Решение № 5693 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6425/2025
- Вид
- Решение № 5693
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5693 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330106425 по описа за 2025 година
Исковата молба е подадена от Д. Д. Х. чрез процесуалния представител срещу "Креди Йес" ООД, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като се претендира връщане на сума, платена по недействителен договор за паричен заем.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв, в който ответникът оспорва иска и моли съда да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна, че предявеният иск е изцяло основателен.
Съдът намира, че предявеният иск е основателен, като от събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: между страните е сключен договор за паричен заем № *** от **** г.. Съгласно договора, ищцата е потребител по смисъла на ЗПК, тъй като е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Договорената главница по заема е в размер на 4000 лева. По силата на чл. 8 от договора е предвидена клауза, съгласно която, в случай че заемателят не предостави договореното обезпечение по реда на чл. 6 в тридневен срок от 1 сключването му, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 3276,38 лева. От доказателствата по делото, а именно платежно нареждане от 23.02.2022 г., се установява, че ищцата е извършила плащане по договора в общ размер на 4351,91 лева.
Съдът приема, че клаузата по чл. 8 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради няколко кумулативно или алтернативно приложими основания, визирани в Закона за потребителския кредит и Закона за задълженията и договорите.
На първо място, видно е, че уговорената в чл. 8 от договора сума, макар и формално наименувана "неустойка", реално представлява "скрита" възнаградителна лихва или друг разход по кредита, който е начислен автоматично и разсрочен по погасителен план, ставайки част от месечните вноски. Тази клауза очевидно заобикаля императивните изисквания на ЗПК, което само по себе си води до нейната нищожност на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Неустойката за непредоставяне на обезпечение е нееквивалентна и не служи за обезпечаване на вземане за вреди, каквито не биха могли да настъпят само от липсата на обезпечение, като по този начин тя няма присъщите си функции, а цели неоснователно обогатяване на кредитора. Нещо повече, размерът на тази неустойка, надхвърлящ осемдесет процента от главницата по кредита, е поставен изначално при условия, които са практически неосъществими за потребител, търсещ неголям паричен заем. Поради тази причина, съдът счита, че клаузата противоречи и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Тя води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните в ущърб на потребителя, което я прави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД.
На второ място, съдът приема, че като разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и известен на кредитора, сумата от 3276,38 лева следва да бъде включена в изчисляването на Годишния Процент на Разходите (ГПР) по кредита, съгласно дефиницията за "общ разход по кредита" в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Неотразяването на този съществен разход води до посочване на грешен ГПР в договора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа коректно изчислен ГПР и общата дължима сума, като нарушението на това изискване 2 води до недействителност на клаузата. Освен това, при включването на тази сума в изчисляването на ГПР, действителният ГПР очевидно надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Нарушаването на тази забрана е санкционирано с нищожност на съответните клаузи по силата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че клаузите, предвиждащи начисляването и заплащането на неустойка в размер на 3276,38 лева, са нищожни. При обявяването на тези клаузи за недействителни, се счита, че по договора за заем ищцата дължи връщане единствено на главницата в размер н а 4000 лева. Тъй като ищцата е заплатила на ответното дружество общо 4351,91 лева, разликата в размер на 351,91 лева (4351,91 лв. - 4000,00 лв.) е получена от ответника без основание, тъй като не е била дължима. Налице е осъществен фактическият състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, тъй като ответникът е получил сума, за която липсва правно призната причина да я задържи, а ищцата е обедняла с тази сума.
Ето защо, предявеният иск за връщане на сумата от 351,91 лева като недължимо платена следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включващи платената държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) ответното дружество КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
Лозарска № 12 , представлявано от **** В. М. И., ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д. Д. Х. (предишна фамилия П.), ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата от 351,91 лв. (триста петдесет и един лева и деветдесет и една стотинки) – представляваща недължимо платена сума (надвнесена главница) по Договор 3 за паричен заем № *** от **** г., обявена за нищожна на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо от ЗЗД във вр. с нищожност на клаузи по чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Х. направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 50,00 лв. –заплатена Държавна такса.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. С. сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4