Решение № 183 от 24.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Р., 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Галина Магардичиян

Светослав Тодоров при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело № 20234500500110 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Л. А. Д. срещу Решение № 1570/ 12.12.2022г., постановено по гр. д. № 3398/2022г. по описа на Районен съд гр.

Р., с което са уважени предявените срещу нея искове от Е.п.П.“ АД за установяване дължимостта на вземания, за които по ч.гр.д. № 690/2022г. по описа на Районен съд гр. Р. е издадена заповед за изпълнение.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, като твърди, че неправилно е прието за безспорно между страните по делото, че между тях е налице валидно облигационно правоотношение, въз основа на които се претендират процесните суми. В отговора на исковата молба изрично било оспорено, че ответницата е потребител на електроснабдителното дружество за обект с адрес с. С., ***. От представените по делото писмени доказателства не се установявало, че ответницата е потребител на доставяна от ищцовото дружество ел. енергия и каква е връзката между нея и ЕТ „Л. Д.“. Посочва се, че в представените от ищеца констативни протоколи са посочени различни адреси на обекта на потребление – с. С., *** и с. С., ***, което водело до извод за липса на идентичност между обекта, на който се намират физически двете СТИ и този, сочен във фактурата. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира разноските по делото за двете инстанции.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва нейната основателност. Твърди се, че решението е правилно. За процесния период нямало потребена енергия в обекта, а посочените във фактурите суми били начислявани за мрежови услуги – достъп до електроразпределителната мрежа. Не били начислявали суми за мрежови услуги, които се изчисляват на база потребени количества ел. енергия – достъп до електропреносната мрежа, пренос по електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа. Доказателства за наличието на облигационноправна връзка между страните били представени в проведеното на 10.11.2022г. заседание по делото, а прекратяване на отношението било подадено едва на 29.04.2021г. Моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Р.нския окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 3398/ 2022г. по описа на Районен съд гр. Р. е образувано по искова молба от Е.п.П.“ АД срещу Л. А. Д., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимостта на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед № 412/ 03.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 690/ 2022г. по описа на Районен съд гр. Р., както следва:

324.01 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги на аб. № ***, кл. № *** и адрес гр.

С., ***, ТП2 клГст26 за периода от 20.02.2019г. до 28.05.2021г., ведно със законна лихва считано от 02.02.2022г. до изплащане на вземането и 33.82 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.03.2019г. до 21.01.2022г.

В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на електроенергия в обект, находящ се в с.С. и отчитан по кл. № *** и аб. № ***.

Отношенията между страните се уреждали от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, ОИ на ДПЕЕЕМ на „Е.С.“ АД и ОУ за ПЕЕ на Е.п.П.“ АД.

Цената за достъп била компонент от цената за електроразпределение и отразявала правото и възможността във всеки един момент, клиентите да ползват предоставената им мощност и задължението на „Е.С.“ АД да осигурява същата без оглед на искания от други клиенти. Тя се начислявала независимо дали в обекта е консумирана или не електрическа енергия през съответния период. Този начин на калкулиране на цената за достъп бил приложим само за небитови клиенти на „Е.С.“ АД и Е.п.П.“ АД. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа била регулирана и се утвърждавала от КЕВР. На ответницата били издадени 19 броя фактури на обща стойност 324.01 за цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 05.05.2020г. до 25.05.2021г.

2

Лихвата за забава била в размер на 33.82 лева за периода от падежа на всяка отделна фактура до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и това породило правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията.

Постъпил е отговор в срока по чл.131 ГПК, с който е оспорена основателността на исковете. Оспорва се ответницата да е потребител на ищцовото дружество за имота, посочен във фактурите като адрес на обекта – с. С., ***. Не се установявала каква е връзката между ответницата и лицето, на което са издавани фактурите – ЕТ „Л. Д.“, което не било вписано в Търговски регистър. От представените от ищеца констативни протоколи се установявало, че липсва идентичност между обекта, на който е монтирано СТИ и този, посочен във фактурите. Липсвало и доказателство, че след м. август 2020г. ищецът е предоставил мощност от 39 кВт, както било посочено във фактурите, нито на ответницата, нито на несъществуващото ЕТ „Л. Д.“, който се водел задължено лице по фактурите. Сумите, претендирани срещу ответницата били префактурирани от предходни периоди и погасени по давност.

Съставът на Р.нския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представена с исковата молба справка за потребление се установява, че обект, находящ се в с. С., *** се отчита по аб. № *** и кл.№ *** с титуляр ЕТ „Л. Д.“.

