Решение № 19828 от 22.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19828 гр. С., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110128974 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т. С.” ЕАД, ЕИК .., седалище и адрес на управление в гр. С., район „К...”, ул. „Я..” № .. представлявано от А. С. А. и И. И. Е., чрез пълномощника юрк. Ф. И. против Р. П. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „К.“ № . .., ..., ап. 13, и с настоящ адрес в гр. С., ж. к. „И.“, бл. ..., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимостта на сумата от 61,31 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 27.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата и сумата от 38,99 лв., представляваща стойността – лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., като за посочените суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10540/2023 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., район И., ж. к. „И.“, бл. ., инсталация . абонатен № .. е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45-дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „..“ ЕООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага подробни правни доводи, обосноваващи противоречие на нормите на ЗЕ с европейското законодателство, със ЗЗП и с Конституция, въз основа на което обосновава липсата на качеството му на потребител на топлинна 1 енергия, неправилно отчитане на топлинната енергия и неоснователност на претенцията за заплащане на стойността на услугата за дялово разпределение.

В открито съдебно заседание от 26.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, не прави възражения по проекта за доклад, не сочи нови доказателства и не прави нови доказателствени искания.

В открито съдебно заседание от 26.11.2024 г. процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба. Моли да се приемат по делото представените преписи на фактури. Прави искане за спиране на делото до постановяване на решение по дело C-760/2023 г. на СЕС.

С молба с вх. № 359052/08.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца прави искане по чл. 192 ГПК за задължаване на „..“ ЕООД да представи сочените в молба документи по опис.

С молба с вх. № 370219/18.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца представя част от поисканите от ответника документи по чл. 190 ГПК, като поддържа искането си по чл. 192 ГПК за снабдяване с документите, които не се съхраняват при него.

С молба с вх. № 362792/12.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца представя поисканите фактури, дебитни и кредитни известия и изравнителни сметки за процесния период. Моли за продължаване срока за представяне на останалите документи, изискани по чл. 190 ГПК.

С молба с вх. № 406157/11.12.2025 г. процесуалният представител на ищеца моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. В случай че ответникът оспорва количеството и качеството на доставената в имота топлинна енергия или наведе твърдения за извършени плащания, поддържа направените искания с исковата молба за назначаване на съдебнотехническа и счетоводна експертиза. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В открито съдебно заседание от 11.12.2025 г. ищецът не изпраща законен или договорен представител.

В открито съдебно заседание от 11.12.2025 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа наведените възражения в отговора и не прави нови доказателствени искания. Поддържа, че за процесния период имотът е бил необитаем, като в него няма отоплителни тела и не се ползва топла вода. Счита назначаването на СТЕ за ненеобходимо, доколкото става въпрос за топлинна енергия, отдадена от вътрешната отоплителна инсталация. Моли за задължаване на ищеца да индивидуализира претенцията си, като посочи за коя услуга се отнася – отопление на имот, отопление на общи части или битовогорещо водоснабдяване. Не прави възражения по доклада.

С молба с вх. № 421174/29.12.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, посочва, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. няма консумация. За периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. цената за консумирана топлинна енергия е в размер на 162,69 лв., а за подгряване на вода няма начислени суми. Сочи се, че процесното вземане в размер на 61,31 лв. е за отопление. Твърди, че отоплението и сградната инсталация нямат самостоятелен характер и не представляват самостоятелни вземания.

В открито съдебно заседание от 17.02.2026 г. ищецът се явява чрез процесуалния си представител, който поддържа искането си по чл. 192 ГПК. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание от 17.02.2026 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, счита искането на ищеца по чл. 192 ГПК за безпредметно. Поддържа, че процесното вземане и погасено по давност. Оспорва дружеството за дялово разпределение да е направило отчет на общия и индивидуалните топломери. Претендират се разноски за оказана правна помощ по чл. 38 ЗАадв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

2

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 10540/2023 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; точно изпълнение на задълженията на ищеца - доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответницата, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена; размерът на законната лихва от датата на падежа на задълженията до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

От приложения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ № 94, том XIII, нот. Дело № 2494 от 1981 г. се установява, че ответникът П. Ч. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Апартамент № . находящ се в гр. С., комплекс „Р...“, бл. ..

Впоследствие, видно от Нотариален акт ... том II, ., дело № 217 от 2019 г., се установява, че на ... г. ответникът е сключил договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се на адрес гр. С., район И., ж. к. „И.“, бл. ., на Л.., срещу задължение за гледане и издръжка. От удостоверение с изх. № .. г. се установява, че стар адрес – ж.к. „Р...те“, ... се отнася за жилищна сграда с три входа, нанесена с планоснимачен номе.. по плана за гр. С., попадаща в кв. 45, м. „ж.к. Р...“, съвпада с настоящ адрес ж.к. „И.“, ... вх. А, .. и вх. В.

Съгласно Протокол от 09.10.2018 г. в абонатната станция на процесната сграда с адрес гр. С., район И., ж. к. „И.“, бл. .., е извършена подмяна на топломер като последваща метрологична проверка, като същият е със срок на годност до 28.09.2020 г., за което е издадено свидетелство за проверка.

Предвид изложеното следва изводът, че между ответника и ищцовото дружество е съществувало правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия до момента на сключване на договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу издръжка и гледане, а именно – ... г. До този момент ответникът е лицето, което е задължено да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия, а именно – за периода от 01.05.2019 г. до 15.12.2019 г.

По делото са приложени преписи от общи фактури, фактури, съобщения към фактури и кредитни известия, които обаче сами по себе си не установяват реално извършена доставка 3 на топлинна енергия в посоченото количество и цена.

Ето защо само на това основание съдът следва да отхвърли исковата претенция за главница като неоснователна, а оттам и акцесорната претенция за мораторна лихва.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, сторени в делото. В исковото производство ищецът е представляван от адв. Д. С., видно от Договор за правна помощ от 09.07.2024 г., като последният му е оказал безплатно правно съдействие и защита на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ответника следва да се определи възнаграждение в размер на 250 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК .., седалище и адрес на управление в гр. С., район „К...”, ул. „Я..” № .. представлявано от А. С. А. и И. И. Е., против Р. П. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „К.“ № . .., ..., ап. 13, и с настоящ адрес в гр. С., ж. к. „И.“, бл. ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 61,31 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 27.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата и сумата от 38,99 лв., представляваща стойността – лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.02.2023 г., като за посочените суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10540/2023 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав.