Определение № 70 от 03.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Кюстендил, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Б.

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Б. Въззивно гражданско дело № 20231500500048 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Депозирана е молба от адв. А. Б. в качеството на пълномощник на В. С. Н., В. К. Г., С. Г. Г., Г. С. Г. и В. Г. Г. – въззиваема страна по настоящето дело, с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото Решение № 124/23.05.2024 г. в частта относно разноските чрез присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна за заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие на страната във въззивното производство.

Основателността на искането молителите извеждат от положителния за тях изход на производството, респективно дължимостта на разноски в тяхна полза, които съдът при постановяване на акта по същество е пропуснал да възложи.

Ответникът по молбата – К. С. Т., чрез пълномощника адв. Р. Б., е взел становище в законоустановения срок, като принципно не е възразил срещу дължимостта на разноски в полза на въззиваемата страна, но е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите С. К. и С. К. Т. не са изразили становище по молбата.

По искането за допълване на решението в частта с разноските, съдът намира следното:

Процесуалният ред за разглеждане на молбата за допълване на съдебния акт с присъждане на разноските, които съдът е пропуснал да възложи, е този по чл. 248 ГПК. Това е специално правило, което е приложимо винаги, когато се засяга въпроса за дължимите разноски в производството, както когато се иска изменение на решението или определението в тази част, така и в случаите, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

Според уредените в ГПК срокове, когато съдебният акт е обжалваем срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем, срокът за подаване на същата молба е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

Поради изложеното и доколкото молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срока за 1 обжалване на решението, то и законоустановеният срок е спазен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

С въззивното решение, чието допълване се иска, е оставена без уважение въззивната жалба на К. С. Т. и Е. Д. Т. и е потвърдено решение № 906678/10.07.2022 г., постановено от РС – Благоевград по гр.д.№ 1699/2017 г. по описа на същия съд.

Въззивният съд установи, че в диспозитива на решението е пропуснал да възложи разноски в полза на въззиваемата страна, дължими й поради оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

В производството пред въззивния съд въззиваемите В. С. Н., В. К. Г., С. Г. Г., Г. С. Г. и В. Г. Г. са представлявани от адв. А. Б., изводимо от приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л.32 – 33 от делото/, като в последния е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1500 лева, като е отбелязано, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора, т.е. налице е доказаност на претендираните разноски съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Направеното едва с отговора на молбата по чл.248, ал.1 ГПК възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за преклудирано.

При искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, какъвто е настоящият случай, размерът на същото, с оглед критериите за прекомерност, подлежи на преценка от съда само и единствено в случай на своевременно заявено от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат е преклудирано, когато позоваващата се на него страна е имала възможност да се запознае и да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди то да приключи. Така например, когато по делото е имало открито съдебно заседание /заседания/, страната, която е била редовно призовавана, следва да заяви възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направено искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. /в този смисъл Определение № 4872 от 29.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3947/2024 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Бисера Максимова/.

Настоящият случай е такъв, като възражението на въззивната страна за прекомерност на заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение се явява преклудирано, доколкото не е направено до приключване на устните прения в проведеното на 30.05.2023 година съдебно заседание, независимо, че въззивниците са били редовно призовани за това заседание и са взели участие чрез упълномощения процесуален представител адв. Р. Б..

Поради изложеното, молбата за допълване на решението по чл. 248 ГПК е основателна и следва да се уважи. Решението по настоящото дело следва да се допълни, като съдът осъди К. С. Т., ЕГН **********, С. К. Т., ЕГН ********** и С. К. Т., ЕГН **********, последните двама като правоприемници на починалата в хода на производството въззивница Е. Д. Т., конституирани на основание чл.227 от ГПК с Определение № 570/16.09.2024 г. постановено по делото, да заплатят в полза на въззиваемите В. С. Н., В. К. Г., С. Г. Г., Г. С. Г. и В. Г. Г. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство в размер на 1500 лева, съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение № 124 от 23.05.2024 г, постановено по в.гр.д. № 48/2023г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил в частта относно разноските, като

ОСЪЖДА К. С. Т., ЕГН **********, С. К. Т., ЕГН ********** и С. К. Т., ЕГН **********, да заплатят на В. С. Н., ЕГН **********, В. К. Г., ЕГН **********, С. Г. Г., ЕГН **********, Г. С. Г., ЕГН ********** и В. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 1500 /хиляда и петстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаваното му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3