Решение № 745 от 27.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Пловдив, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Г.ева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330206736 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-1030-003723/25.07.2023 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А. И.

Б. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателката А. Б. моли да се отмени обжалваното наказателно постановление. Възраженията се развиват в съдебно заседание от процесуалния й представител, като се претендира да не е налице визираното в постановлението нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а такова наказуемо по чл. 189 от ЗДвП. Възразява се да е доказано преднамерено поведение на жалбоподателката за извеждане на управлявания от нея автомобил от сцепление с пътната настилка и използването на пътя за други цели. В този смисъл се сочи, че загубата на контрол над автомобила представлява деяние по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Моли се наказателното постановление да се отмени.

Въззиваемата страна, Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив взема становище по жалбата с писмото, с което е изпратена жалбата ведно с преписката по случая на съда за разглеждане. Твърди се, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила, нарушението се доказва по безспорен начин, в който смисъл правилно е преценено в него, че от правна страна е реализиран съставът на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Прави се в условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при извод на съда за основателност на жалбата. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Жалбоподателката А. Б. придобила правоспособност за категория М и В, за което на 18.04.2023 г. й било издадено СУМПС.

На 28.06.2023 г. около 22:40 ч. жалбоподателката управлявала лек автомобил „БМВ 318 ИС КУПЕ“ с рег. № **** В автомобила с нея се намирал и неин приятел – А.Ж.. Движили се в гр. Пловдив. Пътната настилка била мокра, тъй като малко по-рано валяло дъжд. Когато жалбоподателката наближила кръстовището на бул. „Санкт Петербург“ и бул. „Менделеев“ с намерение да направи ляв завой и да поеме по бул.

„Санкт Петербург“ в посока изток, светлинната сигнализация била в разрешителен режим за преминаване (зелена светлина). Тя навлязла в кръстовището и предприела желаната от нея маневра с по-висока скорост от безопасната. С навлизането в завоя автомобилът й поднесъл и тя загубила контрол върху него. Пуснала веднага волана, но леката кола се завъртяла около напречната си ос и при навлизане в позволеното пътно платно по бул. „Санкт Петербург“ автомобилът й спрял в позиция, обратна на посоката на движение, т.е. с предната част на запад. Настъпилото уплашило жалбоподателката.

В същото време в непосредствена близост до въпросното кръстовище на бул.

„Санкт Петербург“ в посока изток се намирал спрял полицейски патрулен автомобил на сектор „Пътна полиция“ в състав от полицейските служители Г. М. и М.Т., които изпълнявали служебните си задължения. М. видял червен автомобил (какъвто бил на жалбоподателката), който се завъртял при навлизане в кръстовището, правейки ляв завой и спрял в обратна посока. Полицейските служители веднага отишли до автомобила, в който на мястото на водача било момиче (по-късно установено като Б.), а на пасажерското място се намирало момче. М. забелязал, че водачката била притеснена, докато разговарял с нея. Пробите от употреба на алкохол и наркотици й били отрицателни.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА бл. № 975996 от 28.06.2023 г., в който е описано, че жалбоподателката е нарушила чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В акта нарушителката отразил, че има възражения. На следващия ден тя подала и писмено възражение срещу акта, в което посочила, че не е съгласна с констатацията в акта за извършване на нарушение и обяснява случилото се с атмосферните условия и загубата на контрол от своя страна върху автомобила. Възражението било разгледано, като за тази цел била изискана и постъпила докладна записка от актосъставителя М.. В крайна сметка възражението на жалбоподателката не било прието за основателно, за което й било изпратено уведомление.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 3000 лв. и била лишена от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за извършеното нарушение. В постановлението било прието, че на посоченото място и в посоченото време жалбоподателката като „водач на МПС е използвала пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, изразяващо се в умишлено поднасяне на автомобила при завиване наляво, при рязко подаване на газта автомобилът се завърта на 360 градуса, като с поведението си създава опасности и пречки за движението.“

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите 2

Г. М. – актосъставител, и А.Ж., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително писмените обяснения на жалбоподателката, справка по история за ППС, уведомително писмо с рег. № 10300015296 от 19.07.2023 г. на сектор „ПП“ към ОДМВР – Пловдив, докладна записка с рег.

