Протокол № 200 от 23.02.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1700/2024
- Вид
- Протокол № 200
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 23.02.2026
- Състав
- Камен Георгиев Гатев
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 200 гр. П., 23.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камен Г. Гатев
Съдебни
ИВАНКА М. НЕТОВА заседатели: ЛАЗАРИНКА Д. К. при участието на секретаря Росица Караджова и прокурора Б. Ат. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело от общ характер № 20245220201700 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият Е. А. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.
Явява се адв. Ч. Ч. защитник на подсъдимия Е. А. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание и надлежно упълномощен.
Подсъдимият Й. А. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.
Явява се адв. И. К. защитник на подсъдимия Й. А. – редовно призован.
Пострадалият и ЧО Д. Б. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.
Явява се и повереника адв. К. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание и надлежно упълномощен.
Адвокат Р. К. – редовно призован, не се явява.
Свидетелят Х. Б. – редовно заседание, явява се лично. уведомен от предходното съдебно
Вещото лице д-р Б. П. – редовно призован, явява се лично.
1
Свидетелят А. П. – редовно призован, явява се лично.
За РП-П. се явява прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч. – Да се даде ход на делото.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Й. А. – Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Е. А. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЧНА СТАВКА между свидетелите Х. Б. и А. П., която е допусната по- рано и е за изясняване на следното обстоятелство: В показанията си свидетелят А. П. дадени в съдебно заседание от 07.04.2025 г. заявява, че в деня на инцидента се е чул със свидетелят Х. Б. по телефона. В тази връзка свидетелят Х. Б. при разпита му от съдебно заседание от 04.06.2025 г. сочи, че „с полицай А. П. не съм разговарял и не се е обаждал същият ден, докато е бил в болница“. При това обстоятелство е налице противоречие в показанията на двамата свидетели дадени в съдебната фаза на процеса.
СВИДЕТЕЛЯТ А. П. – Не мога да кажа дали е същият ден или по – късно. По- късно може би сме се чули.
СВИДЕТЕЛЯТ Х. Б. - Не съм се чул на същия ден с него. При мен дойде от полицията в гр. С. един полицай, където беше на произшествието. Аз бях в болницата и полицаят пишеше в един тефтер и аз обясних на един друг полицай, а не на А. П.. Той си записа каза добре и излезна. Това беше. Докато бяхме в болницата аз не съм се чувал с него. Като излезнахме от болницата може би сме се чули, защото той идваше в махалата и питаше, какво става и ние обясняваме положението как е станало. А при мен дойде полицай, като 2 ме приеха в болницата. При мен дойде униформен полицай от гр. С. и писа на бележка.
СВИДЕТЕЛЯТ А. П. – Най – вероятно така е станало. Най -вероятно ми се е обадил колегата същият ден, за да предприемем някакви служебни действия.
СВИДЕТЕЛЯТ Х. Б. - Аз казвам истината.
СВИДЕТЕЛЯТ А. П. – Аз казвам истината.
ОЧНАТА СТАВКА ПРИКЛЮЧИ
АДВ. К. - Моля да допуснете до разпит един пряк свидетел- очевидец, който водим днес -П.И.
ПРОКУРОРЪТ – Моля да не допускате поискания свидетел, тъй като нито в ДП, нито сега този свидетел е посочен, че е присъствал, поради което моля да не го допускате.
АДВ. К. - Не разбрах за какви конкретни обстоятелства се иска този свидетел, за да знаем какво отношение да вземем.
АДВ. К. - Пряк свидетел очевидец на целия инцидент който е бил там.
АДВ. К. - Видно от материалите по делото още на ДП са били постановени и издирани освен всички участници в произшествието, така също и преките очевидци на случилото се, както и други такива - примерно баба Ц..
От материалите по делото е видно, че на ДП не са правени искания към наблюдаващият прокурор, респективно към разследващия полицай за разпит на посочения като свидетел П.И. Какво би казала тази свидетелка, повече от три години от датата на произшествието. През този период защитата разполагаше с достатъчно време да издири и да посочи такъв свидетел, и същите да бъдат разпитани в рамките на тези три години. Противопоставям се на допускане на посоченото лице за разпит на свидетел като очевидец по изложените по- горе съображения.
