 лв. е, защото от недължимите активи, записан и невнесен капитал е прехвърлен в краткосрочни вземания. Това е сумата от 150 000 лв. Балансите на стр.8 и 9 са на база счетоводни баланси, коригирани с пазарната стойност на актива на дружеството. На коригираните счетоводни баланси в отговор на въпрос №4 – стр. 17 от допълнителното заключение са направени на база така зададените въпроси и допускания записване или отписване, съществуване или не съществуване на определени вземания, в тази връзка са разликите в коригираните баланси. При изготвяне на основаната експертиза не бях разбрала въпроса, така както Вие смятате, че трябва да се отговори. Положих усилия и за мен като професионалист, 2 е трудно да призная, че не мога да отговоря, но на истина не намерих практика и налични данни, които да ми дадат възможност да отговоря на въпроса. За себе си съм направила няколко анализа и не мога да отговоря, тъй като се оказа много сложна задачата за определяне на дължима премия и намаляване на дялово участие. За анализите, определено според мен, трябват много сериозни познания в сферата на финансовите активи. Посочила съм, че не владея чужд език, за да мога да ползвам някаква статистическа информация за международни проучвания за продаване на дружествени дялове и акции, предимно на акции при намаляване на съответния дял или каква е пазарната стойност на различни по размер, минотарен или мажоритарен дял, и как това влияе на продажби, регистрирани в публичното пространство. За това са нужни анализи, които проследяват дейността на съответното дружествата, размер на приходи, финансови резултати и др. финансови показатели и как това влияе в един по дълъг период от време при промяна на дяловото участие и възможността на притежателя на съответният процент дялове в управлението. Фотоволтаичните централи са ограничени като капацитет, говоря по принцип, като основен фактор са природни фактори. Изкупната цена е определена за периода на договора, в повечето случаи са за 20 г. в България, но последната година икономическите фактори в страната и извън нея влияят на пазара на ел. енергията. При това положение поддържам всичко, което съм записала в първоначалната и допълнителната експертизи.

Въпроса, на който не съм отговорила в допълнителната експертиза съм обяснила в заявлението, което съм подала писмено. Разликата между пазарната стойност на 50% от дружествените дялове и 49 % от пазарната стойност на дяловете, това е разликата, но на пазарната стойност на дяловете. Премията за контрол е друга стойност и според мен тя не се отразява на справедливата пазарна стойност на дяловете, предвид пазарната стойност на цялото дружество. За пореден път, пък казвам, че премията за контрол не е включена в допълнителната експертиза, тя е отделен дял от счетоводните стандарти, не съм я отчела по мотивите, които вече казах.

Адв.С.: Оспорвам експертизата в частта й по задача № 1 поради неоснователно изключване за вземането на “С.Е.С.” ООД 400 000 евро, което вземане към 09.05. и 31.05.2022 г. е било част от балансовите активи на “С.Е.С.” ООД. Оспорвам всички отговори на вещото лице относно справедливата пазарна стойност на 49% и на 50% от капитала на “С.Е.С.” ООД, дадени на страница от 10-та до 13-та, на стр. 22-ра до стр.24-та, тъй като при посочването на тези данни, както вещото лице потвърди, то не прилагало нито премия за контрол, нито отбив загуба на контрол, поради което крайните данни не отговарят на изискванията на българските стандарти за оценяване, което самото вещо лице е цитирало в молбата си. Всичко това се касае само за допълнителната СОЕ. Тъй като задачата, която вещото лице не е изпълнило е ключова за настоящето дело и на практика без нейното изпълнение считам че делото не може да бъде решено без изпълнението, доверителят ми цели да докаже размера на процесното свое вземане, считам че делото не може да бъде решено без изпълнението на тази задача. С оглед на това, че вещото лице А. не може да изпълни тази задача, моля да възложите изпълнението й на друго вещо лице оценител. В тази връзка, предвид на факта, че по т.д.№1864/2021 г. по описа на СГС е допусната СОЕ със същия предмет, както и процесуалният представител на ответника изрично призвана в предходно съдебно заседание, с оглед на факта, че същото дело е насрочено за м. май и вещото лице Р. С. е поело изпълнението на идентична задача и най-вероятно ще я изпълни за м. май, когато е насрочено заседанието през СГС. Считам, че с оглед процесуална икономия, и с оглед на това, че в.л. вече се е запознало с делото, моля да назначите вещото лице Р. С., чиито тел.№ 0889 423 793. Също така на новото вещо лице да бъде възложена задачата при извършване на пазарната оценка на процесните дялове да бъде отчетено, съответно от момента, в който е възникнало в патримониума на “С.Е.С.” 3

