Решение № 174 от 04.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Ловеч, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500247 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260008 от 18.04.2022 година, постановено по гр.дело № 2175 по описа за 2019 година, Ловешкият районен съд е осъдил, на основание чл. 45 ЗЗД М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Ц. Н. Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в размер на 6 000,00 (шест хиляди) лева- частичен иск от сумата 26 000,00 лв., във връзка с причинено му от ответника М. на 23.12.2017 г. счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса, ведно със законната лихва от 23.12.2017 г. до изплащането му.

Отхвърлил е искането на адв. К. Г. за присъждане на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. на възнаграждение за процесуално представителство на Ц. Н. Ц., както и искането на М. Н. М. за присъждане на разноски. Осъдил е, на основание чл.78, ал.6 ГПК, М. Н. М. да заплати на PC Ловеч държавна такса в размер на 240,00 лв. и разноски в размер на 580,00 лв.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2650615/09.05.2022 година от М. Н. М., чрез пълномощника му- адвокат А. М. от АК – Ловеч, с която обжалва решението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон.

1

Излага, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и че в хода на делото не се установило при условията на пълно и главно доказване противоправно поведение.

Твърди, че няма постановена присъда или решение, с което М. да е признат за виновен по образуваното във връзка със същото престъпление досъдебно производство № 82/2018 год. по описа на РУ Ловеч, по преписка на Районна прокуратура Ловеч № 257/2018 год., а в хода на проведеното съдебно следствие по настоящото дело не се установило участието на М. и всички обстоятелства, имащи отношение към деянието и причинените с него вреди. Излага, че още с отговора на исковата молба е оспорил исковете по основание и размер и това оспорване, освен относно активната материално-правна легитимация на ищеца включва и оспорване на описания в исковата молба механизъм на извършване на деянието и виновното поведение на ответника, както и твърденията за причинна връзка между механизма на извършване на престъплението и възникването на травми, обуславящи множество телесни повреди.

Счита, че поради компетентността на съда по обуславящите въпроси, установени от чл.17 от ГПК, е недопустимо самостоятелно изследване в хода на гражданското съдопроизводство за наличие на деликтна отговорност при паралелно протичане на досъдебно производство, водено за установяване има ли умишлено извършено престъпление от общ характер и вина. Отделно се препятства постигането на стабилитет на решението по гражданското дело до постановяване на съдебния акт в наказателното производство, винаги предполагащо вероятност за колизия между съдебните решения и последиците от това.

Затова акцентира, че е налице абсолютна законова пречка за произнасяне на гражданския съд относно вината в хипотезата на настъпил съставомерен резултат, тъй като с оглед разпоредбата на чл.16 от НПК обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Като интерпретира заключението на СМЕ твърди, че не е изяснен механизмът на получаване на луксация на главичката на радиуса на лявата ръка. Не му е ясно откъде съдът е направил извод за счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса, тъй като счупването на горния край на лакътната кост не представлява счупване на двете кости на предмишницата, а луксацията на главичката на радиуса на лява ръка е различно увреждане. Изтъква, че освен с директен удар счупване на горния край на лакътната кост може да се получи най-често директно - при падане върху сгънат лакът. Обобщава, че тези две наранявания няма как да са получени при едни и същи обстоятелства и по начина, описан в исковата молба и в обжалвания съдебен акт, а към тях се претендира и обезщетение за вреди от нараняване на главата. Затова счита, че без изясняване на механизма на всяко едно от твърдените телесни увреждания, за които се претендира обезщетение не може да бъде направено обосновано заключение нито за противоправно поведение, нито за причинна връзка. Поддържа, че не е налице виновно и противоправно поведение на ответника, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите телесни повреди и изводите на съда в тази връзка са немотивирани.

2

На следващо място, като се позовава на чл.52 ЗЗД и задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г. навежда оплакване, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 8 000 лева е необосновано завишен. За него има неяснота защо съдът е приел, че причиненото на ищеца увреждане има характер на средна телесна повреда - счупване на двете кости на предмишницата на лява ръка с луксация на главичката на радиуса, както и по какъв начин съдът е преценил периода на възстановяване, с оглед неизясненото счупване на поставената при операцията метална пластина. Мотивира се и с комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, която не е установила наличие на психиатрични, неврологични или психосоматични симптоми.

Моли решението да бъде отменено и претендира за присъждане на разноски за производството.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. Н. Ц., чрез адвокат К. Г., с който оспорва изцяло депозираната въззивна жалба, счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Твърди, че съдът правилно е очертал релевантните в случая факти и обстоятелства, като е изложил подробни мотиви кои от събраните доказателства същият кредитира и защо.

Според страната въззивната жалба е лишена от обосновка и анализ на доказателствения материал, а позоваването на нарушена презумпция за невиновност е неправилно, тъй като тази презумпция намира приложение в наказателните дела, а при гражданските императивният текст на ЗЗД в тази насока има напълно противоположна повеля. Счита, че от жалбата не става ясно в какво точно се изразява твърдението за наличие на неправилност и необоснованост на решението на PC Ловеч, а спецификата на въззивното обжалване изисква точното описване на твърденията на страната, което е недоволна от атакувания акт на съда, с оглед очертаването на рамката на обжалването и пределите в които съдът е сезиран и следва да се произнесе като въззивна инстанция.

