Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 561 от 26.11.2024, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 107/2024
Вид
Определение № 561
Подписан
26.11.2024
В сила
26.11.2024
Състав
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл.60 ал.2 т.3 · Закон за кредитните институции

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. В, 25.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно частно гражданско дело № 20241300500107 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.419 ал.1 от ГПК (обжалване на разпореждането,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение ).

Производството пред въззивната инстанция е образувано по реда на чл.

278, вр. чл. 274 ал.1 т. 1, вр. чл. чл.419 ал.1 от ГПК по частна жалба на М. С.

С., ЕГН: ***, адрес: гр. С, ***, чрез адвокат Д. Л. К., личен № ***, Адвокатска колегия - П, адрес за призоваване и съобщения: гр. С, ***, тел. *** срещу:

Разпореждане от 14.12.2022 год. по ч.гр.д. № 1843/2022 г. по описа на Районен съд-В .

С горното разпореждане длъжникът: „ВМ **“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.В, ***, със законен представител: М. С. С. и длъжникът: М. С. С. от гр.С, *** с ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „УБ” АД със седалище и адрес на управление гр.С - *** с БУЛСТАТ: ***, следните суми: 24 400.00 лева - главница, 4 791.39 лева договорна лихва от 21.04.2021 г. до 25.08.2022 г., законна лихва върху главницата от 26.08.2022г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, разноски за платена държавна такса в размер на 583.83 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1305.44 лева с вкл.ДДС.

Вземането е удостоверено с извлечение от счетоводните книги от 26.08.2022 г. относно Договор за банков револвиращ кредит от 20.02.2017 г. и 1 анекси към него.

Частният жалбоподател М. С. С., ЕГН: ***, адрес: гр. С, *** твърди ,че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

Заявителят „УБ” АД бил поискал да се издаде в негова полза заповед за незабавно изпълнение против „ВМ **” ЕООД, ЕИК: *** като длъжник и М. С.

С. като солидарен длъжник на основание извлечение от счетоводните книги от 26.08.2022 год. относно Договор за банков револвиращ кредит от 20.02.20117 год. и анекси към него.

Районният съд бил допуснал издаване на заповедта за незабавно изпълнение въз основа на 418, ал. 1 от ГПК.

Основанията да се допусне незабавно изпълнение в този случай били посочени в текста на чл. 418 ал. 2 от ГПК и те са :

1/ Документът по чл.417 от ГПК да е редовен от външна страна и 2/ Документът да удостоверява подлежащо на изпълнение е вземане против длъжника. В настоящият случай, нито един от тези два критерия не бил изпълнен:

Твърди се ,че представеният документ не индивидуализирал претендираното вземане по основание и по размер. Съдебната практика допускала „индивидуализацията“ на вземането да бъде извършена и въз основа на представените към извлечението документи (договор за банкови кредит , допълнителни споразумения към договора , общите условия на Банката), но нито един от тези документи не бил представен в четлив вид.

Това становище намирало подкрепа и в съдебната практика - напр. в т. 26 на ТР № 4/2013 г. от 18. 06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС , където било казано ,че заявлението по чл.417 от ГПК отговаря на изискванията по чл. 410 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 127а. 1 т. 4 от ГПК , дори вземането на кредитора да не е индивидуализирано в достатъчна степен в заявлението , ако индивидуализацията може да бъде извършена въз основа на документа по чл.

417 от ГПК.

За да представлява документа „извлечение от счетоводните книги” по смисъла на чл. 417 т. 2 от ГПК било необходимо документа да съдържа следната основна информация:

2

Данни за произхода, съответно основанието на вземането (каузално или абстрактно правоотношение);

Основни характеристики на вземането (размер на усвоения кредит, падеж на задължението, падеж на отделните месечни вноски, изискуемост на вземането, предсрочна изискуемост на вземането, непогасени месечни вноски , размер на дълга -главници, начислени лихви ,такси и комисионни за обслужване на кредита).

Твърди се ,че такава информация в цялост и по отделните елементи липсвала.

На второ място се твърди ,че в документа не се удостоверявало подлежащо на изпълнение вземане нито против „ВМ **” ЕООД, ЕИК: *** като длъжник, нито против М. С. С. като солидарен длъжник. В представените документи не се установявала ликвидност и изискуемост на вземанетоизискване посочено и в текстовете на чл. 417 т. 2 и чл. 418 ал.3 от ГПК. При положение, че изискуемостта не е установена от извлечението от счетоводните книги, то следвало да се установи от съдържанието на представените към извлечението документи (договор за банков кредит, допълнителни споразумения към договора и общи условията на банката за съответния вид договор). Такива обаче не били представени. Следователно, претендираното от банката вземане не било индивидуализирано по основание и по размер.

В извлечението от счетоводните книги бил посочен Договора за банков револвиращ кредит, но не били посочени условията и реда за погасяване, падежирането на съответните погасявания, размер, вид и начин на определяне на лихвения процент, основанията за плащане на главница, лихви, такси, обезщетения и пр. като конкретни текстове от договора и анексите към него.

