Решение № 521 от 28.04.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2204/2021
- Вид
- Решение № 521
- Подписан
- 28.04.2021
- В сила
- 22.10.2021
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- параграф 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 521 гр. Пловдив , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330202204 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4490899, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на К. А. Н. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и допълнителни мотиви към нея излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Претендира разноски. Сочи, че:
-неправилно е прието, че именно жалбоподателят е бил водач на МПС по време на процесното заснемане с АТСС и неправилно е приложен законоустановения толеранс;
-не е посочено мястото на извършване на деянието;
-в процесния случай не можело да бъде издаден ЕФ, а следвало отговорността на жалбоподателя да се ангажира с НП предвид задължителните указания на ТР 1/ 26.02.2014 на ВАС и разпоредбата на чл.
189, ал.4 ЗДвП;
-липсвали доказателства за поставен знак, въвеждащ ограничение в режима на скоростта;
-в протокола по чл. 10 не били посочени номера на първо и последно статично изображение;
1
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от приложения по преписката списък с намерени фишове се установява, че процесния ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на дата 12.03.2021г., жалбата е входирана на 17.03.2021г. поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл.
189, ал.5 ЗДвП се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ПРАВОТО
Електронният фиш е издаден за това, че на 12.02.2021 г. в 19:38 часа в гр.Пловдив, бул. Асеновградско шосе до номер 83, бензиностанция Лукойл, посока гр.Асеновград, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час , МПС с рег. № ******* се движело с установена наказуема скорост 83 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът/ползвател е К. А. Н.. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ATCC /ARH CAM S1 № 11743са.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH 2
CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип и протокола за проверка от 28.09.2020г. тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС и комуникации. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран ползвател на процесното МПС.
В тази връзка следва да се посочи, че противно на възраженията в жалбата правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 86 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ- 83км/ч., и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от 3 приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г
-приложена е снимка на техническото средство, от което е видно временното му разполагане на участък от пътя
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението – 12.02.2021г. след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира с законоустановения размер.
ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
4
1) Относно възражението, свързано с вида на използваното средство на контрол следва да се отбележи, че съгласно легалната дефиниция на параграф 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.
От приложеното удостоверение за одобрен тип и от Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. е видно, че процесното АТСС е от последния тип- мобилно, временно разположено на участък от пътя, наричано още преносимо АТСС или придобило гражданственост като „триножник“.
В Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са предвидени специални изисквания , конкретно за преносимите АТСС /тип триножник/:
-за всяко използване на да се съставя протокол по чл. 10 от Наредбата;
-разположението на АТСС да се документира със снимка.
Видно от събрания по делото доказателствен материал и двете кумулативни изисквания са спазени, като нещо повече в Протокола по чл.
10 изрично е отбелязано изготвянето на дигитална снимка на конкретно поставеното АТСС, която е приложена по преписката.
При мобилни АТСС от подвид преносими (триножници) изискване за попълване на номер на патрулен автомобил в Протокола по чл. 10- няма, доколкото те се разполагат не в автомобила, а на пътя, както е сторено и в процесния случай, което е видно от предоставената по преписката снимка на АТСС. Обстоятелството, че в протокола по чл. 10 е вписан и номера на служебния автомобил на служителя, който е позиционирал АТСС 5 на пътя е нещо в повече от изискваното в закона и по никакъв начин не може да обуслови незаконосъобразност на ЕФ.
2) Възраженията, че използвания вид на АТСС –мобилно, с под вид преносимо, временно разположено на участък от пътя не позволявало издаване на ЕФ са изцяло неоснователни.
Действително с ТР 1/ 26.02.2014г. на ВАС се прие, че е недопустимо издаване на ЕФ при използване на мобилни камери. В тази част тълкувателното решение, обаче е прието при отменена материално правна уредба, като с оглед последващите законодателни изменения следва да се приеме, че е загубило актуалност. По-конкретно, в мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че е недопустимо заснемането на гражданите с мобилни камери, поради липса на разписани ясни и конкретни правила за извършване на това. Към момента тези правила са подробно и изчерпателно уредени в приетата след постановяване на тълкувателното решение Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., поради което към момента не съществува пречка за издаване на ЕФ при използване на мобилни камери.
Така Решение № 476 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 44 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 445 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3333 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Същото е важимо и за възражението, че мобилното средство било поставено в действие от полицейски орган и в този смисъл не било спазено изискването на чл. 189, ал.4 ЗДвП за отсъствие на контролен орган и нарушител.. Това възражение не държи сметка за законодателните изменения свързани с издаването на ЕФ.
Съгласно чл. 3 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага законът, който е бил в сила към момента на извършването му.
Процесното нарушение, за което е издаден ЕФ, е от дата 12.02.2021г. Към тази дата в сила е била актуалната и до момента редакция на чл. 189, ал.4 ЗДвП, след измененията с ДВ, бр. 54 от 2017 г., която гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се 6 управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“
От текста на цитираната редакция е видно, че понастоящем изискването за отсъствие на контролен орган и на нарушител се отнася за самото издаване на ЕФ, а не за извършването и установяването на нарушението, които логически няма как да бъдат реализирани без участието на извършителя.