Поддържа становище, че постановеното и мотивирано решение на PC Ловеч, не се намира в разрез с материалния закон и основния принцип за разпределяне на доказателствената тежест между страните, а именно, че всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно затова претендира като настъпили (чл.154 ГПК). Оборването на презумпцията за вина (чл.45 ЗЗД) е в тежест на този, който твърди друго, т.е. в тежест на ответника е да проведе пълно обратно доказване. Твърди, че в настоящия процес не са събрани доказателства, от които по безспорен начин да се установяви, че нанесената на ищеца травма не се намира в причинна връзка с механизма, описан в исковата молба и по-късно установен със събрания по делото доказателствен материал.В тази насока се позовава на съдебно- медицинската експертиза. Излага и съображения, че фактическия състав на деликта не само е възможно да бъде доказан в рамките и със средствата на ГПК в гражданския процес, но и това е сторено чрез изготвяне на СМЕ, СПЕ и разпит на свидетели по делото. Тези доказателства са допустими и относими към предмета на доказване, не са оспорени от страните и анализът им и мотивирането на съдебния акт, въз основа на същите 3 са законосъобразни.

Като неоснователно определя и оплакването за завишен размер на присъденото обезщетение и счита, че при определянето му съдът е извършил преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид.

Моли да бъде потвърдено решението.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, не се явяват. В писмени молби пълномощниците им поддържат съответните становища.

От приложените доказателства по гр.дело № 247/2022 година на Ловешкия районен съд, изисканото ДП 82/2018 година на РУ-Ловеч , Пр.пр. 257/2018 г. на Районна прокуратура- Ловеч, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Ищецът Ц. Н. Ц. е предявил против М. Н. М. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, като част от 26 000 лева, които е претърпял в резултат от непозволено увреждане, причинено му от ответника.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 22.12.20217 г. вечерта ищецът Ц. Ц. заявил на бившата си съпруга (св.Е. Ц.а), че отива да се събере с приятели в кв.***. В дома на св.И.И., освен ищеца, били и ответникът М., К.И., а по-късно дошъл и А.Н..След като се черпели, около полунощ Ц. и М. и свидетелите Н. и И. решили да отидат на заведение в града, а К. останал. Придвижвали се с автомобила на М., който шофирал. Първо посетили А. в „Таверната“, а след това се преместили в дискотека „Версай“. Всички били употребили алкохол. Скоро след пристигането на групата в дискотеката Ц. напуснал заведението и излязъл навън. По това време в автомобил на паркинга пред дискотеката бил свидетеля И. и имал непосредствена видимост км входа на дискотеката.Видял, че след Ц. от заведените излезли И. и Н. и ответникът М. и започнали да си говорят. М. се качил в джипа, с който дошли, заедно със свидетелите И. и Н., а Ц. останал пред дискотеката. Джипът се отдалечил от Ц. на около 5-6 метра и спрял. Ц. тръгнал към шофьорското място, на което бил М. и между тях започнала свада. Последният слязъл и двамата се сборичкали.След това слезли и другите двама свидетели. Имало спречкване, блъсканици. М. взел от джипа едно дърво, с което ударил Ц..

След удара Ц. паднал на земята, а свидетеля И. взел дървото, хвърлил го в реката, след което той, Н. и ответникът М. се качили в джипа и заминали. След потеглянето на джипа свидетелят И. се приближил до Ц. и го видял клекнал на земята. Ц. споделил с И., че много го боли ръката и главата. По главата на Ц. И. забелязал, че има кръв, но не кървял обилно.

Ц. помолил И. да извади от джоба телефона му и да се обади на съпругата му Е..Последната като свидетеля е заявила, че С. е казал, че Ц. е ударен от М., че лежи на земята и охка, по 4 главата му има кръв и ръката му е подута.Свидетелят си тръгнал преди да дочака пристигането на съпругата на ответника. Тя отишла веднага, натоварила пострадалия в колата и го откарала в Спешна помощ. При прегледа в спешния център се установило, че лявата ръката на Ц. е счупена, а на главата му има рана. Ц. бил насочен към ортопед във връзка с травмата на ръката. След прегледа ортопедът го уведомил, че на мястото на травмата трябва да се постави шина и да се фиксира. Ц. решил, че ще потърси мнение от друг лекар. Около 6.30-7.00 ч. си тръгнали от Спешното и отишли да подадат жалба срещу М. в МВР.Прибрали се вкъщи, но болките на ищеца били силни, отокът на главата му се увеличил и се обадили на св. Н., който го откарал с автомобила си до ортопедията в Плевен.

След прегледа, на същия ден бил опериран, поставили му имплант и обездвижили ръката му с гипс. След свалянето на гипса Ц. преминал курс на рехабилитация.В ежедневието си бил подпомаган от бившата си съпруга.