Не било изяснено как се променят всички тези параметри в анекситеконкретно, още повече, че става дума за револвиращ кредит със съответните специфики относно усвояването на главницата, текущ размер на дълга, падежиране, лихви и пр. Револвиращият кредит позволявал на длъжника да заема пари многократно до определен лимит в съответната валута, като същевременно погасява част от текущото салдо, дължимо при редовни плащания. Всяко плащане, минус начислените лихви и такси, попълвало наличната сума за притежателя на сметката. Кредитополучателите имали 3 право да теглят пари колкото и когато си поискат в рамките на отпуснатия кредит, без да имат точно определена дата в месеца, когато трябва да осъществяват погасителните си вноски. Именно тези специфики не били отчетени.

С други думи, представените към заявлението удостоверявали изискуемост на вземането на банката. документи не

На трето място се твърди ,че не са изследвани предоставените от банката документи. Така, представеният от банката анекс N 04 към договор за банков револвиращ кредит 0016/238/20022017/ 20.02.2017 г. бил с дата 20.05.2020 г.От своя страна, вкл. в анекса било посочено, че датата на издаване на личната карта на М. С. е след датата на анекса, т.е. този документ бил нередовен от външна страна. Същият, според банката, бил последният анекс, т.е. редовността на този документ била от ключово значение в заповедното производство. Съответно, нередовността му от външна страна била безспорно основание за отмяната на допуснатото незабавно изпълнение.

С оглед на горното се иска да се отмени допуснатото незабавно изпълнение,постановено с Разпореждане от 14.12.2022 год. по ч.гр.д. № 1843/2022 г. по описа на Районен съд- В, I -ви състав за издаване на Заповед N 1066 от същата дата за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417от ГПК, както и да се обезсили издадения въз основа на заповедта въз основа на заповедта изпълнителен лист от 16.12.2022 год.

Препис от частната жалба е изпратен на ответната страна „УБ „АД ,която не е взела становище .

Окръжен съд – гр. В в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело,прие за установено от фактическа страна следното :

С Разпореждане от 14.12.2022 год. по ч.гр.д. № 1843/2022 г. по описа на Районен съд-В длъжникът: „ВМ **“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.В, ***, със законен представител: М. С. С. и длъжникът М.

С. С. от гр.С, *** с ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „УБ” АД със седалище и адрес на управление гр.С - *** с БУЛСТАТ: ***, 4 следните суми: 24 400.00 лева - главница, 4 791.39 лева - договорна лихва от 21.04.2021 г. до 25.08.2022 г., законна лихва върху главницата от 26.08.2022г.

/датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, разноски за платена държавна такса в размер на 583.83 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1305.44 лева с вкл.ДДС.

В извлечението от счетоводните книги на банката (л.3 от гр.д.

№1843/2022 г. по описа на Районен съд-В) са посочени източникът на облигационното задължение (договор за револвиращ кредит

№0016/238820022017 от 22.02.2017 г. и наличните към него анекси №1 от 16.02.2018 г.,анекс №2 от 07.03.2019 г.,анекс №3 от 28.02.2020 г. и анекс №4 от 20.05.2020 г.),солидарния длъжник ,дата на извлечението ,изцяло изискуемия размер на кредита,размерът на главницата,дължимите лихви по кредита,броят на вноските по главницата,които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени ,броят на вноските за договорена лихва ,които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени,общият размер на посочената сума съгласно Чл.60 ал.2 т.1 ЗКИ ,общият размер на вноските за главница,които не са издължени на договорените дати или са частично погасени ,общият размер на вноските за договорена лихва ,които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени,размерът на предсрочно изискуемата главница,общата част на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,включваща непогасена главница и непогасена договорна лихва по Чл.60 ал.2 т.3 ЗКИ .Извлечението е подписано от двама мениджъри на банката и е подпечатано с печата на банката .

В извлечението е посочено основанието за настъпване на предсрочна изискуемост .Изрично е отразено ,че не е начислена лихва съобразно изискванията на ЗМДВИП .

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В намира ,че частната жалба е подадена в законовия срок , поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следното :

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите КВ и ТК по силата на чл.

60, ал. 2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване 5 на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ - чл. 418, ал. 3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането .

За разлика от производството по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК при проверка на редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ районният съд преценява без участието на длъжника дали представеният документ попада в приложното поле на чл. 417 ГПК, дали той е редовен от външна страна, удостоверява ли изискуемо вземане и дали изискуемостта е удостоверена надлежно, когато тя настъпва в зависимост от изпълнението на насрещно задължение от взискателя или от настъпването на друго обстоятелство.

Доколкото липсва легална дефиниция на понятието „извлечение от счетоводни книги" и не са поставени специфични изисквания към неговите реквизити, следва да се приеме, че такъв характер има всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри. За да бъде извлечението от счетоводните книги основание за издаване на заповед 6 за незабавно изпълнение, необходимо е преди всичко то да е издадено, т.е. подписано от компетентни длъжностни лица на заявителя (банката, общината, държавното учреждение), при това - да е подпечатано с нейния печат Определение № 264 от 07.05.2009 г, по ч.г.д.№ 210/2009 г., 1 т.о. на ВКС, и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане. - Определение № 207 от 15.02.2011 г. по ч.т.д № 970/2010 г., II т.о. на ВКС.