Решение № 112 от 07.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков, като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600248 по описа за 2025 година

Производство по чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС.

С решение № 186/29.05.2025г., постановено по ЧНД № 906/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив е признато на основание чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) решение BHRO/924130169876/24 от 05.08.2024г., в сила от 13.11.2024г., на несъдебен орган в А. (Bezirkshauptmannschaft Linz Land), срещу българския гражданин Н. К. Р. от гр.П., ЕГН **********, за заплащане на 270 евро с левова равностойност 528,07лв. за това, че на 10.05.2024, в 20:14 часа, в населено място Asten, A1 Str.km 159,801, Fahrtrichtung Wien, с автомобил с регистрация "", e извършил нарушение „превишаване на скоростта“ със същото МПС, както следва – при разрешена максимална скорост 100 км/ч е измерено превишение на скоростта (след изваждане на допустимата погрешност на измерването) с 62 км/ч.

Против решението е постъпила жалба от пълномощника на засегнатото лице Н. К. Р. адв.Д. З., с която счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е доказано авторството на деянието, поради което моли да се отмени частично като съдът приеме, че Н. К. Р. не е извършил процесното нарушение, а негов автор е собственикът на моторното превозно средство, а именно Б. С.

1

К.

Според прокурора от Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е неоснователна.

Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Окръжният съд е бил сезиран с искане за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с издаваща държава – А., издадено въз основа решение BHRO/924130169876/24 от 05.08.2024г., в сила от 13.11.2024г., на несъдебен орган в А. (Bezirkshauptmannschaft Linz Land), срещу българския гражданин Н. К. Р. – роден на 02.01.2004г., с постоянен и настоящ адрес – гр.П., ул.„К.“ № "", вх.А ет.8, ап.23 с ЕГН: **********, изразяващо се в заплащане на 270 евро за това, че на 10.05.2024, в 20:14 часа, в населено място Asten, A1 Str.km 159,801, Fahrtrichtung Wien, с автомобил с регистрация "", e извършил нарушение „превишаване на скоростта“ със същото МПС, както следва – при разрешена максимална скорост 100 км/ч е измерено превишение на скоростта (след изваждане на допустимата погрешност на измерването) с 62 км/ч.

По делото са представени необходимите и изискуеми по силата на специалния закон- ЗПИИАКОРНФС- документи и доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е направил правилната преценка, че са изпълнени всички предпоставки за признаване и приемане за изпълнение на въпросното решение за налагане на финансова санкция на лицето Н. К. Р., който е български гражданин и има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България /гр.П., ул.„К.“ № "", вх.А ет.8, ап.23/.

Удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС е представено в превод на български език и съдържа задължителните по силата на Рамковото решение реквизити. Финансовата санкция е наложена за административно нарушение по цитираните в удостоверението норми от законодателството на Р А.- за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, което е такова и по българското законодателство. Впрочем съдът резонно е отразил, че съгласно чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС за такова деяние не се изисква двойна наказуемост.

Не са налице и факултативните основания за отказване да бъде признато решението за финансови санкции съгласно чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. В Удостоверението по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС, съответно по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета е посочено, че финансовата санкция е не помалко от 70 евро, а именно – 270 евро. Видно от удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета, относно прилагането на принципи за взаимно признаване на финансови санкции (респ. по чл.4 от ЗПИИАКОРНФС) издаващият удостоверението несъдебен орган потвърждава, че производството е било писмено, както и че засегнатото лице е било уведомено лично, включително относно правото си и сроковете за 2 обжалване. Видно от отбелязването в графа 3.3 б.з от Удостоверението, засегнатото лице Н. Р. лично е бил уведомен за решението на австрийските несъдебни власти за наложената глоба за управляване на автомобил с превишена скорост на 29.10.2024г. Имал е право да обжалва същото и делото да се преразгледа по същество и с оглед на нови доказателства, включително да възрази, че не той е нарушителя и не той е управлявал въпросното МПС.

Решението е влязло в сила на 13.11.2024г. Едва в настоящото производство Р. и защитата му възразяват по съществото на решението и твърдят, че нарушението е извършено от Б. С. К. която е собственик на автомобила, без да оспорват самото нарушение. Във връзка с това възражение, първата инстанция напълно законосъобразно е отговорила, че настоящото производство има строго формален характер и че българският съд проверява налице ли са предпоставките на ЗПИИАКОРНФС за признаване на решението за налагане на финансова санкция, а не пререшава и няма такива правомощия да преразгледа въпросите по съществото на делото- извършено ли е нарушение, какво е нарушението, кой е нарушителят, какви са фактическите обстоятелства по деянието, законът който е нарушен и какъв да е размерът на санкцията. Както се посочи тези въпроси е следвало да бъдат поставени при упражняване правото на жалба от страна на Р. пред компетентния за това орган в А. и по реда, указан в самото решение.

Предвид на изложените съображение жалбата се явява неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 186/29.05.2025г., постановено по ЧНД № 906/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3