Решение № 1490 от 15.12.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1490 гр. Варна, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100502135 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на И. К. З. срещу Решение № 2341 от 27.06.2023г. по гр.д. № 16964/2021г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Д. М. Г. с ЕГН ********** и В. Е. С. с ЕГН ********** иск за допускане и извършване на съдебна делба на недвижими имоти, както следва:

- ПИ с ид. № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]1864/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с площ от 1194 кв.м и при граници имоти с ид.: ***, ***,

***, ***, ***;

- Сграда с ид. № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1864/16.05.2008г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с ид. ***, находяща се в гр.

Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 2 и предназначение: вилна сграда – еднофамилна и

- ПИ с ид. № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]1864/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с площ от 1194 кв.м. и при граници имоти с ид.: ***, ***,

***, ***.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, поради това че с него е прието за доказано, че паричните средства за продажната цена на закупения 1 имот в размер на 50530 лв. са от получена от ответницата Г. през м. април 1993г. печалба от БСТ в размер на 740151 лв. Първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите Я.М. и Д.М. като категорични. Втората от тях не знае цената на придобитите имоти, което разколебава категоричността им, а същите е следвало да се ценят в съответствие с показанията на свидетелката М.Д. и кредитирани в съвкупност относно обстоятелството, че преди печалбата, пък и след нея доходите на семейството са били с произход единствено от пътуванията на ищеца с кораби на БМФ, а след 13.07.1993г. от адвокатската му практика. Въззивникът е придобил специалност инженер корабоводител в търговския флот, подписал 10 годишен договор за работа по разпределение в „Параходство БМФ“, който договор изпълнявал от 1983г. до 1993г., когато се е вписал в Адвокатска колегия Варна. Показанията на свидетелката сочещи на осъществявано от ответницата владение са общи приказки, съдържат противоречия, които следва да се съобразят, ако настъпят предпоставки за разглеждане на евентуално наведеното възражение за придобИв.е по давност. От друга страна показанията на свидетелката Я.М. не са преки, а знание за разказаното й от Г., собствени умозаключения, че с такава голяма сума било естествено да си купи имоти. Свидетелката не знае нито цената на имотите, нито размера на печалбата.

Относно владението – показанията на свидетелката са общи и несъстоятелни. Неправилно съдът не е кредитирал като достоверни показанията на свидетелите ангажирани от ищеца, защото по отношение на тях не са били налице предпоставките на чл. 172 от ГПК. По поддържаното възражение за пълна трансформация на лично имущество не е проведено пълно доказване – по делото няма доказателства печалбата от БСТ от 1993г. да е получена от ответницата и по коя банкова сметка е получена; съдът не е съобразил, че свидетелите на ответницата са били допуснати единствено за доказване на произхода на средствата, но не и за извършеното плащане на цена от 50530 лв. по НА от 1993г., за което е налице и недопустимост на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК; не е доказано също влагането на спечелената сума в придобИв.ето на имуществото към момента на придобИв.ето. Ето защо изводът на ВРС за доказаност на възражението за пълна трансформация на лично имущество е необоснован. По тези съображения е отправено искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови решение, с което се допусне съдебна делба между страните на двата поземлени имота при квоти по ¼ ид.ч. за ищеца и ответницата Г. и ½ за ответника В. С., а на сградата – при равни квоти между ищеца и ответницата Г..

В отговор на жалбата Д. М. Г. оспорва заявените в нея доводи. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно постановено, като съдът е съобразил като доказано придобИв.ето на лични средства от нея съставляващи печалба от БСТ. За съжаление писмените документи във връзка с получаване на печалбата съгласно ЗСч се съхраняват 5 годни. Въззивникът не е оспорил, че заедно с Г. са ходили до гр. София за получаване на печалбата, като той бил взел една част от нея в брой, а останалата била преведена по банков път, което прави безпочвено оспорването на получаването на печалбата от нея и начина на получаване на същата. Житейски оправдано е от друга страна въззиваемата да отиде до столицата за печалбата си, придружена от съпруга си. В съдебната практика е възприето разбирането, че тото-фишът е особен вид ценна книга, плащането на 2 която се дължи при предаване на част „А“, в случай на сбъдване на условията за печелене на награда от играта, т.е. самата ценна книга представлява изпълнителен титул и в случай, че тя е редовна и бъде предоставена на физическо лице, участник в играта в срока по чл. 50 от Правилника за игровите условия на БСТ, по нея се дължи плащане /Решение № 603 от 02.12.2008г. по т.д. № 289/2008г. на ВКС, I ТО/. Следователно правото на печалба принадлежи на приносителя на ценната книга, като удостоверителен знак за потвърждение на направения печеливш залог. В случая печелившия фиш е бил предоставен в ДП „БСТ“ от Г. и тя като приносител на ценната книга е призната за собственик на разпределената печалба. Ето защо разпределената от БСТ печалба съставлява лично нейно имущество по смисъла на чл. 20 от СК /отм./, поради което и като доказано е основателно възражението за пълна трансформация по чл. 21, ал. 1 от СК /отм./. Последното се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели, които са непротиворечиви и последователни. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпругата е разполагала с паричните средства в момента на придобИв.е, като с влагането им е настъпила трансформация на личното имущество. Отправя искане поради всичко изложено обжалваното решение да се потвърди с извод за правилност.