ООД до момента, в който се твърди да е погасено чрез прихващане вземането от 400 000 евро с длъжник „Г.Е. - България“ ООД. Считам, че това вземане е твърде сериозен актив, който остава извън процесната пазарна оценка. В случай, че отчитане на това вземане води до корекции в изводите относно пазарната оценка, то да бъде взето предвид.

Адв. Ч.: Нямам въпроси към вещото лице по СОЕ, депозирана на 30.09. 2022 г.

Вещото лице на въпроси на адв.Ч. по допълнителната експертиза. Моля вещото лице да прочете на коя страница се намират изчислените разлики между 49% и 50 % от справедливата пазарна стойност, като същата бъде само чистата стойност на активите, пресметната по правилата на чл.125, ал. 3 ТЗ към всички референтни дати, посочени от ищеца.

Вещо лице А.: Всичко това е отбелязано в допълнителното заключение. Тъй като по въпросите на ищеца, в различните варианти, съм дала каква е разликата между 50% и 49% между дружествените дялове. В отговора каква е разликата между счетоводни баланси, не съм описала каква е разликата между 49% и 50%. Това го има на стр.13 от констативната част от експертизата и на стр.24 от заключението. В таблицата се вижда, посочила съм разликата като към 31.12.2016 г. тя е 4 224 000 лв., но в таблицата се вижда 4224 хиляди лева, към 19.01.2019 г. разликата е 559 000 лв., към 09.11.2021 г. разликата е 3 440 000 лв., към 09.05.2022 г. е отрицателна величина – минус 9 320 000 лв., към 31.05.2022 г. е отново отрицателна величина - минус 9 849 000 лв. и към 28.02.2023 г. е отрицателна величина - минус 5 958 000 лв. В счетоводните данни няма отразено обстоятелството, че е наложен запор от КПКОНПИ. Цялата информация, която съм я видяла, съм я видяла и в ТР по партидата на дружеството, не съм имала задача да анализирам и да правя изводи в заключението.

Адв. Ч.: Моля да ни дадете възможност да зададем допълнителни задачи към допълнителната експертиза.

Вещото лице А.: Договор за цесия на “С.Е.С.” ООД е осчетоводен в сметка 499. В нея е осчетоводен договора за цесия със задължение към „Е.К.“ ООД за сумата от 704 098.80 лв. По него има плащане и към 28.02.2023 г. задължението е в размер на 314 098.80 лв. На стр. 20, във вариант 3 вземането по сметка 499 - други кредитори, партида на „Г.Е. България“ ООД, левовата равностойност на 400 000 евро, което е 782 332 лв. Това вземане от 400 000 евро е осчетоводено, като със същата сума към 31.12.2022 г. е намалено задължението по вземания по съдебни спорове, осчетоводено по сметка 444 – вземания по съдебни спорове. Направили са прихващане между вземания и задължения срещу „Г.Е. България“ ООД, което не е намерило отражение при размера на задължението по заведеното изпълнително дело. Размера на задълженията по изпълнителното дело е размер различен от това, което е по счетоводни данни и разликата за прихващане между това прихващане на вземане и задължение, т.е по счетоводни данни няма задължения на “С.Е.С.” ООД към „Г.Е.