За периода от 20.02.2019г. до 28.05.2021г. ищцовото дружество е издало общо 19 броя месечни фактури за потребени в обекта ел. енергия и мрежови услуги с получател ЕТ „Л. Д.“.

За обект на потребление, отчитан по аб. № *** и кл.№ *** са съставени констативни протоколи от служители на „Е.С.“ АД за подмяна на електромер на 01.08.2019г. и 10.07.2020г. И двата констативни протокола са изготвени в отсъствието на представител на потребителя и подписани от един свидетел.

В първият протокол като адрес на обекта на потребление е посочен с. С., ***, а монтирания електромер е с фабр. Номер ***, без да е посочен титуляра на партидата, по която се отчита доставяната ел. енергия.

Във втория протокол е отразено подмяната на електромер със сходен фабр. номер (извършвани са поправяния по отношение на три от цифрите), но адреса на потребление е вписан като с. С., ***, а за титуляр е посочен ЕТ „Л.

Д.“.

На 29.04.2021г. ответницата е оспорила пред ищцовото дружество дължимостта на сумите по издадените фактури с получател ЕТ „Л. Д.“ за ел. енергия доставена на адрес с. С., ***. В жалбата си ответницата заявява, че ЕТ „Л. Д.“ е закрита с решение № 471/19.02.2007г. на РОС, на посочения адрес не 3 живее никой и няма електромер и консумация на ел. енергия.

На 25.05.2021г. е съставен констативен протокол за демонтаж на електромер от обекта, находящ се в с. С., *** и прекъсване на захранването на обекта.

Със заявление от 15.06.2021г. ответницата е поискала да бъде заличена партидата на ЕТ „Л. Д.“, заличена от Търговски регистър на 21.02.2007г. Към заявлението са представени разрешение за строеж № 50/22.04.1994г. и разрешение за ползване № 503/ 13.05.1994г. за строеж „магазин за хранителни и промишлени стоки“ с адрес с. С., ***. В самото заявление се твърди, че в представен към него констативен протокол № 17126983/16.03.2016г., съставен от представител на ищцовото дружество е отразено демонтирането на електромера от този обект на същата дата.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Р.нски окръжен съд формира следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството по делото е образувано по предявен иск за установяване на задължения на ответницата за доставена ел. енергия и предоставена мрежова услуга „достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност“ в неин обект с адрес с. С., ***.

Отношенията по повод доставяна ел. енергия за небитови нужди се уреждат от разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/, Правилата за търговия с електроенергия /ПТЕЕ/, Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, Наредба № 1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на ел. Енергията, както и от Общите условия на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ на „Е.п.П.“ АД и „Е.С.“ АД. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената престация следва от разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ - битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.

С изменението на ЗЕ с ДВ бр. 57/2020 г., в сила от 01.10.2020 г. е предвидeно, че небитовите клиенти следва да направят избор на доставчик на електрическа енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95 вр. чл. 94а ЗЕ/, защото крайният снабдител осигурява снабдяване на ел. енергия само за обекти на битови абонати.

4

В преходните и заключителните разпоредби е предвидено, че ако до 30 септември 2020 г. включително небитов краен клиент не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Доставчикът сключва типов договор с небитовите крайни клиенти, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. и до сключването му, доставчикът осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените положителни факти, от които произтича вземането му – ответницата през процесния период е била клиент за доставяна от ищцовото дружество ел. енергия за небитови нужди в обект с адрес с. С., ***.

Принципът на доказването в гражданският процес, залегнал в чл.154 ал.1 ГПК е, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, които са благоприятни за нея и на които основава своите искания и възражения.

Доказването на тези факти следва да бъде пълно и главно – да създаде абсолютна достоверност и несъмненост в твърдените положителни факти и обстоятелства. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. В този смисъл и Решение № 80/ 30.05.2018г. по гр.д.

№2560/2017г. по описа на ВКС, IV г.о.

От представените от ищеца писмени доказателства – заявление от ответницата от 15.06.2021г., разрешение за ползване № 503/ 13.05.1994г. и разрешение за строеж № 50/22.04.1994г. се установява, че ответницата е собственик на магазин за хранителни и промишлени стоки, находящ се в с. С., ***, който е присъединен към електроразпределителната мрежа и в него е доставяна ел. енергия от ответното дружество, отчитана по партида с титуляр ЕТ „Л. Д.“.