Решение № 15061 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15061 гр. С., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20221110170989 по описа за 2022 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й, в което са приети за съвместно разглеждане насрещни положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 79 ЗС.

Производството по делото е образувано по подадена от С. В. С. против Т.

Ф. Г., искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на град С., община С., област С.-град, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот: ***, с площ 501 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); предходен идентификатор: няма.; номер по предходен план: 868, квартал 43, при съседи: ***, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор ***.1, със застроена площ 99 кв.м., брой надземни етажи: 2; предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, при квоти 1/4 за ищцата и 3/4 за ответницата.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице съсобственост по отношение на посочения по-горе имот, възникнала на основание наследяване по закон на В.И. Г., починал на 09.12.2013 г., и оставил за наследници ищцата /негова дъщеря/ и ответницата /съпруга/. Излага, че процесният имот е придобит от родителите й по време на брака им чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 107, т. I, дело № 98/2000 г. на Нотариус Л.С.. Посочва, че за нейната 1/4 наследствена част от имота е съставен нотариален акт № 90, т.VIII, дело № 1364/2021 г. на Нотариус В.И..

Излага, че обект с идентификатор ***.2 не представлява самостоятелна сграда, нито търпим строеж, а има характер на преместаваемо и временно 1 съоръжение, поради което не е предмет на делбата. Поддържа, че страните не могат да прекратят съсобствеността по доброволен път, поради което прави искане за допускане и извършване на съдебна делба при посочените по-горе квоти.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. Ф. Г., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Ответницата не оспорва, че с ищцата са наследници по закон на В.И. Г., както и че процесният имот е закупен от нея и В.И. Г. по време на брака им в режим на СИО. Оспорва ищцата да е придобила 1/4 ид.ч. от процесния имот. Твърди, че наследодателят им още приживе е изразил воля да предаде на ответницата владението върху притежаваните от него идеални части от имота. Подробно аргументира, че с ищцата са в лоши отношения от 2008 г., като сочи, че още тогава същата е изгонена от имота от общия им наследодател, който заявил, че със семейното имущество ще се разпорежда единствено ответницата. Твърди, че е своила процесните идеални части от 2008 г., което владение продължило и след смъртта на наследодателя им. Позовава се на съдебна практика, според която ако наследодател приживе изрази воля да предаде владение на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението, този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване собствеността върху целия имот. Моли съда да отхвърли предявения иск за делба.

В срока за отговор на исковата молба, ответницата Т. Ф. Г., е предявила насрещни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 79 ЗС с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че е собственик на основание давностно владение на 1/4 ид.ч. от процесните недвижими имоти, находящ се в ***, представляващи имот с идентификатор ***, по КККР на град С., община С., област С.-град, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 501 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); номер по предходен план: 868, квартал 13, при съседи: ***, и построената в имота сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 99 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сградаеднофамилна, на основание изтекла придобивна давност от 2008 г.

Излага, че процесният имот е нейна лична собственост, придобит на основание давностно владение, като сочи, че е започнала да упражнява фактическа власт през 2008 г., продължила след смъртта на наследодателя на страните до предявяване на иска за делба – 29.12.2022 г. Твърди, че наследодателят на страните – В.слав Г., приживе е изразил воля да предаде владението на ищцата по насрещния установителен иск, която след смъртта му има качеството на наследник по закон. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С.

В. С., с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответницата по тези искове оспорва наследодателят им да е заявявал, че процесният имот ще остане за майка й. Твърди, че е посещавала имота през 2017 г. Сочи, че никога 2 не е гонена от жилището, както и че е поддържала контакт с майка си до лятото на 2018 г. Оспорва майка й да е своила имота като собствен. Твърди, че в периода 2008 г. – 2022 г. се е грижила за имота, владяла го и извършвала за своя сметка ремонти и обзавеждане в имота, плащала данъците. Посочва, че за нейната част от имота е съставен констативен нотариален акт. Подробно аргументира, че майка й никога не е владяла целия имот с намерение да го свои, а винаги възприемала имота като съсобствен. Твърди, че е оставала в процесното жилище, както и че имала вещи там. Подробно излага, че от години не е в добри отношения с майка си. Твърди, че през 2016 г. е живяла, заедно със съпруга си, в процесното жилище, както и че е извършвала ремонтни дейности там. Оспорва баща й приживе да е предал идеални части от имота на майка й, като обръща внимание, че същият е бил в режим на СИО.

Сочи, че от смъртта на баща й до сега продължавала да владее имота. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да се допусне делба е необходимо да се установи наличието на съсобственост между страните по отношение на годен обект за съдебна делба въз основа на посоченото в исковата молба придобивно основание.

По иска за делба в тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по отношение на имот, който съставлява годен обект за съдебна делба, възникнала на твърдяното правно основание /прекратена със смърт СИО и наследяване по закон/ и в претендираните квоти.

По установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 79 ЗС в тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението; установена още от момента на предаване на владението самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността върху процесните идеални части от недвижимите имоти чрез предаване от предишния собственик; осъществена непрекъсната явна фактическа власт върху процесните идеални части спокойно, без противопоставяне и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, с намерение за своене, т.е., че е упражнявал собственическите правомощия единствено за себе си, манифестирано спрямо ответницата, което владение е продължило поне 10 години, с начало на периода на претендираното давностно владение – 2008 г., продължило и след смъртта на наследодателя, до предявяване на иска за делба – 29.12.2022 г.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи – копие от личния регистрационен картон на В.И. Г. (л. 13 от делото), удостоверение за наследници на същия (л. 12 от делото), заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том I, рег. № 2773, дело № 98/2000 г. (л. 6 от делото), че на 20.10.2000 г. Т. Ф. Г. и В.И. Г. са придобили по време на брака, сключен между тях на 31.10.1974 г. и прекратен със смъртта на В.И. Г., починал на 09.12.2013 3 г., чрез покупко-продажба в режим на СИО процесните недвижими имоти, представляващи по документ за собственост: ДВОРНО МЯСТО от 510 /петстотин и десет/ квадратни метра, находящо се в ***, съставляващо парцел V-868 /пети за имот планоснимачен номер осемстотин шестдесет и осем/, квартал 43 /четиридесет и трети/ по плана на град С., м. кв. ***, при съседи по нотариален акт ***, В.Д. и П. Г. Г., а по скица от две страни улици, парцел IV869 и парцел VI-870, заедно с построената върху дворното място ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от спалня, дневна, кухня, антре, баня и тоалетна, застроена на около 42 /четиридесет и два/ квадратни метра, заедно с подпокривно помещение, при съседи на сградата от три страни двор, ***, а по КККР на град С., община С., област С.-град, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: ***, с площ 501 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); предходен идентификатор: няма.; номер по предходен план: 868, квартал 43, при съседи: ***, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор ***.1, със застроена площ 99 кв.м., брой надземни етажи: 2; предназначение: жилищна сграда-еднофамилна.

Съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 1-3 СК, респ. чл. 19, ал. 1-3 СК (отм.), съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл. 21, ал. 1 СК, като съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко – продажба на недвижим имот – чл. 21, ал. 3 СК. Плащането на цената преди сключване на процесния договор, обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том I, рег. № 2773, дело № 98/2000 г. от 20.10.2000 г., видно от същия, сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването. Съгласно нормата на чл. 28 СК, респ. чл. 27 СК (отм.), при прекратяване на имуществената общност, в случая със смъртта на наследодателя В.И. Г. на 09.12.2013 г., дяловете на съпрузите са равни, доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни след приемането на СК от 2009 г. съпрузите по заварения брак да са избрали законов режим на разделност или да са сключили брачен договор по реда на този кодекс (§ 4 ПЗР на СК).

Не е спорно между страните, а и се установява от приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници на В.И. Г. (л. 12 от делото), че същият е починал на 09.12.2013 г. и е оставил наследници по закон ответника и ищец по насрещните положителни установителни искове – Т. Ф.

Г. (съпруга) и ищецът и ответник по насрещните искове – С. В. С. (дъщеря), които по силата на настъпилото наследствено правоприемство (чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН) са придобили равни части от имуществото на наследодателя им към датата на смъртта му, с което ищцата С. В. С. се легитимира като собственик на 1/4 ид.ч. от делбените имоти, придобита по силата на настъпилото наследствено правоприемство от баща й В.И. Г., а ответникът Т.

4

Ф. Г. – на 3/4 ид. ч. (1/2 или 2/4 ид.ч. в резултат на прекратената със смъртта на съпруга й В.И. Г. СИО и 1/4 ид.ч., придобита по силата на настъпилото наследствено правоприемство от същия).

С отговора на исковата молба ответникът Т. Ф. Г. е предявила срещу ищеца по иска за делба С. В. С. насрещни положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 79 ЗС с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че е собственик на основание давностно владение на 1/4 ид.ч. от процесните недвижими имоти, които подадат в наследствения дел на дъщеря й, приети за съвместно разглеждане в настоящото производство, при твърдения, че С. В. С. не е придобила 1/4 ид.ч. от процесния имот, тъй като наследодателят им още приживе – през 2008 г., е изразил воля да предаде на Т. Ф. Г., която след смъртта му има качеството на наследник по закон, владението върху притежаваните от него идеални части от имотите, придобити от нея на основание давностно владение, започнало през 2008 г. при предаване на владението, продължило и след смъртта на наследодателя на страните до предявяване на иска за делба – 29.12.2022 г.