№ 1030р-14138 от 19.07.2023 г. по описа на сектор „ПП“ към ОДМВР – Пловдив, докладна записка с рег. № 1030р-13314 от 03.07.2023 г. по описа на сектор „ПП“ към ОДМВР – Пловдив, писмено възражение от 29.06.2023 г. на жалбоподателката, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят М. потвърждава авторството на АУАН. Посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението и лично го е възприел. Описва в детайли поведението на автомобила на жалбоподателката, включително и неговия цвят, както и предприетите от полицейските служители действия и състоянието на водачката. Потвърждава, че с нея е имало спътник – момче. Показанията му в тези части изцяло съответстват на останалите доказателствени материали – по отношение на цвета на автомобила – справка за история на ППС, а за всичко останало – показанията на другия разпит в хода на съдебното следствие свидетел – А.Ж.. Последният не просто не отрича, но потвърждава автомобилът да е бил управляван от жалбоподателката, да е занесъл и да се е завъртял, за което свидетелства и посоката му при установяване в покой, за незабавното пристигане на полицейските служители и за емоционалното състояние на Б..

Затова в тези им части съдът намира показанията на свидетелите за обективни, логични, непротиворечиви и съответни на останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.

Известно разминаване се открива по отношение на една група факти, сред които атмосферните условия и пътната настилка и наличието на други възможни за възприемане елементи от движението на автомобила. При анализа на доказателствата се установи, че това разминаване е привидно. В този смисъл показанията на полицейския служител в тази част са непълни, доколкото не съдържат данни за тях, поради липсата на спомен. За сметка на тях показанията на другия свидетел – Ж., съдържат данни относно мократа настилка и поведението на жалбоподателката при поднасяне на автомобила, а именно освобождаването на волана от ръцете. И при двамата липсват данни за форсиране на двигателя, за последователното занасяне на задната част на автомобила в ляво и в дясно при излизането от завоя, презавиване на предните колела в обратна на завоя посока. Отделно от това показанията на Ж. се подкрепят и от писмените обяснения на жалбоподателката, същината на които в последствие е инкорпорирана като защитна позиция в писмените възражения и в пледоарията на процесуалния й представител. Очевидна ясната линия на твърденията от нейна страна през цялото време, че атмосферните условия и скоростта й са предизвикали завъртането на автомобила, т.е. не се наблюдава промяна в твърденията й в нито един момент. Това дава основание на съда да прецени данните от писмените й обяснения в контекста на събраните доказателства (показанията на свидетеля Ж.), в който смисъл е налице съответствие по отношение на обсъжданите факти. Нещо повече, емоционалното състояние на жалбоподателката се потвърждава и от полицейския служител като трети независим наблюдател.

Непосредствено изложеното дава основание да се направят два извода. Първо, твърденията на жалбоподателката в писмените й обяснения следва да се преценят като доказателствен източник, предвид съответствието им с други доказателства и доказателствени средства, а не като защитна позиция. И второ, обсъжданите факти да 3 се приемат като част от обективната истина, т.е. тази, която произхожда от доказателствения масив. Оттук за тези факти показанията на полицейския служител не съдържат данни в противен на направения извод, така че се обсъжда и преценява противоречие в различни доказателствени източници, а съдържат празнота, която се запълва от останалите събрани доказателства. Не на последно място, съдът възприе именно тази фактическа обстановка въз основа на изложения анализ, защото се наблюдава логическа последователност в поведението на жалбоподателката съответна на настъпването на загуба на контрол в обикновените случай от същия вид и на обикновеното психоемоционално поведение в този момент.

Действително защитната позиция на жалбоподателката е свързана с фактическата страна на констатираното в акта, но по съществото си тя не оборва посочените там факти, а ги допълва, от където и могат да се направят допълнителни изводи, но от правна страна, свързани с обективната и субективната страна на твърдяното нарушение. В този смисъл не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като деянието е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който изрично е отразил в него, че има възражения. Връчен му е при съставянето. Предоставена е възможност на нарушителя в седемдневен срок от съставянето на акта да депозира писмените си възражения срещу него, от което жалбоподателката се е възползвала.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.