Решение № 704 от 27.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Плевен, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430106924 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. А.

М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. М. С. от АК Плевен, против Р. А. М., ЕГН **********, призована по адрес по месторабота, в която се твърди следното : ищцата и ответницата били приятелки. Т.к. ответницата имала финансови затруднения през периода 2016год.-2018год. ищцата й дала няколко заема, уточнени с допълнително писмено изявление, след дадени указания от страна на съда, а именно: през м.август 2016год. дала на заем на ответницата сумата 600евро, с краен срок за връщане – 2017год.; през м.декември 2016год. й дала заем в размер 400 евро, с краен срок за връщане – 2017год.; през м.юни 2017год. й дала заем в размер 200евро, с краен срок за връщане 31.12.2017год.; през м.август 2017год. й дала заем в размер 700евро, с краен срок за връщане – 30.10.2017год., през м.януари 2018год. й дала заем в размер 100евро, с краен срок за връщане 15.02.2018год. Ответницата не върнала заемите, като подписала разписка, че дължи цялата сума и се задължила да я върне до 12.12.2018год. Ищцата твърди, че през годините дала на заем на ответницата 10000евро, но претендира сумата от 2000лв., като дадени заеми през периодите, посочени по-горе.

1

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата на основание чл.240 от ЗЗД посочените погоре суми, а при условията на евентуалност предявява иск на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД за сумата от 2000евро.

Претендира законната лихва.

В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

В о.с.з. ищцата се представлява от адв.М.С., която поддържа исковата молба и навежда доводи в о.с.з. Заявява, че претендира разноски само за внесена държавна такса.

В о.с.з. ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Не ангажира становище по предмета на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и взе предвди разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените исокве са допустими, а по същество – основателни и доказани и следва да се уважат.

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.Предявените искове не се оспорват от ответната страна. По делото като писмено доказаелство, неоспорено по реда, регламентиран в закона, е приета саморъчно написана разписка от ответницата, обективираща напарвено писмено изявление от същата за това, че дължи на ищцата сумата от 10000евро, с посочена крайна дата на задължението -12.12.2018год.

Разписката е издадена на 05.12.2018год. Предмет на делото са няколко самостоятелни договора за заем, сключени във времето, а именно : предоставени заеми през : м.август 2016год. - 600евро, с краен срок за връщане – 2017год.; през м.декември 2016год. - 400 евро, с краен срок за връщане – 2017год.; през м.юни 2017год. - 200евро, с краен срок за връщане 31.12.2017год.; през м.август 2017год. -700евро, с краен срок за връщане – 30.10.2017год., през м.януари 2018год. - 100евро, с краен срок за връщане 15.02.2018год. Установява се, че ответницата епосочила като краен срок за 2 всичките получени от ищцата заеми датата 05.12.2018год. Наред с това съдът приема, че исковата молба представлява също покана за връщане на сумата, но каккто беше отбелязано по горе, не е налице спор за това, че всеки заем е бил с точно определен падеж. Косвено доказателство за това са показанията на св.Г.М..

С оглед изложеното и предвид липсата на оспорване ан исковете, както и предвди липсата на направено възражение за изтекла давност/ която съдът не прилага служебно/, исковите претенции следва да се уважат изцяло , като се присъди и законната лихва.

В полза на ищцата следва да се присъдят само направените разноски за внесена държавна такса – общо 265,67лв. Пълномощникът на ищцата изрична заявява в о.с.з, че не се претендира заплащане на адвокатски хонорар.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.240 вр. чл.79 от ЗЗД Р. А. М., ЕГН **********, призовавана по делото на адрес по месторабота – *** ДА ЗАПЛАТИ на П. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумите, както следва: 600евро, представляваща предоставен през м.август 2016год. паричен заем, с краен срок за връщане – 2017год., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023год. до окончателното изплащане на сумата; 400 евро, представляваща предоставен през м.декември 2016год. паричен заем, с краен срок за връщане – 2017год., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023год. до окончателното изплащане на сумата; 200евро, представляваща предоставен през м.юни 2017год. паричен заем, с краен срок за връщане 31.12.2017год., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023год. до окончателното изплащане на сумата; 700евро, представляваща предоставен през м.август 2017год. паричен заем, с краен срок за връщане – 30.10.2017год., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023год. до окончателното изплащане на сумата; 100евро, представляваща предоставен през м.януари 2018год. паричен заем, с краен срок за връщане 15.02.2018год., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2023год. до окончателното изплащане на сумата;

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р. А. М., ЕГН **********, призовавана по делото на адрес по месторабота – *** ДА ЗАПЛАТИ на П. А.

3

М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, направените разноски по делото в размер 265,67лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4