Определение № 630 от 15.06.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Перник, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500814 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. П. С. и Н. Я. С. чрез адв. И. против определение № 1714/21.05.2025г., постановено по гр.д. № 533/2024г. по описа на РС-Перник, с което е прекратено производството по делото. Моли се актът на районния съд да бъде отменен като неправилен и поставен в противоречие с материалните и процесуалните правила.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред РС-Перник е образувано на 31.01.2024г. по искова молба на В. П. С. и Н. Я. С. против М. Б. С., с която искат на основание чл.

124, ал.1 ГПК съдът да ги признае за собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, на две нива, от които на едното ниво жилищна сграда /етаж от къща/ с площ 127 кв.м. и на друго ниво таван с площ от 127 кв.м. като придобит по давност. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор (на 19.05.2025г.), в който е навел доводи за недопустимост на предявените искове, тъй като процесният имот е бил предмет на съдебна делба в рамките на гр.д. № 967/2021г. по описа на РСПерник, като към онзи момент е имало влязло в сила решение, съгласно което е допусната да бъде извършена съдебната делба на основание чл. 34 ЗС между В. П. С. и М. Б. С. на неджижими имоти, подробно изброени от ответника, един от които е и процесният по настоящото дело. Във връзка с направените твърдения са приложени решенията на РС-Перник, ОС-Перник и 1 определението на ВКС по чл. 288 ГПК за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, от които става ясно, че през 2021г. е заведен иск за делба от В. П. С. и Н. Я. С. против М. Б. С. относно няколко недвижими имота, един от които е процесният, като определението на ВКС е от дата 15.10.2024г. Ответникът е предявил и насрещен иск, с който е поискал на основание чл. 124, ал.1 ГПК съдът да го признае за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, на две нива, от които на едното ниво сутерен/мазе с площ 118 кв.м. и другото ниво жилищна част /етаж от къща/ с площ 118 кв.м. като придобит по давност. Този имот също е бил предмет на посоченото делбено произовдство.

С обжалваното определение от 21.05.2025г. РС-Перник е установил, че между същите страни има заведено дело за делба на имотите, описани в исковата молба и в насрещния иск, като съдът се е произнесъл с решение по първата фаза на делбата, където е установил собствеността на процесните имоти. След което е приел, че съгласно чл. 126 ГПК, когато в един или в различни съдилища има висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, като поради изложеното е прекратил производството по делото.

Настоящият състав намира крайния извод на съда за прекратяване на делото за правилен макар, но не по изложените в обжалваното определение мотиви. Въз основа на представените по делото документи и съдебната практика новообразуваното дело за собственост по давност не подлежи на прекратяване на основание чл. 126 ГПК, но е недопустимо и подлежи на прекратяване на друго основание – поради сила на пресъдено нещо, съгласно чл. 299 ГПК. Разпоредбата на чл. 126, ал.1 ГПК предвижда прекратяване на по-късно заведено дело при наличие на висящ процес между същите страни, на същото основание и за същото искане. В практиката на ВКС последователно се приема, че между иск за делба и последващ иск за собственост на същия имот не е налице обективен идентитет на предмета. (в този смисъл е определение № 5946 от 18.12.2025г. по к.ч.гр.д. № 3951/2025г., ВКС, I I г.о. и цитираните в него актове на ВКС). Искът за делба цели ликвидиране на съсобствеността, докато искът за собственост цели установяване на самото право. Връзката между тях е на преюдициалност, което е основание за спиране на обусловеното дело по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, а не за прекратяване. Освен това към момента на постановяване на определението на съда, не е било налице висящ процес, доколкото първата фаза на делбеното производство е приключила с влязло в сила решение.

Делбеното производство е двуфазно. В първата фаза съдът се произнася с решение по допускане на делбата, с което определя между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя. За да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса, чия е собствеността, следва да се предяви иск за собственост - в делбеното производство или извън него /в тази хипотеза докато последното е висящо/. Едва с влизане в сила на решението за допускане на делбата иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост между съделителите би бил недопустим, защото със сила на пресъдено нещо ще е 2 признато, че имотът е съсобствен, като силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата преклудира всички факти, осъществили се до момента на приключване на съдебното дирене.

Видно от материалите по делото, решението по допускане на делбата е влязло в сила на 15.10.2024г., когато ВКС е постановил определение, с което не е допуснал до касационно обжалване решението на ОС-Перник. Искът за собственост е бил предявен преди влизане в сила на решението по допускане на делбата (на 31.01.2024г.) и към този момент е бил допустим. В хода на производството обаче е настъпил нов юридически факт, който съдът е длъжен да съобрази, съгласно чл. 235, ал.3 ГПК – влизане в сила на решението по първата фаза на делбата. Затова към датата на произнасянето си (21.05.2025г.) съдът е следвало да вземе предвид формираната сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на процесния имот и да прекрати производството на основание чл. 299, ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното, ОС-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1714/21.05.2025г., постановено по гр.д. № 533/2024г. по описа на РС-Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при предпоставките на чл.