АДВ. Ч. – Това е свидетел очевидец, който на този етап са разбрали за него. Видно от разпитите на свидетелите, там е имало много хора, но не всеки е искал да свидетелства. За нас това е проблем, че не са осигурили разпит на всички свидетели. Това е задължение на прокуратурата, а не да се вменява като задължение на подсъдимите, дори и тази въпросна свидетелка баба Ц. не беше разпитана от прокуратурата, но беше разпитана и не виждам какъв е 3 проблема да бъде разпитана при положение, че има талкова много противоречия.
АДВ. К. – Още с постановление № 7330/2022 г. РП- П., прокурор Р. П. е отказала. Ние сме направили наше искане, като сме посочили, кои свидетели са били там и допълнително кои ще изясняваме, които са били преки очевидци на инцидента и допълнително, които ще представим с допълнителна молба и още тогава ни е отказан разпита на тези свидетели. Има го в постановлението, то е в кориците на делото по ДП.
СЪДЪТ намира, че следва да се уважи искането, което се прави от адв.
К., това искане е част от правото на защита на подсъдимите. На второ място всеки свидетел си носи отговорност за достоверността на показанията, които ще дава. Също така от разпита на по – голямата част от свидетелите очевидци става ясно, че принципно се твърди да е имало събрани много хора. На последно място в настоящия процес в съдебната фаза се установиха поне две лица, които също са били свидетели очевидци. Те са били известни на прокуратурата още на ДП и не са били разпитани в това им качество. Това са Г. С. и Г. Г., поради това искането следва да бъде уважено.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел П.И.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
П. В.А И. – родена на ... в гр. П., живуща в с. С., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, работеща, с основно образование. Преди години бях омъжена за на Й. големият брат. Сега нямаме отношения, но сме на здравей здрасти. Живея сега на семейни начала.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Разясниха се правата на свидетеля по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл.
119 от НПК.
Свидетелката обеща да каже истината.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА П.И.– Цялата махала говори за този инцидент. С Х. Р. живея на семейни начала. Й. се обажда на Х. да го пита дали може да го закара до гр. С.. Това става у нас. Аз си бях в къщи с детето - малката и Х.. Х. му каза „Взимам си кафето и 4 тръгвам“. Той си взе кафето и тръгнаха. След около 10-15 минути на Д. майка му с едно държало – дърво ли беше, бухалка ли беше, аз я видях през прозореца да минава през нашата улица и нещо се разправят. Разправяха се тя и на Е. сестрата. Събра се махалата и гледа. На Д. майката каза „пари искате, пари искате, ей такива пари“ (свидетелката прави нецензурен жест с ръка, като присвива едната си ръка в лакътя). Беше студено и аз бях с малката, защото беше студено и си казах, че ще се прибера навътре. Мина се малко и цялата махала се разтича. Излизам отвън на портата и ми казаха „Д. удари Х. с колата“ - така каза талпата, цялата махала. Аз хем рева, хем търча, отивам и съпруга ми Х. беше клекнал и си държеше гърдите. Попитах го „Какво става?“, а той ми каза „Мълчи, мълчи, лошо ми е, Д. ме удари“. Аз взех да рева и през това време Гюргена - майката на Д., З. и чичо му на Д. - Митко се казва, идват с колата и питат, къде са баща му и Д.. Казаха, че линейката ги закара. Мария – полицайката също беше там, Е. и още един полицай бяха, търсеха патрони и казаха, че ги закараха в болницата. Това видях аз и това казвам. Не съм разбрала аз кой, кой е удрял. Аз не съм видяла някой, някой да удря. Й. не съм го видяла, но Е. търсеше патроните с А. полицай и още един полицай и г- жа Мария пишеше нещо. На Е. му нямаше нищо. Не съм видяла човек да е ударен, каквото съм видяла това си казвам истината. Х. като беше ударен, линейка не е викана. Защото линейката е дошла и хората казаха, че са закарали Д. и баща му. Хората ми казаха, че са закарали с линейка бащата и Д.. Ние търсихме доктор на другия ден, ходихме на лекар на другия ден в гр.
П. и направихме медицинско. Той имаше лупане на сърцето, леша в болницата, направи си стендове.
АДВ. К. – Искахме да разпитаме и жената на Е., но тя е в Германия и няма как да процедираме да я призовем или да я доведем, защото тя е била там също. В момента тя се намира в Германия. Адресът и е с. С. ул. ... - З. А. А., държим да бъде призована. Тя е била с Е., и е последвала Е..