В отговор В. Е. С. оспорва жалбата като неоснователна и поддържа правилност и обоснованост на обжалваното решение, което моли да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от И. К. З. срещу Д. М. Г. и В. Е.

С. конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижими имоти, както следва:

- ПИ с ид. № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]1864/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с площ от 1194 кв.м и при граници имоти с ид.: ***, ***,

***, ***, ***;

- Сграда с ид. № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1864/16.05.2008г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с ид. ***, находяща се в гр.

Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 2 и предназначение: вилна сграда – еднофамилна и

- ПИ с ид. № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]1864/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с площ от 1194 кв.м. и при граници имоти с ид.: ***, ***,

3

***, ***.

Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: с договор за покупко продажба, оформен с НА № 185/19.08.1993г. в режим на СИО с първата ответницата придобили лозе, находящо се в гр. Варна, м. „Пчелина“, с площ от 1200 кв.м., заедно с построената в него масивна сезонна постройка, състояща се от изба с площ от 38 кв.м. и етаж с площ от 37 кв.м. Гражданският им брак с Д. Г., сключен на 25.03.1992г. бил прекратен с Решение от 14.07.1995г. по гр.д. № 1191/1994г. по описа на ВРС. На 11.08.2020г. ответницата се снабдила с НА № 87/2020г., с който е призната за собственик на основание придобивна давност на ½ ид.ч. от 1200 кв.м. ид.ч. от делбения имот, целият с площ от 2531 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от сградата в него, със ЗП от 38 кв.м., два броя подземни етажа и предназначение вилна сграда – еднофамилна. Този имот е идентичен с имота по НА № 185/19.08.1993г. В представена за съставянето на акта скица от 14.10.2019г. от СГКК – Варна за собственик е вписан ответникът В. С. на основание НА № 84/29.03.1991г., съгласно който В.Н.Г. и И.Й.В. продават на В. С. 1200 кв.м. хавра-лозе-овощна градина, находяща се в землището на с. Каменар, Варненско, м. „Куванлъка“, при съседи: П.Н. В. Д. Д., М.Ив. Р. и Ив.Н. Д.. Този имот е също идентичен с делбения имот. Понастоящем съсобствеността по отношение на имота съществува между ищеца и бившата му съпруга и втория ответник при равни квоти, поради което отправил искане за допускане и извършване на делба на общите имоти.

В отговор на исковата молба ответницата Д. М. Г. оспорила иска по основание.

Признала, че с ищеца са бивши съпрузи, както и че след сключване на брака им, на 19.08.1993г. закупила описания в исковата молба недвижим имот – лозе в гр. Варна, м.

„Пчелина“, с площ от 1200 кв.м., заедно с построената в него масивна постройка, състояща се от изба и стая за сумата от 50 530 лева, заплатено напълно и в брой от нея, като купувач на продавачите Т.Г. Д.а и Ив.Н. Д., за което е съставен НА № 185/1993г. Така закупеният от нея имот е самостоятелен. Имота на втория ответник, закупен от него на 29.03.1991г. с НА № 84/1991г., също е бил самостоятелен към този момент. Т.е. всеки от ответниците е закупил самостоятелни, съседни имоти, които никога не са обединявали в един общ имот.

Ето защо липсва съсобственост между страните, с което твърдение оспорила по основание иска за делба. Оспорила на следващо място придобитият на 19.08.1993г. самостоятелен имот да е придобит в режим на СИО с ищеца З.. Заявила, че имота е закупен от нея по време на брака, но представлява нейна лична собственост, тъй като е закупен изцяло с лични средства, за които съпругът няма принос и които средства чрез трансформацията им в недвижим имот, продължават да са нейна лична собственост. Средствата за сделката за покупка на лозето в размер на 50 530 лева са част от собствените й 740 151 лева, които спечелила от Български спортен тотализатор, 13 тираж на тото 2, с фиш № 362/1993г., съгласно Удостоверение № КР 21/06.04.1993г. на БСТ, Централна дирекция. В удостоверението изрично е посочено, че печалбата е лична. Печалбата й била преведена по банков път и част от средствата вложила в придобИв.ето на имота по НА № 185/1993г. в индивидуална собственост по време на брака. Ето защо имот с ид. *** в гр.

4

Варна, м. „Сълзица“ представлява нейна индивидуална собственост, чрез трансформация на лични средства в придобИв.ето му по време на брака. Ето защо не е налице съсобственост между страните по отношение на този имот. Евентуално и при извод за придобИв.е в режим на СИО, се е позовала на придобивна давност на ½ ид.ч. на ищеца З., при владение само за себе си в периода от 04.07.1998г. до 03.05.2022г. В този период посочила, че е владяла имота еднолично, необезпокоявано с намерение за своене и като свой целия имот. Снабдила се е с КНА № 87/2020г., който по силата на ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС се ползва с доказателствена стойност до доказване на обратното от оспорващата го страна. Поради евентуалното възражение, имотът отново не е съсобствен между страните. По тези съображения отправила искане за отхвърляне на иска с извод за неоснователност.