Определение № 264 от 30.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600293 по описа за 2023 година

Производство по Глава 22 НПК – чл.306 ал.1 т.4 предл.2 НПК.

Постъпила е жалба от адв.М. К. като пълномощник на Р.З.Н. в качеството му на управител на „Р.Н.“ ЕООД гр.К. против определение № 67/07.06.2023г., постановено по НАХД № 126/2023г. по описа на Окръжен съд- Кърджали, с което е била оставена без уважение молбата й за присъждане на сумата от 5000 лв. направени от дружеството разноски по делото за процесуално представителство от адвокат. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради което се иска отмяната му и присъждане на поисканите съдебни разноски в размер на 5000 лв.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в срок, а разгледана по същество се явява неоснователна.

С Решение № 69/22.05.2023 г., постановено по делото, съдът не е уважил предложението на Окръжна прокуратура- Кърджали по реда на чл.83б ал.1 от ЗАНН и е отказал да наложи на „Р.Н.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К., ул."К." № **, вх.*, ет.* , ап.**, имуществена санкция като юридическо лице, което се е обогатило от престъпление по чл.255, ал.3, пр.ІІро, т.2, пр.Іво, т.6 и т.7, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено от Р.З.Н. от гр.К. в качеството му на лице, представляващо дружеството.

По делото е приложен договор за правна помощ и списък на разноските, от които се установява, че Р.Н. в качеството си на управител на „ Р.Н.“ ЕООД е заплатил на адв.М. К. сумата в размер на 5000 лв. за осъществяване на процесуално представителство и защита по АНД № 126/2023 г. на ОС – Кърджали. Именно присъждането на тази сума за съдебни разноски се 1 претендира в молбата на адв. К. до съда и в частната жалба до въззивната инстанция.

Следва да се има предвид, че посоченото решение е постановено на основание чл.83г. ал.7, т.2 от ЗАНН, съгласно който текст, съдът се произнася с решение, с което отказва да наложи имуществена санкция. При тази хипотеза, законът не въвежда изискване съдът да се произнесе по въпроса за направените по делото разноски, за разлика от хипотезата по чл.83г, ал.7, т.1 от ЗАНН, при която съдът се произнася с решение, с което налага имуществена санкция. Както правилно е отбелязано в определението съдържанието на решението по чл.83г ал.7, т.1 от ЗАНН е изрично регламентирано в разпоредбата на чл.83г. ал.8 т.1-5 от ЗАНН, като съобразно т.5 съдът е длъжен да се произнесе по „определяне на разноските“, но както се посочи само в случая, когато уважава предложението на прокурора и налага имуществена санкция.

Отделно от това съгласно чл.83ж от ЗАНН – за неуредените в чл.83б, 83г– 83е от ЗАНН въпроси, по който ред се е развило производството по делото, се прилагат разпоредбите на Наказателно процесуалния кодекс, т.е. по въпроса за възлагане на разноските следва да намери приложение НПК, а не ЗАННчл.63д ал.1 по аналогия или ГПК, както се предлага с жалбата на адв.К..

Нормите в НПК, които уреждат присъждане на разноски в двата случаякогато подсъдимият бъде признат за виновен и когато бъде оправдан - са чл.189 ал.3 НПК и чл.190 ал.1 НПК. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен / в случая когато съдът постанови отказ да наложи имуществена санкция на юридическото лице по реда на чл.83б ал.1 ЗАНН/, направените по делото разноски остават за сметка на държавата, като не е предвидена възможност за присъждане на разноски в полза на подсъдимия, включително за договорена адвокатска защита. Ето защо в производството по чл.83б във вр. с чл.83а от ЗАНН разноски в полза на юридическото лице, за което е отказано налагане на имуществена санкция по предложение на прокурора, не се присъждат. И то не се присъждат заради изричната законова регламентация в ЗАНН по всички въпроси, включително за определяне на разноските, в производството по налагане на имуществена санкция на юридическо лице, а не заради непълнота или празнота в закона. В крайна сметка в заключителната част на жалбата резонно е посочено, че такива разноски могат да бъдат претендирани по реда на ЗОДОВ, отделно от казаното не е ясно кой следва да бъде осъден да заплати направените от страна на „Р.Н.“ ЕООД разноски ако хипотетично бъдат присъдени в негова полза.

Предвид на изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, поради което ПАС ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 67/07.06.2023г., постановено по НАХД № 126/2023г. по описа на Окръжен съд- Кърджали.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3