280, ал.1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Перник, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500814 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. П. С. и Н. Я. С. чрез адв. И. против определение № 1714/21.05.2025г., постановено по гр.д. № 533/2024г. по описа на РС-Перник, с което е прекратено производството по делото. Моли се актът на районния съд да бъде отменен като неправилен и поставен в противоречие с материалните и процесуалните правила.

Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред РС-Перник е образувано на 31.01.2024г. по искова молба на В. П. С. и Н. Я. С. против М. Б. С., с която искат на основание чл.

124, ал.1 ГПК съдът да ги признае за собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, на две нива, от които на едното ниво жилищна сграда /етаж от къща/ с площ 127 кв.м. и на друго ниво таван с площ от 127 кв.м. като придобит по давност. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор (на 19.05.2025г.), в който е навел доводи за недопустимост на предявените искове, тъй като процесният имот е бил предмет на съдебна делба в рамките на гр.д. № 967/2021г. по описа на РСПерник, като към онзи момент е имало влязло в сила решение, съгласно което е допусната да бъде извършена съдебната делба на основание чл. 34 ЗС между В. П. С. и М. Б. С. на неджижими имоти, подробно изброени от ответника, един от които е и процесният по настоящото дело. Във връзка с направените твърдения са приложени решенията на РС-Перник, ОС-Перник и 1 определението на ВКС по чл. 288 ГПК за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, от които става ясно, че през 2021г. е заведен иск за делба от В. П. С. и Н. Я. С. против М. Б. С. относно няколко недвижими имота, един от които е процесният, като определението на ВКС е от дата 15.10.2024г. Ответникът е предявил и насрещен иск, с който е поискал на основание чл. 124, ал.1 ГПК съдът да го признае за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, на две нива, от които на едното ниво сутерен/мазе с площ 118 кв.м. и другото ниво жилищна част /етаж от къща/ с площ 118 кв.м. като придобит по давност. Този имот също е бил предмет на посоченото делбено произовдство.

С обжалваното определение от 21.05.2025г. РС-Перник е установил, че между същите страни има заведено дело за делба на имотите, описани в исковата молба и в насрещния иск, като съдът се е произнесъл с решение по първата фаза на делбата, където е установил собствеността на процесните имоти. След което е приел, че съгласно чл. 126 ГПК, когато в един или в различни съдилища има висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, като поради изложеното е прекратил производството по делото.

Настоящият състав намира крайния извод на съда за прекратяване на делото за правилен макар, но не по изложените в обжалваното определение мотиви. Въз основа на представените по делото документи и съдебната практика новообразуваното дело за собственост по давност не подлежи на прекратяване на основание чл. 126 ГПК, но е недопустимо и подлежи на прекратяване на друго основание – поради сила на пресъдено нещо, съгласно чл. 299 ГПК. Разпоредбата на чл. 126, ал.1 ГПК предвижда прекратяване на по-късно заведено дело при наличие на висящ процес между същите страни, на същото основание и за същото искане. В практиката на ВКС последователно се приема, че между иск за делба и последващ иск за собственост на същия имот не е налице обективен идентитет на предмета. (в този смисъл е определение № 5946 от 18.12.2025г. по к.ч.гр.д. № 3951/2025г., ВКС, I I г.о. и цитираните в него актове на ВКС). Искът за делба цели ликвидиране на съсобствеността, докато искът за собственост цели установяване на самото право. Връзката между тях е на преюдициалност, което е основание за спиране на обусловеното дело по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, а не за прекратяване. Освен това към момента на постановяване на определението на съда, не е било налице висящ процес, доколкото първата фаза на делбеното производство е приключила с влязло в сила решение.

Делбеното производство е двуфазно. В първата фаза съдът се произнася с решение по допускане на делбата, с което определя между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя. За да се формира сила на пресъдено нещо по въпроса, чия е собствеността, следва да се предяви иск за собственост - в делбеното производство или извън него /в тази хипотеза докато последното е висящо/. Едва с влизане в сила на решението за допускане на делбата иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост между съделителите би бил недопустим, защото със сила на пресъдено нещо ще е 2 признато, че имотът е съсобствен, като силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата преклудира всички факти, осъществили се до момента на приключване на съдебното дирене.

Видно от материалите по делото, решението по допускане на делбата е влязло в сила на 15.10.2024г., когато ВКС е постановил определение, с което не е допуснал до касационно обжалване решението на ОС-Перник. Искът за собственост е бил предявен преди влизане в сила на решението по допускане на делбата (на 31.01.2024г.) и към този момент е бил допустим. В хода на производството обаче е настъпил нов юридически факт, който съдът е длъжен да съобрази, съгласно чл. 235, ал.3 ГПК – влизане в сила на решението по първата фаза на делбата. Затова към датата на произнасянето си (21.05.2025г.) съдът е следвало да вземе предвид формираната сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на процесния имот и да прекрати производството на основание чл. 299, ал.2 ГПК.